За баба и дядо..

много жалко, че моите деца нямат възможност всяка събота/неделя да са на бабин дом... 

Старая се да ги пращам при бабите и дядовците максимално често. Моето виждане е, че децата трябва да прекарват повече време с тях за да имат прекрасните детски спомени за баба и дядо каквито съм имала аз  да се научат да ги уважават и обичат.

Като цяло сама съм си гледала децата, рядко се е налагало да помагат баби, а и като не се прави от сърце, а защото трябва.. смятам, че е по-добре ние да си ги гледаме . Но при мен е било така.. Има си случаи, където бабите и дядовците са незаменими , искат си внуците и  са много грижовни. Тогава е прекрасно и за децата , и за младите родители.Не казвам да ги гледат по цели седмици, а да ходят  при тях от време на време. Все пак децата искат да са най-вече с мама и татко.,всички заедно.

Нашите баба и дядо (свекър ми и свекърва ми) идват да ги виждат средно веднъж в месеца през зимата. През лятото са си на вилата и не ги виждат. Подаръци купуват по повод. Във възпитанието нямат никакво участие (слава Богу). Свекърва ми ги гледа през зимата, когато са болни (средно 4-5 дни на година). Децата не ходят у тях.
Баща ми също ги вижда рядко, защото не живее в Сф.
За бабиндом... много зависи от конкретната баба и нейните качество, но като цяло чак всеки уикенд ми се вижда малко прекалено. Ако да речем майката не работи, детето не ходи на градина и цялото време през седмицата тя е с него става, но в общия случай когато родителите през седмицата прекарват твърде малко време с децата си, всеки уикенд да ги пращат при бабата не ми се вижда разумно. Смятам че възпитанието и отглеждането е изцяло грижа на родителите. Бабите могат да помагат (когато имат желание и възможност), но в никакъв случай не е редно да имат основна роля в този процес.

Моето дете е вече мъж на 21 години. Никой никога не го е гледал, освен аз. Виждаше баби и дядовци....не знам дали рядко е правилната дума, защото е имало периоди от по 1-2 години, без да ги вижда и чува изобщо. Съответно няма какво да говорим за купуване и обгрижване, освен пари на някой рожден ден. По тези причини не съм се замисляла върху другите въпроси за влияние върху възпитанието и т.н.

Едни от най-хубавите спомени от детсгвото ми са тези,свързани с дядо ми и двете ми баби...За съжаление децата ми нямат вече дядо,бабите са на преклонна възраст и рядко мога да разчитам на тях ,но никога не са отказвали да ги гледат за няколко часа,когато това се налага.Времето изкарано при тях е много полезно за децата ми.Връзката на бабите с децата ми е много специална и се радвам,че те обичат да контактуват помежду си.Вярвам,че така малките ще израстнат по-обогатени,ще се научат,че любовта има много измерения,ще се научат на състрадателност и уважение към възрастните.Бих искала и повече време да могат да бъдат заедно,но както казах това би било непосилно от фическа гледна точка за нашите баби.Радвам се,че ги имаме и да -оценям помощта им.

Майка ми и баща ми,отгледаха сина ми от новородено бебе.Бяха на по 73 години ,ама как си го гледаха....Косъм не даваха да му падне от главата.Няма да забравя..Една зима,аз се прибирам от Румъния посред нощ,и гледам всичко живо реве.Дете реве,и старите и те с него..Викам к'во става бе?Малкия се подсекал,и реве че го боли,и милите и те с него реват..Сега вече майка не е между нас,,а баща ми е в много тежко състояние на легло,и почти не може да комуникира с детето..И го виждам малкия,че много му липсват..Особено баба му.Дано да ги помни,и да не ги забрави,ама се съмнявам..
Хубаво е когато  има топли отношения с баба и дядо.Аз имам невероятни спомени от моите и ваканциите прекарани при тях..Изобщо..колкото повече любов получава едно дете,от колкото повече хора,толкова по-добре.

До една определена възраст децата обичат да са при баба и дядо.
След това старите хора стават досадни, а после умират и липсват.
Радвам се, че и едните и другите с желание се занимават с децата

Безценно е децата да имат хубава връзка с бабите и дядовците си и да прекрават време заедно с тях, без майките да прелитат наоколо и да следят да не би случайно някой ужасяващ алерген да попадне в устата на детето.
Но е вредно да бъдат отглеждани от бабите, ролите трябва да се знаят - родителите отглеждат и възпитават, бабите и дядовците се радват и помагат.
Моите деца гостуват на бабите и дядовците си с преспиване, но не се отглеждат от тях. Със свекърите нямам никакви проблеми, но ако оставя майка ми да отглежда синовете ми, те ще се превърнат в едни разглезени, изнежени, мързеливи и егоистични готованковци. Това е, защото с раждането на внучето бабата внезапно оглупява и решава, че ей сега ще поправи всички грешки, които е допуснала като майка. Има го и синдрома "по-добрата баба" и "баба е най-добрата на света".

Е, това си зависи от конкретната баба и конкретната майка. Не при всички е така. Аз например не си навличам децата, оставям ги на площадката на спокойствие да се цапат и не изпадам в истерия, ако се качат на високо или лапнат нещо с мръсни ръце. За това пък свеки ги навлича на 5 ката, прави всичко вместо тях (на 4 год им вдига гащите  ) и на косъм от инфаркт, ако някой се качи на секцията.

Ами като гледаш чужди деца,нормално е ако се качи на секцията,да изпадне в ужас жената..
Според мен,битовизмите не са толкова от значение..Нищо им няма на децата,като ги е навлекла баба им..Любовта и грижата,емоциите от контакта с любящи баба и дядо,са в пъти по ценни от някви си дребни неща.Единствен вариант,да няма комуникация между баби,дядовци и внуци,за мен е лошо отношение към децата,липса на любов,грижа и т.н.Но все неща които касаят емоционалното и физическо състояние само на детето.Не на някой друг..

Каква е ролята на баба и дядо за вашите деца? - Уникална, защото за децата е добре да имат досег и до по-възрастни хора, които имат по-различна гледна точка за нещата, а и обикновено внуците са по-любими и от собствените деца, понеже бабата и дядото вече са доста по-зрели и спокойно. Но си зависи от хората.
Помагат ли в отглеждането им, купуват ли им дрехи, храна, грижат ли се за тях като свои деца? - Отговорът ми е "зависи". Зависи какво се разбира под отглеждане, защото за нас най-важното е да ги отглеждаме сами и да ги възпитаваме съгласно нашите разбирания, но... ако имаме нужда, винаги са насреща, колкото могат. Моите родители още работят и не са на разположение постоянно, но 2 пъти в годината водят децата на почивка и често ги извеждат за 1-2 ч. на разходка /живеят близо до нас/. Свекърва ми живее 1/2 от годината в САЩ, а другата 1/2 е на вилата й, та няма много възможност да помага реално, но и тя при нужда не е отказвала /идвала е 2 пъти вкъщи да ги гледа, докато са болни и 2-3 пъти специално е идвала в София и ги е гледала у тях по време на някои неучебни дни/.Дрехи сме се разбрали да им купуват по поводи, същото важи и за играчките, лакомствата и т.н. Храна - ако децата са им на гости и им се хапва нещо, да. За вкъщи не позволяваме някой друг да ни пазарува.
Колко често им гостуват? - Като по-малки  не сме ги оставяли с дни у тях /буквално са оставали по 5-6 пъти в годината за по 2-3 нощи, когато пътуваме в чужбина без тях и толкова/, но от началото на тази година децата сами поискаха всеки петък вечер да ходят да спят у баба и дядо и ние с готовност приехме /,азби,а сел не всеки петък остават тамл защото понякога си имаме и семейни п.ановел но поне 2 пъти в месеца се получава и се прибират в събота към обяд/. При свекърва ми гостуват понякога с баща си, а миналата година изкараха цяла седмица на вилата с нея и с братовчедите им. Планират и това лято да й гостуват. Точно сега са във възрастта, когато могат да научат най-много неща от възрастните роднини и съвсем скоро ще влязат в другата възраст, когато пък няма да искат изобщо да им гостуват, заради което изцяло подкрепям едно подобно гостуване, но стига да е с мярка и да не е за целия уикенд или за всички почивни дни.
Емоциите, които дават на едно дете любящите баба и дядо, никой не може с нищо да замени и това трябва да бъде високо ценено.
И с мярка.

Не знам как е за момичета, но за моите момчета дядовците са много важна част от живота им. За разлика от бабата, дядото никога не досажда с елечета и манджи, а ги учи на най-различни интересни неща - например как да си направят тротилови шашки и да изстрелят тенджера, да свирят на китара (стига да няма липса на талант). На нито един въпрос не казва "не знам", защото е "една подвижна уикипедия". 
Играят на борба и футбол, на шах, ходят на музеи и турнири заедно, разказва им за детството си, което е било много, много отдавна и изпълнено с невероятни подвизи, каквито днешните компютърни и бледи деца дори не могат да си представят.

Единствените хора, на които бих оставила детето си, са майка ми и баща ми, на свекър ми и свекърва ми нямам такова доверие. Те не са се и изтрепали де.
Все още не съм го правила за повече от няколко часа. Скоро сигурно и с преспиване ще пробваме, 1-2 вечери месечно. Не го разбирам да си оставяш децата всяка събота и неделя, че кога ще общуваш с тях, ако ходиш на работа, нали това е свободното ви време. Ако приемем тази практика в момента, би означавало дъщеря ми да вижда баща си за час, два вечер. Не ми се струва нормално.

Дрехите, храната, играчките ние си ги купуваме. Естествено получаваме подаръци за поводи.

Бабешкото оглупяване е налице и при нас, разлигавянето е гарантирано. Ще го мисля как да противодействам ефективно, защото не бих искала да лишавам детето от общуване с тях.
Засега ми се налага да правя повече забележки на бабите и дядовците, отколкото на детето.