За мъжките сълзи

  • 18 023
  • 135
Интересно ми е...

Какво чувство предизвиква у вас гледката на плачещ мъж? В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи? Как реагирате? А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?






Виж целия пост
# 1
Със сигурност плачещ мъж може да ме разтърси повече отколкото плачеща жена, макар че всякакви сълзи ме впечатляват много. Но аз съм си лигла.
Виждала съм съпруга ми да плаче веднъж - когато умря кучето му. Имам дъщеря, но ако имах син, не бих го съветвала да крие емоциите си и да сдържа сълзи на всяка цена.

BirdsFlu, досега винаги съм мислела, че си жена.  Grinning
Виж целия пост
# 2
BirdsFlu, досега винаги съм мислела, че си жена.  Grinning

Жена съм. Но не ми харесва розовото човече горе в дясно на профила. Даже ме дразни. Та затова. Извинявам се за отклонението.
Виж целия пост
# 3

Жена съм. Но не ми харесва розовото човече горе в дясно на профила. Даже ме дразни. Та затова. Извинявам се за отклонението.
Защо така, мъж ли искаш да си?..  Thinking...
Виж целия пост
# 4
Разплаканият ми татко - така го видях за последен път. Болен, безпомощен, милвах го по лицето...

Разплаканият ми съпруг - над креватчето на големия ни син, когато беше на няколко дни;
когато веднъж си бях стегнала багажа да го напускам ( пу-пу, добре че ми мина!)

Разплаканите ми синове - само като бебета. Малкият всъщност още е такова, големият нищо не може да го насълзи - нечовек.

Какви чувства? Все тъжни!
Виж целия пост
# 5
За мен няма мъжки и женски сълзи. Сълзите са едни - човешки. Все едно дали мъж, жена или дете плаче, аз не ги разделям по пол и възраст. Сълзите са най-нормалното нещо.
Виж целия пост
# 6
Мъжките сълзи ме карат да се чувствам неловко.
Виж целия пост
# 7
освен, че ще ми е неловко, ще ме и раздразнят. не мога да обясня защо.  ще се чувствам и безпомощна.

впрочем, не съм виждала мъж да плаче. освен децата си , като малки. малкият ми син и сега реве понякога, но от ярост, че нещо не му се получава, но ти не питаш за това.

Виж целия пост
# 8
Съгласна съм с Шанталчето.
Искрените човешки сълзи не са мъжки или женски.
Има и мъже,които реват за щяло и нещяло и сълзите им нямат нищо общо с болката.
Виж целия пост
# 9
Чувствам се неудобно, когато в мое присъствие плаче човек, без значение дали е мъж или жена. Не зная как да реагирам. Не ме бива в успокояването и емпатията, по-скоро съм склонна да помогна в търсене на решение на проблема, довел до рева,  отколкото да покажа съчувствие.

Баща ми плаче често, при срещи, раздели, радостни и тъжни събития- емоционален е. Прегръщам го и след това гледам да изчезна  Embarassed

Две бивши гаджета са плакали пред мен, когато късахме...беше ми неприятно, усещах ситуацията унизителна за тях самите.

Настоящия мъж не съм виждала разплакан. Аз крия сълзите си от хората, за мен са нещо интимно, а дъщеря си не смятам да възпитавам по отношение на това, то зависи от темперамента на човек.
Виж целия пост
# 10
Никога не съм виждала баща ми или мъжа ми да плачат, а други близки мъже не е имало около мен, нямам братя, чичовци и братовчеди. Плачещите гаджета при раздяла не ги броя, защото техните сълзи по-скоро спадат към детските.
Знам, че мъжът ми е проронил сълзи два пъти. Първия път като големият ни син се роди в тежко състояние и лекарите смятаха, че може и да не се пребори, тогава му побеля и косата от едната страна. Втория път - когато малкият ни син се роди в тежко състояние и имаше опасност за живота му.
Големият ми син е на 9 почти и още реве понякога, заради несправедливости, от жал или като се пребие. Не му казвам, че мъжете не плачат, ще го разбере сам.
Виж целия пост
# 11
Чиито и да са сълзите, важното е да са от щастие.
Във всички други варианти - болка, мъка, яд, безсилие - ме натъжават и се чувствам неловко.
Виж целия пост
# 12
Виждала съм сълзи в очите на татко...когато ме изпращаше като абитурентка,когато ме изведе от дома в бяла рокля,когато се роди синът ми....
Това не го прави по-малко мъж в моите очи.
Виждала съм доста мъжки сълзи. Все истински. Според мен рядко един истински мъж може да си позволи да заплаче, а стори ли го значи много.
Виж целия пост
# 13
Сълзите ... разплакват ме независимо дали са мъжки или женски, дали са от щастие или мъка ...
В съзнанието си съм запомнила едни мъжки сълзи ... Бал ... 12 часа ... всички тръгват нанякъде ... 2 момчета идват да си кажем довиждане ... Красиви млади мъже ... Много "диви" като ученици, много нестандартни като мислене, много ... "невлизащи" в рамки и определения ... Мъжки сълзи и думите, които никога няма да забравя "Е, госпожо ... свърши се с глупостите!" - това са сълзите, които завинаги са в ума ми ...
Виж целия пост
# 14
Виждала съм няколко пъти мъжки сълзи..от истиснки мъже.
Сълзи от болка и от любов..
Ценя ужасно много именно тези мигове, заради това, че тези мъже си позволиха да бъдат себе си пред мен..
Колкото до синът ми - не го спирам, когато плаче..Прегръщам го и карам да се нареве хубаво, за да изпусне парата..въпреки това, мн рядко го прави.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия