Как премина раждането ви-за преждевремрнно родилите мами!

Аз родих много рано - в 25 г.с. След една безпроблемна бременност, една неделя усетих по-обилно  да се подмокрям като стана от леглото. По-късно започна и да капе леко. Неделя вечер- в Бургаската бонцица . Появи се отнякъд дежурният, безкрайно сърдит,че го занимавам с глупости. Прегледа ме все пак на видеозон и мануално-без разкритие, шийката не е скъсена и омекнала, следователно -напишкала съм се. Прибрах се в къщи, но на сутринта продължавам да тека леко. Пак в болницата , пак прегледи , пак нищо ми нямало, ама ме хоспитализираха,все пак. Нямаха реактив, в който се проверява дали това ,което изтича , е околоплодна течност. И в общо линии перспективата в Бургас беше да си лежа, докато се случи нещо - независимо какво. На мъжа ми казали, че няма сърфактатнт - жизнено важно за недоносени, и ако се наложи трява той да отиде до Варна или Пловдив да вземе
 Не издържахме дълго и още същата вечер - тръгнахме за София - МД. Там в 3 часа през нощта ме приеха, веднага установиха,че са околоплодни води. Сутринта беше д-р Димитров, който каза,че при спукан мехур и толкова ранна бременност няма смисъл да се отлага, а да се предизвика раждане.
Сложиха ми в 9,00 ч. система Окситоцин и най-противното нещо - нещо като катетър с балон матката,който постепенно се разширява и прави разкритие, защото нямах. В общи линии всичко вървеше по план и към 13,00 часа това нещо изпадна - т.е. имах към 5 см. разкритие. Продължиха само със система, и към 16,40 родих бебето, което за всеобщо учудване веднага изплака.

Ето линк към моето преждевременно раждане, за да не повтарям http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=3210.0

Иво се роди здрав, ехографията на мозъка беше чиста. 2 месеца по-късно, преди изписването правиха нова и вече имаше кръвозиливи и кисти, т.е. получил е уврежданията в кувьоза.
Затова не си спомням с добро персонала на неонатологията в М.Д.!
Нечия небрежност е моята трагедия и съсипан живот на детето и цялото семейство...

Аз родих в 36-та седмица и при изтекли води ме държаха 3 дни, без да ми предизвикат раждане, именно защото един от лекарите каза точно това  На третия ден, като ме видя д-р Панова в Св. София, се разфу4а, как могат да ме държат в това състояние.
Лошото накрая беше, 4е синът ми се роди с инфекция, за което естествено изкараха мен виновна 

Нямам думи...за слу4илото се с Карен...


Ясно е на какъв хал е родилната помо6.Дано с времвто са пове4е доволните като етиа!

Моля се да са ни живи и здрави децата и техните майки-които не престават да се борят за тях!

Родих секцио, но просто е нямало друг начин... бях направила гърч и по най-бързия начин са стабилизирали мен и след това са направили секциото, за да извадят бебето... Не знам дали е имало друга възможност просто...
Та историята е следната, като цяло карах лека бременност, края на декември 2004, лекарката която ме следеше благоволи да забележи че бебето се движи с  3 седмици закъснение (по принцип са били 2 от началото и след това изведнъж са станали 3), по това време бях започнала да вдигам кръвно и да отичам, белтък в урината - прееклампсия. Прегледа ме на видозон и каза след празниците първия работен ден  - чантичката и в патологична бременност....
Та на 3.01 влизам в болница - системи, 24 часа в денонощието, лекарства, биха ми и инжекции за дробчетата на бебето (не знам точно какво)... на 5.01 започнаха да ми изтичат водите, малко по малко но сигурно. Веднага започнаха да ми бият и антибиотик за предотвратяване на евентуална инфекция, при мен чакаха бебчето да порасне колкото се може повече в мен (поне с такова впечетление останах). Иначе всеки ден следене на тоновете е верно че беше на допотопен апарат, ама все пак.. следене. На 10 вечерта идва мъжа ми на свиждане и сяда на леглото до мен, а аз не мога да го фокусирам, ако не го познавам по гласа, да се чудя кой е.. извикваме акушерката да ми измери кръвното - не е чак много високо, идва и един лекар да ме види (така и не разбрах кой, пък и нали не виждах много..) и ми вижда очилата на нощното шкафче и ми вика: "Носиш ли очила", аз "да". "ами сигурно защото си ги махнала. Поноси ги!". И си излизат, аз си слагам очилата и след половин час - гърч. Добре че са били останалите момичета в стаята  Следващите ми спомени са вече на сутринта като ми казаха че имам син, 1480 гр и 42 см.
Трябваше след като родя да се обадя на наблюдаващата ме гинеколкожка, мъжа ми се зае и представете си какво му е казала (аз разбрах седмици след това) "Жалко, че е момче, момичетата осмачета оживяват по-често!"
След това лежах 10 дни в КАРИЛ, не мога да кажа и една лоша дума за никого, много съм благодарна на всички. Просто не мога да изразя с думи професионализма и всеотдайността им. Прехвърлиха ме в Първо вътрешно, където също лежах 2 дълги седмици, през това време бебчето си беше в АГ-то и аз получавах сведения само по телефона....
На 02.02.2005 ме изписаха, а на следващия ден и бебчето и се прибрахме по живо и здраво вкъщи....
Сега година след това, а и цял живот ще съм благодарна на бързата и навременна намеса, не ми се мисли какво е можело да се случи.... не мога да не бъда благодарна на всички лекари за моя живот и за живота на детенцето  

родих в 28 гс -1300 гр. благодарение на неонаталозите  детето ми е живо и здраво , но имаще една акушерка и една санитарка който си легнаха да поспят беше през ноща.Това че бях в 7-мия месец не притесни никой до момента в който започна раждането и чак тогава видяха че е седалищо,че затърсиха дежурния лекар,че и той съответно спеше...абе да не попадаш в ръцете им.

Zdravejte!
Moeto malko sukrovi6te se rodi v 30-31 gestacionna sedmica!Moqta bremennost mina bezproblemno do no6tta na 25 maj 2005 kum 4 4asa,kogato polu4ih bolki i kakto po-kusno razbrah rodilni kontakcii!Poneje mi e purvo beb4e i ne sum o4akvala da rajdam tolkova rano vuob6te ne osuznah kakvo stava!4ak v 8 sutrinta zvunnah na doktorkata mi i tq mi kaza vednaga da zaminavam v AG po spe6tnost, za6toto 6te rajdam!Kontakciite mi bqha dosta na 4esto!V rodilno me slojiha na sistemi za da zadurjat beb4eto da ne izliza dokolkoto e vuzmojno tova!Postupih v rodilno s 4 sm razkritie i dokato bqh na sistemi za zadurjaneto polu4ih 6 sm.i stana qsno 4e bebeto 6te izliza !Za tolkova malko beb4e be dostatu4no 8 sm razkritie za da se rodi(1.400 kg.38 sm)!Ne sum se mu4ila!Burzo rodih i blagodarq za grijite i naputstviqta na doktor Kunev i aku6erkite!Predvaritelno se obadiha na ekip ot neonatologi4no otdelenie da sa gotovi da poemat moeto momi4ence!Tq izplaka pri rajdaneto, no po-kusno mi kazaha 4e nqma samostoqtelno di6ane!Slojiha q v kuvioz i stoq 37 dni,biha i surfaktant,be6e na komandno di6ane!Naistina se grijeha za neq,no otno6enieto na 4ast ot lekarite kum men be6e izklu4itelno grubo-edna lekarka mi kaza:"Ot tova dete 4ovek nqma da stane"...sigurno 4ovek s po-labilna psihika nqma6e da izdurji vsi4ki dumi koito nqkolko lekari na bebeto otpraviha kum men!ne mi davaha nikakva nadejda, a kakvo i trqbva na edna majka- edna topla duma i pra6inka nadejda!Moeto sukrovi6te sega e dobre!Vqrno imame problemi s o4i4kite i naddava dosta bavno,no mi e zdarva;4ovek vinagi trqbva da ima vqra!

Благодарение на д-р Миков от женска консултация при  II ро ДКЦ в София, ме приеха по спешност в Шейново с намалели околоплодни води в 29 г.с. Обаждаше ми се непрекъснато да следи състоянието ми и поддържаше връска със съпруга ми. А екипа на патология в Шейново, начело с д-р Велев спасиха детето ми и след като престоях 1 1/2 м. там, д-р Велев оперативно извади на бял свят моята прекрасна Ния. Нямам думи да опиша вниманието което ми оказаха тези прекрасни лекари.  Дано има повече такива специалисти и добри хора

Аз ще разкажа за раждането на малката ми дъщеря.

Раждането по принцип трябваше да е секцио заради очни проблеми, първо раждане със секцио и една тежка гинекологична операция преди първото раждане.

Та така. След една супер лека и безпроблемна бременност просто през нощта на 9-ти срещу 10-ти май ми изтекоха водите. Терминът ми беше 10 юни. Веднага постъпих в болницата. Имах предварителна  уговорка с лекар, който за луд късмет се оказа и нощна смяна същата нощ. Но нали е необходимо и малко техническо време да ме приемат, да се събере екипа и т.н. Лора се оди в 10,40 сутринта. Секциото мина безпроблемно, но проблема беше с бебето. Тя се роди 2,480 и 46 см т.е. не беше супер малка но дробовете и бяха незрели и направи респираторен дистрес синдром и тежка пневмония и беше 1 месец в неонатологията на Института по педиатрия, като първата седмица беше много зле. Благодарение на всеотдайността на докторите там сега е жива и здрава.

Като ви прочетох и си виам да напиша и аз мойта история. Тя звучи много оптимистично . Аз родих във 2-рия ден на 9-ия месец. И си го водеха доносено бебе. Влязох в болницата в 18.30 - Теди се роди в 19.05. Изплака веднага. Всичко беше наред. Без никакви уговорки, не познавах никого, защото и бременността си следих на друго място. Персонала се смени докато аз раждах.  Не мога да се оплача от отношението - само дето една (акушерка вероятно) като ми правеше "разрезцето" (че не мога сега да напиша сложната дума с "е", срам) ме попита защо викам. Аз малко така    за момент, но после й викам "Заболя ме. Боли ме." И така всичко мина по мед и масло.
За проблемите с Теди по-късно не е ясно от какво са провокирани, никаква индикация няма да са от раждането.
Та така на фона на някой от прочетените споделени моменти направо си е цвете моето раждане.