Сънувате ли починали ваши близки? - 3

Здравейте, всички! Съжалявам, че се забавих, но съм много изморена. Та обещах да ви разкажа за моя сън. Всичките ми близки, без сестра ми, са починали, имам много истории за сънища, които са се сбъднали, но ще ви разкажа за последните такива. Моята мила майка почина на 8 март миналата година по ужасен начин от рак, няма да навлизам в подробности, че се разстройвам. Предната вечер, преди да изпадне в безсъзнание, сънувах баща си облечен в розов костюм. Каза, че е дошъл да ни види. На другия ден на обяд майка изпадна в нещо като кома. Аз я гледах сама, но последните дни от живота си прекара в онкологията, помня всяка минута от злощастния 8 март. Заминах си от болницата, след като я измихме и преоблякохме с мъжа ми, отидох в църквата да запаля свещ, за да не се мъчи, върнах се вкъщи и малко след това ми се обадиха, че е починала. Не знам точно след колко дена е било - 2-3, я сънувам като млада, лежи на болничното легло и ми се усмихва, после изведнъж изчезна, сякаш искаше да ми каже с усмивка, че вече е добре, с нея имаме много силна връзка, вярвам, че ако има нещо след смъртта, тя непременно ще се върне под една или друга форма. След още няколко дена, това дори не беше сън, а истина, докато спя, усещам над лицето си енергия, която кръжи над лицето ми, но нещо ми казва, че не бива да си отварям очите, и не ги отворих. Вярвам, че беше тя, беше се върнала у дома, за да ме види, преди да си иде. След това през месеците съм я сънувала винаги в тежки моменти, сънувала съм много странни сънища, аз спя сега на нейното място, затова имам чувството, че я сънувам често. Въпросният сън, който исках да ви разкажа, е следният. Първо трябва да ви споделя, че от известно време се боря за дете. Преди 7 дена се върнах от Истанбул, там се лекувам, та и тогава четох този форум. Още ноември месец сънувах майка си, сънят не беше обикновен, сякаш беше истина, бях много разстроена поне седмица след това. Сънувам майка ми седнала на леглото, на което спя и на което тя спеше, първо ми каза: "Ти сляпа ли си, че не виждаш, че нищо не ти върви? Имаш направена магия, някой е подхвърлил пред вратата ти умряла котка", след това каза, че иска да ми гледа на карти, нареди карите и държеше последните 2 в ръката си, каза: "Няма да стане, майко, няма да забременееш, картата, която трябваше да излезе, я няма." Опитът ми в Истанбул завърши с неуспех, докторите не ми дават шансове и през следващ опит, въпреки че са много добри, но аз не съм се отказала да се боря. От много време с мъжа ми ни върви само на загуба, ама една след друга, може дори нещо минимално да е, ама все да загубим, дори сега като се връщах, носех 2 води, едната падна в краката ми на автогарата и се спука, а другата се е изтърколила в таксито, това е много дребно нещо, просто давам пример, че може да е минимално, но все да е на загуба. Аз съм здравомислещ човек, не вярвам сляпо в магии, ама взех да се замислям. В крайна сметка, както ми каза майка, така стана. Който иска да вярва, който иска да не вярва, това е абсолютна истината, което ви написах.

А защо не я развалите тази магия? В църква могат да ви кажат повече как става. Майка ви и приживе ли е гледала на карти?

Не, никога не се е занимавала с подобни неща.

Аз също мога да ви разкажа подобен сън. След като майка ми почина след много тежко боледуване и 4 години на легло, започнахме опитите за бебе. Всичко ни беше наред, но бебето не идваше. Към края на годината сънувах майка ми. В съня ми тя си беше болна и куцаше от инсултите. В съня беше отсъствала 6 месеца и сега се прибираше. Аз стоях на вратата и я чаках. Дойде и аз й казах „ Хайде, мамо,от кога те чакаме, тази година ще ставаш баба. Тя сведе главата си към земята и кимна отрицателно. Нищо не каза. Бебе следващата цяла година нямаше. Прави, здрави, но бебето не идваше. Чак по-следващата година ни споходи тази радост.

Така че има истина в техните действия. Убедена съм.

И още нещо. 4-5 дни след като се прибрахме от болницата с малкото същество, аз бях сама в къщи. Кърмех бебето на спалнята, а врата към хола беше широко отворена. Както си стояхме, усетих нечие присъствие на прага, без да влиза при нас. Вдигнах глава и мислено казах „ Ето я,мамо и тате, вижте я колко е прекрасна” , затаих дъх и тихо се раплаках. После те си тръгнаха. Просто го усетих. От тогава не съм имала подобни преживявания.

Твоята история съм я чела. Аз пък за огромно мое съжаление спрях да сънувам мама. Почина преди 7 месеца. Чакам я всяка нощ. Но не идва.😢

 Прочети книгите Пътят на душите  и Следите на душите. Ще разбереш защо е така. Аз също за 9 години съм я сънувала 4-5 пъти само.

Последния път като я сънувах, беше легнала в спалнята на баба и аз знаех, че не е жива и исках да й кажа какво е станало с тялото й. Но някаква буца ми засядаше и не можех да го изговоря. Опитвах се да й кажа какво стана , но ми присядаше. Накрая тя се наведе и взе чехлите от земята и се опита да ме оцели с тях- сякаш ме гонеше от там където бях. И после изведнъж се смени сцената или не го помня всичко . Мама стоеше на един стол , а аз над нея я питах малко с особен тон - "А кажи, как е там където си ? - все едно знаех, че е в отвъдното и настоявах да ми каже, а тя мълчеше. ..... От този сън повече не я сънувах. Нещо ми е сърдита ли , не знам за какво. Опитах да направя всичко за нея или може би почти всичко. Но не намерих лечение. Живея с някакво усещане, че може би имаше някакво лечение, но не го открих.

Това е гузната ти съвест. Сигурна съм, че не ти се сърди. И аз имах такова усещане за дядо, че е можело нещо да направя, но истината е, че всеки си има път с начало и край. Мир на праха им!

И аз имах такъв сън. Знаех, че е умряла и не би трябвало да я виждам като жива, и тя лежеше на леглото в което издъхна, и аз я попитах как е там, дали е намерила татко и как е той, и тя ми отговори, че там е добре, че и той е там и също е добре.

Повече така не съм я сънувала.
Но и аз, като вс, имам тежест на душата, че не направих всичко, че съм пропуснала нещо и че в крайна сметка не съм била най-добрата дъщеря. Тежи ми.

Според скромното ми мнение, щом не се е занимавала, тогава в съня ви не е била майка ви, не ви се е явила тя.

Не сънувам често починали близки. Но тази сутрин се събудих от кошмар (за мен преживяването беше такова), макар да сънувах обичната си баба. Сънувах апартамента на родителите ми, и двамата са покойни. В редките случаи, когато ги сънувам, все е там. Репортаж по телевизията за някакво изоставено гръцко село, в което показваха нещо, може би църква, в която видях икони на Богородица. Аз се обличах докато слушах това и поглеждах бегло. В един момент от към кухнята влезе ярка слънчева светлина, беше слънчев лъч, който влиза през прозореца, но много светещ. Учудих се какво е това и тръгнах към коридора да видя. Пред стаята (в която почина баба), стоеше жена - приех (в съня си), че това е баба ми. Беше различна. Тя до смъртта си ходеше със забрадка, а тази жена беше без. Но някак беше тя - по млада, с нейната рядка бяла коса, сресана на път и сякаш забрадката беше смъкната от косата ѝ и беше на врата ѝ. С черна рокля, имаше подобна и ходеше само с тъмни дрехи. Но тази жена беше мъртва! Със сивкав цвят на кожата и мътно сини мъртви очи, без зеници, но гледаше право в мен и не помръдваше. Усетих я като нещо страшно! Не можех да откъсна очи от нея, чувах телевизора в хола как работи, а аз отстъпвах уплашена назад като се опитвах с показалците на двете си ръце да направя символ "кръст", който поставях пред себе си, между мен и нея. (латиносите правят така, защото са много вярващи) Единия ми пръст просто отказваше да се изправи и го разгъвах с усилие. Тя не правеше нищо. Просто стоеше и гледаше. Изглеждаше тъжна. Чух се в съня си да казвам високо "бабо, бабо, бабо..." ужасена, докато отстъпвах назад и се събудих от това, че го казвах на глас реално. Беше много кошмарно! Рядко сънувам кошмари, но сега имам служебни неприятности и го свързвам със стреса от това. Мъжът ми каза, че е ставал към 4 часа и съм говорела нещо насън. Това ми се случва изключително рядко! Този сън беше съм 6:30, в толкова се събудих от него, а знам, че дори продължителен (в представите ни) сън, всъщност се сънува за много кратко, а не часове както си мислим. Т.е. говоренето на сън в 4 часа, не е сънят от 6:30, в който се събудих, чувайки собствения си глас да се опитва да каже "бабо", което звучеше доста фъфлещо и нечленоразделно, все едно се опитвах да говоря със затворена уста (то така си и беше).
Преди в съня си да се озова в дома на нашите, сънувах бивша приятелка, с която седяхме буквално на асвалта на някаква улица в малко градче и на земята на някакъв найлонов плик, режех козунак. Имаше още една жена с нас, стори ми се друга позната, но не помня добре.
Събудих се освен уплашена и с неприятно чувство от този сън. Това беше баба и не беше. Скоро и палих свещичка. Правя го рядко, само кагато имам нужда от това, защото така го чувствам. На 10 март тази година, стават 20 години откакто баба ми почина.
Нощта ми беше трудна. Вятърът по принцип ме влудява, а тази нощ беше ужасен! Сега съм с главоболие и се чувствам зле.
Някой да каже нещо, моля, защото не знам какво да мисля.

Съжалявам за загубата на всички!
flower_girl, всъщност съм в грешка, бях забравила, майка обичаше да реди пасианси, имаше и едно тесте с малки карти, просто до 2014 г. го правеше, сама на себе си си редеше пасианси, карала ме е да цепя, да види дали ще излезе, съответно да си измисля желание, но пасиансът не го възприемам точно като гадаене на карти. Но така или иначе в съня ни може да правят и това, което не са правили приживе, това не означава, че не са те, поне аз така знам, ако имаш различно становище, моля те, сподели го. Интересното е, че всички ние ги сънуваме млади, след като починат.
Elea Lea, не се терзай, аз имам същите терзания и угризения, все ми се иска да върна времето назад, за да променя изхода на нещата, но за съжаление, нищо не се връща. Едва ли ти е сърдита, това е все пак само сън. Майката винаги прощава, каквото и да са сторили децата.
~Lily~, не знам какво означава сънят ти, може би е просто кошмар, предупреждение за нещо неприятно. Сънувала съм много подобни, направо като истински.
Снощи пак сънувах майка, много често я сънувам аз, беше здрава, каза ми, че отново са я оперирали и е оздравяла, върна се вкъщи, беше щастлива, а аз още повече, като се събудих останах разочарована, че е било сън, беше като истина.
Ще ви кажа нещо, което майка ми ми каза, когато беше що-годе добре. Първо да кажа, че тя не вярваше, че има нещо след смъртта и друг живот, затова ме озадачи казаното от нея, освен това, тя не знаеше на коя дата са я оперирали, защото беше в нещо като кома, излизаше за малко, приказвахме, после пак изпадаше в безсъзнание и не помнеше нищо от този период, когато се възстанови, операцията беше на главата, огромен 6-7 см тумор. Та ми каза, не знае дали го е сънувала точно, но ми каза точна дата, ден преди операцията, сънувала или халюцинирала, че някакви хора с лодка ще я карат в "другия свят", по средата на пътя, някакъв глас казал да я върнат, защото времето й още не е дошло.

Не знам какво беше това... Но знам едно - където и да е баба, тя винаги ще ме пази! Може пък повлияна от неприятностите, които имах, да съм приела съня така, но се оказа, че не само не ме наказаха, а дори ме похвалиха в работата!
Днес било Атанасов ден. На връщане минах през църквата и запалих свещичка за баба. Светла ѝ памет!

Сънувам или може би помня изключително рядко сънищата си. Помня такива, които са ме разтревожили и обикновено след това се случва нещо неприятно.
Също така имам един сън, който сънувах два пъти с разлика от години между тях. Мога да го нарека пророчески, макар това да го виждам ретроспективно, гледайки назад след развоя на събитията.
Нощес се събудих от странен сън.
..Баща ми почина преди две години и наскоро правихме помен. Откакто е починал съм го сънувала един-два пъти общо. Та вчера сънувах, че сме със семейството ми на някакъв ски уикенд в планина и майка ми се обажда спешно, че е зле. Притеснени, спешно се прибираме и ги виждаме и двамата в апартамента на нашите. И майка ми казва, че е починал. Плакахме много. Доближих се до него и й казах, че е жив и недоловимо диша. Впоследствие той се съвзе и всички се зарадвахме. Изведнъж действието в съня ми се прехвърли как той е много добре /виждах го отслабнал и с години по-млад/ и ми казва да ме закара за някъде. Аз се качих с него в някаква голяма кола, но не наша и аз бях зад него. Имаше някаква еуфория и в един момент аз се сещам, че той е болен и че може да му стане лошо докато шофира. Казах му "моля те, татко ти си с високо кръвно, оня ден ти беше зле, изплаши ни, нека да карам аз" и в един момент на сън се вледених, че той вече всъщност е умрял и няма как това да се случва.

В много труден за мен момент, отправях молитви към починалата ми баба, с която сме родени на една дата. През ноща майка ми я сънува как говорят по телефона и баба ми била много притеснена. На края казва на майка ми ,, радвам се, че сега сте добре,,. Действително нещата се оправиха и аз се съвзех от кризата!