Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

МАРТенчета 2009

  • 44 636
  • 730
# 45
...и не е толкова до липса на пари

Аз пък мисля, че точно липсата на пари е една голяма част от причината.
В момента има огромен обществен натиск за осигуряване на все повече места в детските градини. Липсата на сграден фонд е очевидна, от там се почва тъпкане на групите, събиране на 2-3 градини на едно място за неопределено време, разхвърляне на деца по съседни градини, стрес, хаос, липса на каквато и да е организация, и т.н.

И за да разсея този черен облак надвиснал на българските детски градини, ще кажа, че от сряда вече си имаме 2 постоянни учителки! (шшш, тихо, никой не чу!). От едната съм очарована до момента - младо момиче, много лъчезарна, детето вече я харесва и видимо е по-спокойно. От другата нямам още впечатление, но има светлина в тунела Simple Smile

Така че, не мислете че тук има само талибани и аборигени, навсякъде си има хубави и лоши страни. Аз не обичам крайните изказвания. А и винаги съм твърдяла, че на който нещо не му харесва, няма право да мрънка, ако поне малко не се опита той самия да промени нещо. Peace
Виж целия пост
# 46
Taкаааа хайде и аз да се разпиша.

Ние сме добре. Аз миналата седмица купонясвах.Тази седмица спретнах парти по случай РД на мъж ми. Яна тръгна два цели дни на градина. Много гордо ходи с чантата с обяда си. И аз съм доволна, малко почивка и за мен.

Сега да се изкажа и аз за яслите и детските градини. Тук майчинството е 9 месеца,след това детето тръгва на ясла - 50 паунда на ден + допълнително се плаща за храната. Ако искаш. Да по-малко деца са,да повече лели са но е 50 кинта на ден. Ако ли не, си го гледаш до септември месец след като навърши три години. Започва при-скул - 15 часа седмично. 25 деца - три лели. Забавляват ги, имат програма, но нищо друго. Индивидуално подхождат, не се карат,не наказват но награждават. От 30 години са толкова внимателни да не наранят чувствата на децата и не им казват ако сгрешат директно,че в момента пищят от младите. Възпитали са си мързеливи същества,които смятат че са без грешни и всеки им е длъжен. Не желаят да работят, не желаят да учат. Ако решатда работят нямат никакъв свян да кажат на прекия си шеф, че нищо не знае и да се оплачат от него 5 мин. след като са постъпили на работа. Никакво уважение, никакъв стимул за нещо. Затова тук младежите са най нещастни. Цял живот му е обяснявано че постъпката му е предизвикана от хиляди други фактори, а не че той е сгрешил. Ако самите родители не възпитат децата си, не ги натискат да учат и не им изграждат ценности положението ще е трагично. Напоследък започват да се осъзнават но...... Само високата класа изискват,карат се и наказват децата си. Те знаят че децата им трябва да станат хора и това не включва всичко да е фън. Ако решиш че искаш детето ти да учи в частно училище детето ти трябва да мине доста изпити преди да го вземат. Забравих да кажа че медицински персонал няма!
В България Боян тръгна на ясла, после и на градина.  Две мед. сестри и една леля в яслата. Храна - топла и разнообразна- 3 пъти дневно. Работи от 7 до 7 и струва 40лв. Детска градина - спорт, изкуство, учебна програма. Да две лели на 30 деца,но толкова са и лелите в училище, което започват на 4 години и класовете са си по 30 деца. Доволна бях от Бг детски заведения. Да, не им дават да се мажат като прасета с всичко (с цел опознаване на света), но смятам, че детските градини в бг си обгрижват децата, обичат си ги и са страхотно (почти безплатно) улеснение за родителите.

Виж целия пост
# 47
Здравейте! Аз съм Гери Мур, много ми е приятно да се запознаем Mr. Green
Не съм се включвала от доста време и може да сте ме отписали, НО аз не съм и гледам поне да ви следя. И понеже в събота сутрин бях събудена в ранна доба, реших да драсна два реда в новата темичка. Ние сме добре, макар и доста изморени от работа, финансови гимнастики и схеми с бабите. Криси ходи на училище със същото желание както миналата година и вече има няколко шестици в бележника. Записах я и на английски в школата, където работя, защото и без друго кисне в работата ми всяка вечер, докато свърша и стане време заедно да се прибираме в къщи. Скоро мисля да я науча направо да се прибира сама от училище, защото вече е много разумна и мисля, че мога да разчитам на нея.
В края на август извадихме и трите сливици на Монката и след едномесечно възстановяване в бабин дом, предстои другата седмица да тръгне на градина. Надявам се да го понесе също толкова спокойно и положително, както яслата, но да е много по-здрава. Аз съм доволна от градината на Криси - от грижите, които положиха; качествата, които развиха и приятелствата, които децата и до днес запазиха - и се моля Мони да има същия късмет и да ходи със същото желание. Има още много какво да се желае от нашите градини, но предвид условията в които работят, и броя на децата в групите, мисля, че правят чудеса от храброст. Важен е крайният резултат - децата да са щастливи и подготвени за по-самостоятелния им живот занапред. А безрезервна любов, 100% внимание и перфектни грижи могат да дадат само родителите (евентуално Blush)
Вили, очаквам само хубави новини от теб, мила! Вярвай и всичко ще бъде наред! Hug
Виж целия пост
# 48
Момичета отново ви благодаря за подкрепата и стиснатите палци. Както някои от вас са видяли във фейса при мен има положително развитие поне в една от насоките Rolling Eyes. Най-после след много интервюта, ежеседмични пътувания по маршрута София-Плевен и обратното имам предложение за нова работа и мисля да го приема. Много съм щастлива - най-после ще можем да заживеем като семейство и всяка вечер ще се прибирам при детенцето, ще го прегръщам без страх, че на следващия ден трябва да си замина Heart Eyes
Иначе със здравословния проблем - пореден специалист ми каза, че по моя случай нищо няма да може да се направи...Предстоят ми още много изследвания, за да могат да определят точната доза на хормоно-заместващата терапия. И сега съответно със смяната на работата става сложно, защото докторите са в София, а аз ще трябва да съм в Плевен и съответно на новата работа няма да е препоръчително да отсъствам. Нооо няма да е весело ако не е сложно Wink
Важното е че нещата започват да си идват на мястото Flutter
Виж целия пост
# 49
 Момичета, ако си пишем с такива темпове, можем да посрещтнем НГ в нова тема Laughing
 Много интересни постове прочетох, най-интересно ми беше за младежите в Англия..тъжно..
 Вили - честито за дългоочакваната нова работа!!! Peace
 Гери - не сме те забравили Hug
 В нашата група са 25 деца, най-много ходят около 20, най-често са около 15, поне на този етап. Кой за какво си мечтае..аз си мечтая детенце да не боледува толкова и да ходи на градина, започването на постоянна работа, засега е мираж и не мечтая за това, все някога ще се случи, само че докато аз съм си вкъщи, колежките ми изградиха кариери.., майчинството замрази всичките ми амбиции за кариера, промени ме в много отношения. Търся и намирам щастието в един детски поглед и две малки ръчички, които ме обгръщат с любов..
Виж целия пост
# 50
*Elle*, и най-успешната кариера не може да замени щастието от прегръдката на детето ти, не съжалявай нито за момент. Дано Влади израсте крехкото здраве и скоро да се разваш на здрави весел палавник в къщи, вместо да му трепериш при всяко кихване.
За младежите в Англия изобщо не съм изненадана - залитането в която и да е крайност води до проблеми с възпитанието. И абсолютната безотговорност не е добра, но и пречупените деца-роботи също не са за предпочитане. Аз мисля, че това, което правят по-голямата часто от пишещите тук (няма да изброявам) - осъзнато и равностойно общуване с детето, без да се пречупва волята му и без да му се създава ореол на непогрешимост - е най-доброто за възпитанието. Така без да налагаш норми и правила, възпитаваш отговорна и пълноценна личност.
Що се отнася до държавните детски градини в България, програмата им за работа е добра, вече в много от тях прилагат съвременни техники и подход, но много зависи от това при какъв човек ще попадне детето. И аз имам лоши спомени от детската градина, и Митко имаше запъване в яслата, но сега се надявам да потръгне. А иначе в университетите ги учат на нови неща, но мотивацията добри студенти да се насочат към учителски професии никаква я няма, до голяма степен и заради ниските заплати, които се получават от години в този сектор. В частните заведения са по-добре платени, с по-добра база и по-малко деца, което прави нещата там да изглеждат по-добра.
Виж целия пост
# 51
Тук най-големият проблем е, че ако не потръгнат нещата, няма къде да преместиш детето! И без това местата са кът, за местене и дума не може да има! И недостиг на пари, оттам главно на персонал! Как една учителка и лелка ще облекат 30 деца, за да са навън, дори само това е супер трудно, а зимата непостижимо направо!
Виж целия пост
# 52
, само че докато аз съм си вкъщи, колежките ми изградиха кариери.., майчинството замрази всичките ми амбиции за кариера, промени ме в много отношения. Търся и намирам щастието в един детски поглед и две малки ръчички, които ме обгръщат с любов..

Elle, ако знаеш колко добре те разбирам!  Hug
Да не говорим, че изобщо не се чувствам щастлива и удовлетворена на сегашната длъжност - след като свърши майчинстото вероятно ще търся и аз нова работа.
Виж целия пост
# 53
Много ми хареса как тръгна темата, но ужасно ме боли от нещата, които чета "за чужбината". В интерес на истината намирам за много важно да отбележа изрично, че буболец още не е ходил на нормална градина. Не е смешно! Юни месец го прехвърлихме от ясла в градина, но бяха вече сборни групи и съвсем скоро натикаха децата в една сборна група (цялата градина!) "на гости" в салона на ОДЗ в града. И чакаме ли, чакаме да свърши пустото саниране. На 17-ти септември разделиха децата по групи и подготвителните бяха по-добре. Но нашите човечета се оказаха в една обща сборна първа група, съставена от децата на двете градини, с доминиращ персонал на едната (уви). И оттогава е ходил броени дни - за да се разболее пак. Сигурно се чудите защо не си го гледам у дома. Не е това, което си мислите. А просто е всяка сутрин "Искам на градината, мамо!!!". Целият персонал от новата ни градина е ежедневно ангажиран в трудова ангария и преките ми впечатления от учителката ни са предимно как добре лепи тапети, колко оправен майстор е съпругът й, как хубаво мие прозорци и всякакви подобни... Живот и здраве, вижда се светлина в тунела, та барем споделя нещо смислено и аз...


vily_st, страхотна новина  Hug Хайде да тръгва по мъничко всичко да се оправя при вас! Чувала съм, че и в Плевен има добри медицински специалисти, вкл. в тази област. От Козлодуй масово именно в Плевен ходят, а не в София (и не мисля, че в пътя е проблемът)
 
Виж целия пост
# 54
Гери Мур, толкова се радвам да те видя тук. Минавай по-честичко.

vily_st, радвам се за хубавите новини. Дано продължава все така.

Момичетата, зарязали кариерите, колко добре ви разбирам  Hug Наистина е трудно да се съчетаят децата с всеотдайността към тях и кариерата, а в България липсват гъвкави форми за майки, което е голям проблем, защото след като поотраснат децата се оказва, че има много голям период, в който майката не е работила никаква работа. Пожелавам на всички успех в намирането на работата и съчетаването й с децата.  Hug

Зеленко, ти ме разби с това дето иска да ходи в градината, да ти е жив и здрав Калинко.  Hug

Ники днес, след едноседмичен престой в къщи с хрема, отиде пак на детска. Не омга да ви опиша сутринта колко време рева детето - може би около час. Накрая реших, че не ме интересува, взимам си го на обяд и това е. Така и казах, за мое учудване нямаше негативна реакция, напротив. Дори говорих надълго с едната госпожа, която случайно беше там извън смяната си и тя също каза, че било по-добър вариант да го взимаме на обяд, тъй като бил доста тъжен и му трябва време. Обясни ми, че минавал през 3 фази - първо на тъга, след което като я преодолява в тежката й форма, преминава през фазата на усамотяването и в някакъв момент влиза в трета фаза - включване в групата. Обясни ми още надълго и нашироко как те работят с рефлективен подход с децата и много други неща, които странно защо съм забравила след само две години на Гого извън детската. Явно стресът ми от мъката на Ники просто ме кара да съм черногледа. Днес го питах и за водата, каза че пиел и можел да ходи да си пие, нямало проблем. Да видим взимането на обяд дали ще повлияе към успокояване на детето.

Иначе тази сутрин искаше да взима мобилния на батко си в детската, за да ме "чуе по телефона когато съм далече" (правехме така миналата седмица, когато беше у дома с баба си и не искаше дори и с нея да остава - тогава аз тръгвах и му звънях по телефона от колата и си говорехме докато стигна до офиса и той се успокояваше). Но, сам установи, че в детската не дават телефони, не дават да се носят колички, не дават играчки и накрая ме попита защо имало само забрани там. Пита ме и защо трябва да се ходи на детска градина и докога ще трябва да ходи. Той искал на училище.

Знам, че става дълго, но исках да ви разкажа какво ми говори Ники (предполагам, резултат от начина ми на общуване с него и отразяване на чувствата, което го е научило да се изразява невероятно точно по отношение на това, което се случва в душичката му). Например когато стане дума за детската, той казва, че не иска да говори за това, защото се натъжава. Разказвах му как мама не е там с него, но ще ме усеща в сърцето си и винаги ще съм до него и той тази сутрин ми казва как мама щяла да му говори вътре на сърчицето и така да го топли и да намали тъгата. След това обаче ми обясни как той слушал, слушал сърцето, но не чул да му говоря вътре. Не чул и да му говоря без думи от снимката, която взе със себе си в детската, а толкова много искал да чуе гласа на мама. Обяснява ми, че там се държат добре с него, но мама му липсва ужасно много, толкова, че му се къса сърчицето и му се свива на топчица коремчето. На вратата на детската ми казва: "Мамо, толкова те обичам, но трябва да се разделим сега и ще ми липсваш" и това е придружено от сълзи и стоическо влизане в групата без дърпане и вкопчване. А дори още не казва "Р"  Cry
Виж целия пост
# 55
Обяснява ми, че там се държат добре с него, но мама му липсва ужасно много, толкова, че му се къса сърчицето и му се свива на топчица коремчето. На вратата на детската ми казва: "Мамо, толкова те обичам, но трябва да се разделим сега и ще ми липсваш" и това е придружено от сълзи и стоическо влизане в групата без дърпане и вкопчване. А дори още не казва "Р"  Cry
Просълзи ме този Ники! SZA, Митко също влизаше като на заколение, без да пищи и да се дърпа, но с най-обречения вид на света и веднага сядаше на килимчето в страни от децата. Фзата на усамотяването продължи почти година. При него адаптацията беше трудна и продължителна, но вече има ефект ходенето на градина: сам поема инициатива да се запознава с деца на площадката и да инициира игра, а преди си играеше сам и не се доближаваше до непознати дечица. Стана по-самостоятелен и в къщи, сам поиска да спи самичък в стаята и рядко се сеща да иска да спя при него, но веднага приема, че вече е порасъл и няма нужда да спи с някого в леглото. Е, все още спи на светната лампа, но това е малкия проблем (насаден от "лошата баба" в яслата).

 vily_st , наистина в Плевен са добри специалистите по репродуктивно здраве (само да споделя, че близначетата на най-възрастната родилка у нас там са "правени"). Хормоните често се повлияват от стрес, а на теб в последно време стресът никак не ти липсваше. Сега, когато се успокоят нещата покрай работата, гледай да стабилизираш и хормоните и току-виж станем свидетели на медицинско чудо. Според докторите Митко не трябваше да го има - бяха открили проблеми и при мен, и при мъжа ми.
Виж целия пост
# 56
Шу, това, което пишеш е интересно. Тук подобни неща не се случват, или поне аз не знам за подобни. Поотрасналите деца на колегите на мъж ми не правят такова впечатление.

Gery, радвам се, че се разписа. Hug

vily_st, чудесно е да те прочета. Дано пак да ни зарадваш след прегледите. Hug Hug Стискам палци! Peace

ТаняТ, много добре е описала моите мисли отново. Знаех си, че някой ще го напише по-добре от мен. Mr. Green
И абсолютната безотговорност не е добра, но и пречупените деца-роботи също не са за предпочитане. Аз мисля, че това, което правят по-голямата часто от пишещите тук (няма да изброявам) - осъзнато и равностойно общуване с детето, без да се пречупва волята му и без да му се създава ореол на непогрешимост - е най-доброто за възпитанието. Така без да налагаш норми и правила, възпитаваш отговорна и пълноценна личност.

Рила, за съжаление и ти си права. Confused

SZA, голямо гуш и за теб и за Ники. Поревах си аз тази сутрин с вас. Hug Hug Hug

Рая е добре и е здрава, за да ходи на детска градина - и тя като Калин си иска да си ходи - вече си има приятелчета и страда ако не е с тях Rolling Eyes /събота и неделя само пита кога ще ходи на детска градина Simple Smile/, ама ние сдаваме багажа. Аз съм зле с хрема, болки в гърлото и кашлица. Нико и той така...не може да спи, че му е запушен носът. Давам му сироп и промивам носа с физ. разтвор...ама бавно минава, пущината. Трудно суче дребото и това го тормози. Като дойде есен и пролет и все се изпоразболяваме.. Sad Да минава по-бързо и дано Рая устиска да е здрава - до сега не е боледувала, а вече месец и половина е на градина. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 57
много чувствителен  този Ники,  Hug
Ще се справите.

Аз сега като ви чета, установявам, че сме имали голям късмет с Елия. Не знам дали защото от малка я давах на бабите и свикна да е без мен.
Сега си е вкъщи, че кашляше нещо и е тъжно и скучно.
Виж целия пост
# 58
Гери, мислих ви с тези сливици. Липсваш ни тук.

Еля не е от градината или от оставянето, от пола е  Mr. Green

Искам сега да поразпитам малко и изрично казвам, че не се заяждам. СЗА не смяташ ли че Ники се е почувствал допълнително излъган и предаден от теб, когато е вложил цялото старание, на които е способен, но глас не е чул? И никога няма да чуе, освен ако психиатрите не кажат друго. Не трябва ли в такъв момент да помогнем на детето да намери сили в себе си, вместо да го лъжем, че Ние, майките пак ще оправим нещата макар от разстояние. С лъжи, измишльотини и много приказки ли се възпитават силни и способни хора. От един мъж очакваме да е силен, решителен, самоуверен и способен да взима решения, нали? Как се възпитава такъв мъж? Като го караме да споделя всичките си емоции с мама, за да може тя с целувка да реши всичките му проблеми? Или учим детето да бъде силно, да вижда положителните страни в една ситуация, вместо да се вторачва в мъката си и да не забелязва нищо друго. Знам, че са още малки, но сега му е времето да посеем семето на силния човек.  Ако детето е свикнало винаги да се взира в собствените си емоции, то трудно ще забележи друго. Вместо да иска да се включи в игрите, то ще се чуди защо другите се забавляват а то страда. От толкова много уважаване и споделяне на чувства, според мен мирогледа и начина на възприятие на детето се изкривява. Всяко детето особено момче е чувствително. На никой ей така не му се запознава с нови хора или би сменил средата изведнъж без притеснение, но според мен трябва да се наблегне на това, колко хубаво би било да имаш нови приятели или да изживееш нещо вълнуващо, вместо  да се вторачваме в притеснението или неудобството.

СЗА питам предимно теб защото ти си учител по успешни родители. Защото ми се струва че успешни родители не е равно на успешни деца.

Много ми се иска Вероники да се изкаже. Тя е постигнала според мен златната среда!

Гледайки момче и момиче, мога да кажа, че момиче се гледа по-лесно. Момчетата наистина са много чувствителни и много лесно се пречупват. Много по-внимателно и с много повече труд  се възпитава едно момче.  Но мама много лесно може на превърне мъжа в ..... да не казвам в какво.
Виж целия пост
# 59
Шу, питаш SZA, ама не мога да се въздържа да не се включа в дискусията - според мен има голямо значение да се научи мъжът от малък да изразява чувствата си. Имам ги двама пред мен - големия не е научен да изразява чувства и изпада в настроения, които не винаги мога да разбера, въпреки че го обичам. Малкия имаше няколко тежки вечери, когато аз се прибирам късно от работа и той се чудеше за какво да се разплаче, като правеше на пук. В един момент го гушнах и се опитах да формулирам чувствата му: казах му, че и на мен ми е мъчно за него през деня, както сигурно и на него му е мъчно за нас и че аз си гледам негови снимки, когато ми домъчнее (така си е, но и от Тони взех идеята). Предложих му и аз да му дам снимка и в интерес на истината от тогава изблиците приключиха, а и за снимка не се е сетил да пита, но вече си казва, че му е било мъчно и се опитва да изрази чувствата си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия