Хубаво, лошо, това е - при моите синове, в ужасно тежка ситуация, когато са ме изкарвали от равновесие, един шамар по дупето е свършвал работа. Понякога думите не стигат. Може би не при всички деца и може би не при всички родители, но в моето семейство е така. Не съм особено щастлива от този факт, защото шамарът си е проява на безсилие от страна на родителя, но споделям каква е реалната ситуация - не съм от идеалните майки, прилагала съм го, когато нищо друго не е действало. Гледайки как растат децата, не виждам някакви сериозни поражения върху психиката им 
Ма като знам каква е държавата?
Не че дечко става ангел с едното тупване по дупето, но като цяло има...как да кажа...отрезвяващ ефект. Случвало ли ви се е например детето да изпадне в някаква неописуема лигня? Молиш за малко тишина веднъж, лигнята не спира. Молиш втори път - спира за кратко, после пак. Настояваш - главата ти вече е като тухла-четворка, започваш да повишаваш тон, детето обаче вече е на черешата и ни приема, ни предава 
Е, точно в този момент, шамарът ми идва тамън на място. Внезапно ме "чува" какво говоря и в повечето случаи се кротва. Но като цяло - да, бих предпочела да ме е чул още първия път и дълго време се чувствах виновна, че явно не съм достатъчно добра майка, за да си възпитам децата да "чуват" веднага. После се приех, каквато съм, приех и тях, каквито са и сега сме в мир едни с други, нищо, че ядем шамари чат-пат Препоръчани теми
