Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Януарското детенце се готви вече за моренце (тема 126)

  • 41 400
  • 394
# 30
Никитали, благодаря за разбирането Hug все пак е някаква утеха, че не съм единствената изкукала Mr. Green

по въпроса с (не)намесата в отношенията с други деца - аз не знам как да реагирам Embarassed онзи ден имахме подобна случка - едно детенце дойде на гости, всъщност не на нас, а на съседите, но ние го познаваме, а те нямат деца, така че девойката, половин година по-малка от Емо, се присламчи към нашата тераса и играчки. всичко беше нормално доста време, тя си играеше сама с техните играчки, наш'те не й обръщаха особено внимание, но по едно време взеха, че се заиграха с Емо с едни топки. и след не повече от 2 минути се скараха, защото тя реши, че иска да си сменят топките, а той не щеше. обаче тя му взе топката, все пак, а нашия, по-голям и момче, ревна като магаре. баща й беше зает да си говори със съседа и не обърна внимание на случката. ние се опитахме да накараме Емо да отиде и да си вземе топката, той доста си порева, по едно време се нави, пробва се, но тя се дръпна и той се отказа да я гони и пак ревна. накрая се предадохме и баща му взе топката, но все още се чудя как е по-правилно да реагираме в такива ситуации. не е ли по-добре да се научи сам да се справя, в случая със сигурност можеше. а и си мисля, че в градината не реагира така, а се бори за нещата си доста по-усърдно. дали нашето присъствие го кара да се държи като мамин ревльо Rolling Eyes

Аз уж все се опитвам да не се карам, но накрая пак с виканици приключваме. Точно защото като съм добра и спокойна, двете маймуни искат още и още докато не достигнат предела. Дали ще почнат да се карат и бият за това кой е седнал до прозореца в автобуса (а има стоящи прави жени - цял ден работили), дали ще ми се мрънка че съм правила баница без тях (вместо да чуя едно благодаря, че съм станала в 6 часа, за да им е топла за закуска). Или пък ще се недоволства, че не съм донесла подаръци след работа - за мен извода е един: УЖАСНО РАЗГЛЕЗЕНИ ... и не знам как ги направих такива и как да ги "поправям" сега.
това все едно аз съм го писала... което доста ме притеснява, защото се надявам че като пораснат малко ще се поуспокоят нещата Blush

а по повод това:
Той цял ден е правил това, което ние сме искали-да стане рано, да отиде на градина, да е послушен там и вечерта, когато сме свободни да му обърнем внимание, пак го караме да прави нещо против волята му и то търпението му не е безкрайно.
на Емо единственото му желание след градина е да се прибере и да се лепне на компа - дали да гледа филмче, дали да играе... преди да ми каже здрасти пита за компютъра. една вечер наскоро ми направи страхотна сцена на площадката, защото времето беше хубаво и реших да останем навън след градина, вместо да се приберем... е, вместо да си играе, около час и половина мрънка и/или рева. е как да го оставя да прави каквото си иска? дали и аз нямам нужда от поведенчески специалист Rolling Eyes въобще не знам как да се справя, а нямам никакво време да чета теория... той не иска да му обръщаме внимание и да си играем, иска си компа. всъщност, поправям се, понякога ни показва какви са му постиженията в игрите...
Виж целия пост
# 31
Пипи съвсем нормално е човек да изкука с 2 деца с малка разлика. Ако някой ми каже,че не е така няма да му повярвам. Аз в чудо се виждам като се съберат моя с племенницата, имат 8 м. разлика и както си играят изведнъж се счепкат и става мелето. Кака им като е с тях, някак уравновесява положението и много хубаво си играят и балансират, но двамата са просто като две козлета.
За децата по площадките и аз много се нервирам някои родители как си оставят децата без надзор, особено агресивните деца. Преди време бяхме в Щвейцария и всяка вечер водех малкия на една площадка. Родителите стояха до децата си и ги наблюдаваха какво парвят и им помагаха в игрите. От друга страна децата бяха спокойни, не видях едно да се бута, блъска или да се дърпа с някое друго. Играчките си ги оставяха в пясъчника и на другия ден си бяха пак там. Колелета, триколки, топки всичко си стои на поляната пред блока. От къде при нас е цялата тази агресия и липса на толерантност. Вече втори път крадат туите в градинката пред къщи за една седмица, какво остава да си оставиш колелото.
Виж целия пост
# 32
... защото се надявам че като пораснат малко ще се поуспокоят нещата Blush
Не мога да си изкривя душата и да не кажа, че разликата от преди 2 години е огромна. Децата се заиграват хубаво по 15-20-30 мин. Играят заедно на изследователи в джунглата, на пирати, на ресторант и ни пращат официални покани за вечеря (на мен и на баща им - съответно се налага да си вдигнем задниците и за 5 мин. да имитираме, че пластмасовото пиле е много вкусно  Mr. Green ) Естествено каката е инициатора като по-голяма. По час лепят стикери в разни албуми, тя срича - той я слуша. През уикенда се събуждат рано-рано - пускат си телевизора, гледат си детското, правят си сами какао и корнфлекс докато мама си поспи (всъщност се излежавам и ги чувам как се опитват да избършат разлято мляко или разсипаното какао).
Така, че има известна надежда  Laughing

Това с компютъра си е направо пристрастяване. Жоро няколко пъти го прави, няколко пъти го отучвам, после без да искам пак му изпускам края  Confused И понеже нямам сила повече да ми се тръшка, напоследък изключвам предварително свързващия кабел на монитора, когато смятам, че не е време за компютър. Казала съм му че компютъра нещо се е развалил и понякога се изключва сам  newsm78 Така няма и драми, когато му изключа компютъра дистанционно (от моя с който са свързани).
Виж целия пост
# 33
Синеочке, честито момченце Simple Smile  Да е жив и здрав и да ви носи голяма радост. 

Включвам се и аз по темите с двете деца. За себе си мога да кажа че не съм изперкала, и причината със сигурност е че 8 часа не съм с децата през деня.  Малката разлика във възрастта и то на малки деца предполага  повече физическо присъствие с децата и надзор. Стефания е доста разбрано дете и с нея мога да отида на всякъде. Напоследък ми извзема функциите на майка към малкия. Крещи му доста и на мен не ми се налага да повишавам глас. А, определено на сина ми има за какво да му се подвиква. Когато са двамата има постоянни преперни , удари, ревове и т.н. Вече ми омръзна да се разправям, тъй като няма разбиране от моите обяснения, и реших да си се млатят след като това им е начина на изразяване. И какво се оказа: че това с бутането, пошляпването и т.н. е част от тяхна си игра. Току слушам че някой от двамата се разревава и после почват да се хилят. Казах им че тях ще ги боли, а не мен и да се оправят. Разбира се ако има много грубости се намесвам, и провинилия изчезва в другата стая наказан. Въпреки всичко между тях има голяма любов. Умилявам се като ги гледам как се грижат един за друг, дано е така и за в бъдеще.

За другите деца по площадките - винаги съм до децата си , и раздавам правосъдие. И вече не изпитвам никакви угризения. Има най- различни ситуации и случки, и за мен е важно децата ми да се чувствам защитени и да знаят че имат подкрепата ми. Те се учат от нашето поведение, от нашите примери. Изцяло подкрепям поведението на Никитали, определено щях да реагирам по същия начин.
Пипи - това с компютъра ми е далечен проблем и немога да давам съвети, но си мисля че една от причините децата да се пристрастяват е, че компютъра е наличен и на разположение. Не е ли по- добре да го "развалите", т.е да го ползвате вие само когато имате нужда? Аз лично го ползвам само през деня, когато съм на работа или вечерта когато си легнат. От скоро показах едни игри на Стефания, но все още не са и фикс идея. Предполагам , че това е преоритет на момчетата.
Трудно е да се дават съвети, тъй като всички сме индивидуалисти и усещанията ни са различни. По- скоро общото е че трябва да подхождаме с разбиране към децата относно техните нужди. да се вдетиняваме на моменти и да сме възрастни в други. Снощи мъжът ми обвини че не се карам на малкия и щял да стане глезльо. Навремето толкова крещях на Стефяни / даже и посягах/, че чак ме е срам, и се опитвам да имам друг подход и към двамата. Времето ще покаже ...
Виж целия пост
# 34
Блу- Да ти е жив и здрав и много да Ви радва! Hug Hug

Мече и аз ще следя внимателно Peace

Аз тотално съм изтървала нещата и си отглеждам една малка глезла. Не мога да я накажа- тя просто почва да хълца да кашля , да се дави в сълзи и сополи- увисва ми на крака - Мамо, много те обичам, гушни ме ,моля те и т.н.- Явно съм много мека ,но дори като повиша малко глас това се повтаря и аз съм до там.  Embarassed Embarassed Лошото е ,че не слуша и баща си, върху него си излива всичко. Явно в детската градина я побутват , вземат и играчките. Учителките казват ,че е много кротка и послушна, спокойна. Но в къщи явно нвсичко това търпение избива, почва да удря татко си, да му вика махай се не те искам. Ако има някоя баба в къщи ,тя е обект на нападение. Embarassed
Имате ли такива случай при вас.? HugЗа това и се карам ,опитвам се да я наказвам, тя обещава че повече няма да прави така и после пак..... Embarassed
Виж целия пост
# 35
Напече слънцето и се изгубихте. Днес си мислех колко е несправедливо, децата тъкмо спряха да боледуват.и ги изгониха от градината.Добре са го. замислили.
Жужу, не ти е лесно.Аз тия дни покрай поведението на племенницата оцених какво слънчице си гледам. Тя вкарва всички женски номера в действие -сълзи, капризи,манипулации. Аз срещам проблем да го науча да вдига капака на тоалетната чиния и после да пуска водата. Постоянно забравя, а после да я смъква направо мога да мечтая. Днес го наказах по тоя повод и той ми вика по едно време, сега я вдигнах,ще станеш ли пак щастлива.
Виж целия пост
# 36
ммм, гледам темата пак затихна, та реших да връхлетя да ви поразбудя малко.

Нещо смешно за Гого - като му свършат батериите и заспива където и да се намира. В неделя почти заспа в басейна на един воден парк.
Когато пък е на някое забавно място и не му се губи време на ходи до тоалетната, вади инструмента и действа на място .... на два пъти така се изложихме, веднъж на събор на училището и веднъж на гости, в градината на хората ...  Embarassed
Обяснявам ама кой ли ме слуша.
Виж целия пост
# 37
При нас проблема е с миенето на косата... Така крещи и се дере, че не зная какво ми иде да направя... А няма как да не му мия косата изобщо... Мислех да го острижа до кожа, но то пък на какво ще прилича това дете...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 38
Гад Чевръста, винаги много съм се радвала на снимки на такива заспали в невероятни пози и места сладури Laughing Моите не са го правили, за съжаление. Ако имаш снимки - пускай  Wink

stelt77, и Ксюто имаше такъв период - преодоля го, когато и купих ето такава козирка:
Вече отдавна не я ползваме, но очаквам и малкия да има същия период и си я пазим  Wink
Виж целия пост
# 39
Ех този сладур Гого. Нашият човек понякога пък го вади преди да е стигнал до тоалетната и тича натам Joy.Иначе е от вамирите и никога не му се спи,постоянно ми правят забележка в градината,че не съм му създала режим и им нарушавам следобедния рахат на госпожите. Последното 20от градината е,че вече му било малко леглото и щели да му разтягат канапето да спи там.
Катенок,браво на Ксю, че го е преодоляла.Ние още го къпем с козирката и то с хиляди увещания,но поне спря да пищи като че го колим.
Виж целия пост
# 40
При нас проблема е с миенето на косата... Така крещи и се дере, че не зная какво ми иде да направя... А няма как да не му мия косата изобщо...
Малей....същият е и Костадин. Ама то са уговорки, то са условия и то, той ги поставя.  Mr. Green А иначе по басейните се плицика сам и хич не му пречи водата в очите но в къщи под душа е нещо страшно.
Иначе Косето и той ще си ходи през лятото на градина. даже и в друга ще отиде м.Юли, че тяхната почива. А той самият отдавна чака новата градина ама като отиде ще го видим.  Laughing
А за нервите какво да ви кажа. Аз съм на предела вече. Колкото по-големи стават толкова по-трудно съжителстват. Все някой на някой е обиден, все някой е недоволен и накрая и двамата набити (т.е те си се бият сами  ooooh!). После майка им крещи подире им като побъркана и единия в едната стая, другия - в другата. Напоследък съвсем изпушвам. Постоянно съм в нервна криза.  #Cussing out Пък и Алекс уж по-голям вместо повече да разбира той се държи бетер като бебе.  Ох,и с него ни е трудно. И той си е седнал на ушите здраво. Ходи на психолог и логопед. Опитваме се да въвеждаме ред по дадените ни препоръки ама това се оказва мнооого трудно. Въведохме ограничения в гледането на телевизия и яденето на бяла захар и сякаш това съвсем го направи опък. Не знам до къде ще доведе всичко това, само знам, че толкова скъпо (буквално) ми излиза всичко това.  ooooh!
Иначе пожелавам на всички и малки, и големи едно весело и щастливо лято.   grinning039    newsm41
Виж целия пост
# 41
И Джулия доста време ревеше като й мием косата. Един ден (преди 2-3 месеца) реши, че повече няма да реве и... така.

dama и на мен ми казват, че като почне прилагането на мерките за промяна на поведението, то първо ставало по-лошо от преди и после се подобрявали нещата.

Момичета, щях да пиша след поредната среща с поведенческата специалистка, но понеже доста дълго ми идва това писане, та все отлагах. И сега пак нямам много време, та ще се опитам да напиша накратко, дано да е разбираемо. Основното нещо от втората ни среща със специалистката беше въвеждането на т. нар. Quiet Time. Как ще трябва да се преведе? Нека да е Тихо Време. Та това е горе-долу средство, с което да се научи детето само да се справи със собствените си нерви. Т.е. не е наказание. Когато детето и родителят съвсем се конфликтизират, то родителят обявява Тихо Време. Детето трябва да седне някъде. (Не е нужно да е всеки път на едно и също място.) И да седи тихо. Правилото е 1 минута за дете на 1 година и т.н., т.е. за нашите четири годишни трябват 4 минути. Но не е нужно да се придържаме строго към правилото. Може да започнем с 1 минута. През това време детето може да си седи без да прави нищо, може да разглежда книжка, може само да си засича времето. Ние сме решили да вземем хронометър и Джулия сама да си засича, щото обича да засича време и това може да й действа успокояващо. Може също да научим детето да диша (примерно 3-4 дълбоки вдишвания и издишвания). Цялата идея е да се успокои обстановката. Веднъж успокоени, родителят и детето може пак да разговарят. Та това нещо, дето го нарекохме Тихо време, трябва да се ползва като част от следната схема:

Примерно казваме на дете нещо, но то не слуша и си прави каквото си е решило. Какво правим ние?

1. Подготвени сме предварително. (Това важи за разни типични случки - може да прилагаме едно и също нещо - т.е. имаме си готова фраза... нещо такова. Трябва да прочета за тази част, че не ми стана много ясно.)

2. Казваме на детето точно какво да направи. Трябва да сме конкретни и ясни.

3. Изчакваме детето да кооперира. (Средно около 5 секунди.) Т.е. понеже децата не са машини, то им трябва малко време да осмислят ситуацията и ние им го даваме. Т.е. не трябва да изкомандарим детето какво да правят и да изчезнем от сцената.

4А. Награждаваме детето, ако кооперира.
Наградата е похвала, прегръдка... такива работи.

4Б. Ако детето не направи каквото му е казано (Може да повторим, дори потретим инструкциите от точка 2.) и ако детето все пак не иска да направи каквото му казваме, то казваме какво е направило погрешно и че това ще има последствия. И тук точно трябва ползваме Тихото Време. Детето трябва да поседи тихо и да се успокои. Аз лично - също.

5А. В идеалния случай - детето се успокоява и после прави каквото му е казано. Следва награда (похвала, прегръдка...)

5Б. Детето не иска и да чуе нито какво му казваме да направи, нито за Тихото Време, тръшка се... И ние го игнорираме! (Игнорираме тръшкания, оплаквания и въобще всякакви форми на недоволство.) Казваме му пак да поседи тихо съответните минути и ако въобще не ще и да чуе за това, то обявяваме Time-Out. Това вече е наказване на детето. В нашия случай, ако сме в къщи, то Джулия трябва да стои в един ъгъл 5 минути. (Реално стои около 2-3 мин.)

След като си изтърпи наказанието, детето трябва в крайна сметка да направи каквото му се казва. Ако не - пак прилагаме Time-Out, после пак повтаряме инструкциите си и... така повтаряме Time-Out - инструкции, докато детето най-после направи каквото му казваме.



Та какво се случва ри нас: Първата седмица трябваше да отчитаме в една таблица колко проблемни ситуации имаме. Отчета показва - между 4 и 6 на ден. Трябваше също да хвалим Джулия за добро поведение (онова нещо с десетте монети...). Смея да твърдя, че преди "десетте монети", ако бяхме отбелязвали проблемните си ситуации, то те щяха да са много повече от 6 на ден. Т.е. поне при нас това нещо с монетите подейства с невероятна сила. Честно казано аз монети премятах първите два дни само, но схванах честотата и мога да кажа, че за мен е доста трудно да похваля Джулия 20 пъти в един ден, но наистина се старая.
Втората седмица - включване в действие на Тихото Време, като продължаваме с нещата от първата седмица ("монетите" и т.н.). Теоретично трябваше да наблюдаваме нарастване на броя на проблемните ситуации. Да, обаче нали нашата Джулия е особена... тя реши да кооперира и... не знам, но тази седмица повечето ни дни са с Нула проблемни ситуации. Приложихме Тихо време само един път (от миналия вторник до сега - понеделник). Ще видим как ще тълкува тези неща специалистката като се видим утре (срещите са ни във всеки вторник).
Аз бях обяснила на Джулия, че понеже много не слуша и никак не се разбираме, то ще се обърнем към специалист. На нея явно й стана интересна идеята да работим върху взаимоотношенията си... Не знам. Още преди първата среща със специалистката бях седнала и на един лист се опитвах да напиша примери за проблемни ситуации. Джулия седна до мен и услужливо ме подсещаше. Така, че тя очевидно също иска да си подобрим взаимоотношенията и прави каквото може Simple Smile

И понеже коментирахте какво да правим, че да не викаме по децата си - и аз това попитах специалистката. Тя каза, че всеки трябва да намери неговия си начин. Една майка примерно сядала, разгръщала едно списание, разлиствала страниците все едно чете... и не че четяла, но това й помагало да не вика. Аз лично гледам да изчезна някъде за малко. Ако мъжа ми е там, просто отивам в друга стая. Ако обаче няма друг възрастен, който да остане с Джулия, то гледам да се отдалеча от нея и да правя нещо (то вкъщи все има нещо за подреждане...). Опитвам се и да не изчезвам и да НЕ викам едновременно, но не ми се получава лесно...

Хайде, хубав ден от мен, че изписах темата...
Виж целия пост
# 42
 Мече, Hug, много благодаря за споделеното!
Виж целия пост
# 43
Мече,  беше ми много интересно, дано нещата от тук насам започнат да се подобряват. Hug
Аз също искам да добавя нещо, което има невероятен ефект при нас.Казвам на децата какво да правят а не какво да не правят.Детския мозък асимилира и запаметява винаги действието и игнорира спонтанно частицата Не.-Пример -неправилно- Не бягай, правилно-върви по-бавно и тн.
Аз не викам на Дая, понякога когато не слуша просто казвам, че съм огорчена и се правя на тъжна и излизам от стаята.Не след дълго тя идва прегръща ме и се извинява , аз също и се извинявам винаги, после следва прегръдка и казване колко много се обичаме.
Също така и казвам а повтаря разни положителни утвърдителни фрази като-Аз съм спокойна, аз съм послушна и др.
Чрез награди я научих да си подрежда стаята и играчките.Действа безотказно. Peace
Виж целия пост
# 44
Здравейте, аз в момента нямам толкова проблеми с Кристиян или по скоро не им обръщам толкова внимание, но големият ми син определено ми лази по нервите и незнам как да се оправя с него.
Чувствам се толкова неспособна и ужасна  майка, която не може да говоря със собственото си дете или по скоро да го разбира. Confused
С две думи казано, за напред все по трудно става. Настръхва ми косата като си помисля, че след 2 години и Кристиян тръгва на училище.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия