Извинявам се предварително, че мрънкам.
Но като ми мина малко яда от сценката, която ще ви преразкажа, се чудя- това, че сме българи, кара ли ни да търпим около себе си хора, които са "токсични", защото са българи? Как е при вас?
Ето моята случка. С позната българка, която ми е почти комшиика, и има дете на възрастта на по-голямата ми щерка, си говорим оня ден, че има един много хубав купон (с тема Куба и т.н.) на общ познат. Решихме да намерим заедно бейби-ситър, те да доведат тяхното дете у нас, и да ходим на купона. Започвам аз да търся бейби-ситъри, обаждам се на който се сещам, но всеки вече има ангажимент. Пропускаме, не е голяма работа. Но голяма работа за мен става това, че тя днес ми се обажда да ми каже между другото, че те всъщност отишли на купона, защото сестра й бейби-ситвала. На въпроса ми, ами ти защо тогава търсеше бейби-ситър (и премълчания въпрос, ами не можа ли поне да го споменеш , ей така, от куртоазия, нали знаеше, че и аз бих се възползвала, в един квартал сме), тя ми вика "ами тя сестра ми не е дошла в Лондон да бейби-ситва.
В същия разговор успява също да ми каже че детегледачката, която намерих за като тръгна на работа "сигурно нищо не струва", че дъщеря ми е "своенравна" и не знае какво иска
и още един куп злобни и малоумни неща, за които не знам кое е по-лошо: ако са казани от блажена простотия, или от премерена злоба. Та това е илюстрация на типичен разговор с нея.
А аз патката непоръбена, вместо да спра да я броя за нормален човек след толкова много подобни историйки и подмятания, всеки път й давам шанс, че може би ще се държи човешки. И после съжалявам. Ама понеже не ми се искам да мисля, че съм патка, все си мисля, че е защото сме в чужбина, давам много повече морален кредит на българи, които всъщност са по-отровни и от пепелянки.
Виж целия пост
Но като ми мина малко яда от сценката, която ще ви преразкажа, се чудя- това, че сме българи, кара ли ни да търпим около себе си хора, които са "токсични", защото са българи? Как е при вас?
Ето моята случка. С позната българка, която ми е почти комшиика, и има дете на възрастта на по-голямата ми щерка, си говорим оня ден, че има един много хубав купон (с тема Куба и т.н.) на общ познат. Решихме да намерим заедно бейби-ситър, те да доведат тяхното дете у нас, и да ходим на купона. Започвам аз да търся бейби-ситъри, обаждам се на който се сещам, но всеки вече има ангажимент. Пропускаме, не е голяма работа. Но голяма работа за мен става това, че тя днес ми се обажда да ми каже между другото, че те всъщност отишли на купона, защото сестра й бейби-ситвала. На въпроса ми, ами ти защо тогава търсеше бейби-ситър (и премълчания въпрос, ами не можа ли поне да го споменеш , ей така, от куртоазия, нали знаеше, че и аз бих се възползвала, в един квартал сме), тя ми вика "ами тя сестра ми не е дошла в Лондон да бейби-ситва.
В същия разговор успява също да ми каже че детегледачката, която намерих за като тръгна на работа "сигурно нищо не струва", че дъщеря ми е "своенравна" и не знае какво иска
и още един куп злобни и малоумни неща, за които не знам кое е по-лошо: ако са казани от блажена простотия, или от премерена злоба. Та това е илюстрация на типичен разговор с нея.А аз патката непоръбена, вместо да спра да я броя за нормален човек след толкова много подобни историйки и подмятания, всеки път й давам шанс, че може би ще се държи човешки. И после съжалявам. Ама понеже не ми се искам да мисля, че съм патка, все си мисля, че е защото сме в чужбина, давам много повече морален кредит на българи, които всъщност са по-отровни и от пепелянки.
(това ми хареса), а си просто един нормален човек, с голямооо търпение
