На 1ви октомври родих със планово секцио. Първите дни нямах грам коластра, гърдите ми бяха доста чувствителни, особено зърната. Като идваше акушерка и като ги дръпнеше направо подскачах. Сложих детето на гърда и изтръпнах от болка, направо изкрещях, до такава степен ме заболя, че ми се стори, че в реанимация след секцио боли по- малко. След това ми стана много тъжно, даже и чистачката, която идваше да чисти ми викаше "айде айде слагай го на гърдата"...........ужааас. Тормоз ви казвам. Почнах да ги лъжа, че съм пробвала. И така до ден днешен само капчици, но намерих друга поза, при която не боли толкова. Пробваме се вече, пия чай на Хип и сокове, вода и т.н. Иначе детето си засуква перфектно- няма нищо против да сменя зърно, биберон, зърно, също прави добър вакум, захапва и ореолата и т.н. Никакви проблеми с малката мишчица. Завчера гърдите ми бяха като камъни, днес са леко по- отпуснати и видях тази сутрин петна на нощницата колкото ореолите и на двете зърна. Значи се случва нещо все пак. Въпросите ми са- нали не съм закъсняла с кърменето след като беба така или иначе не е привикнала към шишето? Има ли опасност да си направя някой проблем с гърдите след като не съм пробвала още от самото начало? Как да разбера колко суче от мен, за да знам с колко да дохранвам поне в началото докато тръгне кърмата? Голяма поспаланка е малката- да я будя ли ако видя, че имам кърма (още нямам помпа, но не вярвам и да помогне при такива малки количества.) Много ви благодаря предварително