Моето секцио в "Света София"

  • 15 440
  • 184
преди по-малко от 3 месеца се чудих какво ме чака. отчасти знаех, но чак след това пъзелът се сглобява. надявам се да съм полезна на всички бъдещи мами, които ще раждат секцио.
Това е личният ми опит, допълнен с малко инфо от училището, което посещавах докато бях бременна (все пак някои от манипулациите самата майка не ги усеща).
пиша схематично, че и без това е мн. дълго.
Ако започне родова дейност – т.е. случат се едно от 3-те неща: а.) родови контракции; б.) падане на запушалката; в.) изтичане на водите – веднага се звъни на лекаря, който ще изражда или, ако няма такъв, се отива в болницата с все документи, твърдящи, че си за секцио, а не за нормално раждане. Аз отидох с паднала тапа 6 дни преди датата за секцио и ме върнаха. Така без тапа си дочаках операцията.
Ако се дочака денят на операцията (типичното планово секцио) – последователността на действията в самия ден е:
1   прави се клизма. Не е неприятно или страшно, както си мислих. Вливат 1 банка вода в дупето, постояваш малко, дохожда ти се да тоалетна и туй-то. Съвет – не бързайте да излизате от тоалетната.
2   пращат те да се измиеш
2   бръснат те. Препоръчвам сами да си направите тази процедура предния ден; иначе бръснели на сухо. А и акушерките не били особено мили
3   отиваш в предродилна.
4   пускат и запис на тонове, за да се види имаш ли, нямаш ли контракции и к’во става с бебето
5   хваща се венозен път – абокат на ръката
6   “наливат” те – т.е. вливат се няколко банки физ. разтвор
7   отиваш в операционната – там те посреща  анестезиологична акушерка. Качваш се на операционната маса (между другото, видът на масата ме изненада. Изглеждаше не така, както си я представях, а една тясна, крива, нестабилна).
8   слага се маншон за следене на кръвното на дясната ръка – тя е опъната в страни
9   слага се датчик на пръстчето за следене на кръвното (сатурация) – пак на дясна ръка – това по описание от училището за родители, в което ходихме – аз лично не го видях
10   слага се катетър – било неприятно. За да спреш напористите лелки-акушерки, за да не ръгнат по-рано катетъра, по съвет от училището “стисни кълките и направи цирк” – щели да мирясат и да ти го сложат след упойката – все пак без катетър не могат да започнат операцията. Аз специално се спазарих още в предродилна с една мн. готина акушерка да ми сложи катетъра след упойката. Цирк не правих, въпреки че се бях подготвила за сериозно изпълнение.
11   продължават да те “наливат” с течности
12   идва анестезиологът. Тук следва отклонение за упойките. Те са 3 вида:
а.) епидурална – по-бавно се задейства, но по-бързо се излиза от нея. Една поставена доза трае 40-60 мин, т.е. ако се наложи, поставят и втора доза. Слага се до дурата (вътрешната част на гр. стълб). Използва се и за обезболяване при нормално раждане – затова е на дози.
б.) спинална – по-мощна упойка; хваща бързо и държи повече време – около 2 часа и половина. Слага се между първата и третата мозъчна обвивка; след нея е възможно дни наред да има силно главоболие – следователно се снабди с беналгин. Обикновено за секцио се използвала тази.
в.) пълна – най-не добрата. Пълната упойка влияе на бебето и затова времето от поставянето на упойката до изваждането на бебето не трябва да е повече от 3-4 минути. Използва се, когато имаш сериозно гр. изкривяване, дископатия, дискова херния и т.н. (а сигурно и при други причини, които аз не зная) и не могат да ти дупчат гр.стълб, защото някакво си вътрешно налягане се променяло.
Първите две упойки се слагат  в областта на кръста – между L3 и L4. И двете не влияят по никакъв начин върху бебето. И двете упойки се слагат с местна упойка преди това – т.е. заставаш легнала на една стреана със свити колене (доколкото е възможно заради корема – т.е. обръщаш се наляво); после те боцкат, за да не усещаш нищо на самото място; после слагат една от двете упойки – за целта използват доста дебела игла, през която се прокарва едно маркуче (катетър) – за спинална - няма да навлизам в подробности, че не е приятно. След като ти ги сложат, мн. бързо те обръщат по гръб, че иначе упойката започва да действа и краката ти отказват да ти се подчиняват
Възможно е да падне кръвното – затова ще продължи “наливането”
13   краката се връзват, защото упойките обезчувствяват всичко от кръста надолу – т.е. възможно е краката да се “изсипят” от масата и да си предизвикаш счупване на бедрото, например. А, освен това, операционната маса е леко наклонена надолу – към краката, и на една страна (както казах по-горе – не изглежда така, както си я представях)– т.е. опасността да ти се “изсипят” краката не е за подценяване – т.е. вързването наистина не е поради садо-желание, а си е нужно – да не се шашкаш.
В тази връзка – с първите 2 упойки имаш усещане за допир, но не е възможно да усещаш болка, т.е. охкане и викане от това, че нещо си те е заболяло не може да има, например, когато те режат или шият – ще се усеща придърпване, но не и болка.
14   операционната акушерка отваря инструментариума – тогава преброява и инструментите (за да се знае броя им и да не ги забравят някъде из теб). По време на операцията се броят 3 пъти. Това обаче самата майка изобщо не го разбира.
15   идват 2-ма акушер-гинеколози – този в ляво е операторът, а в дясно е асистентът му.
16   режат те. Това аз изобщо не го усетих. Усетих дърпане, за което после мъжът ми каза, че е било защото операторите започнали да “дърпат корема, за да се разшири дупката, която са направили, за да може да издърпат бебето”. Т. е. аз така и не усетих разреза, а именно от него най-много ме беше страх. Вадят бебето, но това също не се усеща – чуваш го, когато изплаче;
17   в страни стои т.нар. “бебешка акушерка” - тя взема бебето и го отнася зад стъклото,
18   където стои педиатърът – дават му бебето за първоначален преглед по разни скали (на Абгър)
19   ако бебето е о.к.,  ти го носят, за да го видиш
20   освен всички тези хора, в операционната стоят и санитарка + реанимационна сестра – т.е. общо 7 човека.
21   цялата операция по “изгонването на плода”, демек раждането (т.е. от слагане на упойка, рязане и вадене на бебе), трае 6-7-8 минути
22   махат плацентата и те шият – максимум около 30-40 минути. Ако ти стане лошо през това време, се обаждаш, защото кръвното много пада и е опасно. Аз се обадих и анестезиологът нареди вливане на още течности
23   закарват те в реанимация – там се слагат обезболяващи от акушерките по определени стъпки. В реанимация се стои минимум до сутринта на др. ден. През това време не виждаш бебето (извън виждането непосредствено след раждането) и нямаш посетители. Някъде след 3-4 часа упойката започва да те отпуска от пръстите на краката нагоре. Съответно, имаш около 6 часа преди да те усетиш сериозната болка. Това е времето да се пишат смс-и и да си говориш по телефона. После те свива коремът.

Съвети от мен:
1. След първото ставане колкото повече се стои прав/седнал/полу-седнал, а не легнал в леглото, толкова по-добре. Но това със стоенето прав си е жив мит – твърде много боли, за да можеш да си стоиш на краката. Важното е, обаче, 7-8 часа след операцията, докато си още в реанимация, да започнеш да се мърдаш, т.е. да се въртиш, в леглото, за да “свикнеш” с болката. Колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-бързо ще те преместят в обикновена стая, толкова по-бързо ще си видиш детето, толкова по-бързо ще започне кърменето и толкова по-добре за бебето. Моето секцио беше запланувано за 14 часа, т.е. трябваше да ме оставят в реанимация не до другата сутрин, а още един ден. Аз обаче още на първата сутрин казах, че съм супер и станах, за да го докажа (не ме питайте как успях), защото в противен случай нямаше да си видя детето почти 48 часа.
2. Носете си ластичен колан/гащи – за прибиране на корема. Освен това, бельото, което трябва да се носи, да бъде колкото се може по-бабешко – дълбоки гащи (все пак ще имате шев) и шарени (защото има кървене)
3. Не яжте нищо първите 24-36 часа – възстановяването става по-бързо. Приемайте до 4 л. вода или сок от ябълки (защо такъв сок не ми стана ясно). Ама и без това секциата стоят гладни около 4 дни – т.е. има определена диета и не се дава храна.
4 След операцията започва яко треперене – защото като те отворят и организмът ти се охлажда. Не трае дълго - не се шашкайте.
В болницата се стои мин. 5 нощи, ако няма усложнения с майката или детето. Конците се махат около 7-я-10-я ден, ако имаш такива – аз нямах нищо за махане.
Ако присъства таткото (както беше при нас) – той стои зад стъклото докато се извади бебето. После може да влезе в операционната и да застане до главата на майката.
Пред майката се слага “екран” (демек чаршаф), за да не вижда какво става. Е, таткото, понеже е по-високо, си вижда всичко. На нашия татко нервите са си здрави. Ако обаче не са – препоръчвам таткото да не присъства Simple Smile
толкоз от мен. дано съм била полезна Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Мен май ме хвана страх... Sad
Виж целия пост
# 2
Много ти благодаря информацията е важна за мен, защото и аз съм планово секцио, но чак за Април в същата болница. Страх немога да кажа, че ме хвана.
Само имам един въпрос-Доста майки, който са раждали там ми казвам, че ако си платиш ти слагат доста силни обезболяващи и болка почти не се усеща, само при ставане е по-силна?
Виж целия пост
# 3
Мен май ме хвана страх... Sad
А мен ме втресе, хем съм раждала, макар и по естествен на4ин...и все пак така като се про4ете ... си е бррррррр стравни4ко
Виж целия пост
# 4
Описаното е доста точно и полезно, а и подробно. Wink
Аз раждах през 2004 год. със секцио в провинцията и ме държаха в реанимация до сутринта на по-следващия ден след секциото - почти 48 часа след операцията. Добре е, ако се изчака датата на плановото секцио предишните ден-два да се приема по-малко храна, а вечерта преди опеарцията да не се вечеря.
След операцията през няколко часа се слага антибиотик и се следи температурата на родилката, с цел избягване на инфекция. Има доста вливания, така че се пригответе за доста дупчици по вените... Thinking
Моите ръце имаха доста страшен син вид след тези процедури.
Като ме свалиха в родилно станах почти веднага. И се разхождах. Вероятно си зависи от човека, защото на една "колежка" й беше доста трудно да се раздвижи.
Изписаха ни на 7 ден след секциото - след като ми свалиха конците. Правят стерилна превръзка, която се сменя периодично в къщи.
В началото белега е доста стряскащ, но с времето много се свива и вече почти не ми личи.
Виж целия пост
# 5
И мен ме втресе, като четях. Моето секцио ( в друга болница) беше с пълна упойка без никакви негативни странични ефекти. Не бих понесла да бъркат из мен, докато съм в съзнание. Излязох от упойката след около два часа. бебчето си беше при мен. Повече ме болеше да се въртя в леглото, отколкото да стоя права. Големите болки са през първите 10-12 часа. Като се раздвижиш е много по-поносимо. Не съм стояла 4 дни, без да ям, още на втория започна захранване. Кървене от шева не съм имала, още след 20 часа ми махнаха лепенката и  можех да се изкъпя. Изобщо цялата работа стана някак без да разбера, и възстановяването ми беше много бързо. на всички желая такова леко раждане. И да не се страхувате предварително.
какви дупцици по вените? Монтираха ми абокат на китката и оттам вливаха всичко.
Виж целия пост
# 6
Аз съм следващата втресена  Laughing Хем раждах секцио преди 2 години, но като се сетя, че ми предстои същото след 2 месеца и ме хваща страх.
Виж целия пост
# 7
Незнам за какви болки говориш. Освен опъване и то леко на операцията нищо друго не съм усетила. Болки въобще не съм имала, така, че майчетата на които им предстои операция да не се шашкат.
Виж целия пост
# 8
Наистина се слага абокат за вливанията, но ако имате проблемни вени, които трудно се хващат тогава е неприятно. Освен това понякога се налага да се смени мястото на абоката, защото вената се възпалява и подува. На мен ми го сменяха три пъти Sad. Е за това говоря. Освем венозните антибиотици, слагат и мускулно - на дупето.
Виж целия пост
# 9
Мен май ме хвана страх... Sad

недей, и другите мами, не се стряскайте, майчето го е описала много точно и съвсем реално. При това с чувство за хумор  Grinning въпреки че моето секцио беше в частна болница, е съвсем подобно на нейното, с разликата, че упойката ми я биха седнала, масата беше също тясна, но не и крива Simple Smile, а поставянето на катетъра преди упойката не усетих. Даже имах шарени бабешки гащи, но това по инициатива на мъжа ми Simple Smile И захранването беше вечерта на втория ден.
понякога самите думи са стряскащи, но всъщност не се усеща нищо болезнено, а треперенето след операцията се превъзмогва точно с говорене по телефон и писане на смси Simple Smile пък и мисълта за новото бебе е достатъчно разтреперваща също Simple Smile

мисля, че разказът ще е много полезен на бъдещите мами със секцио.
Виж целия пост
# 10
Мамчета, няма нищо страшно Simple Smile Раждах планирано секцио в Св. София преди около 7 месеца Simple Smile

Мамчето, много точно го е описала Simple Smile Единственото, което мога да добавя е че анестезиологът е до главата ти, говори си с теб. Ако започне да ти става лошо му казваш и той/тя ти слага кислородна маска и веднага се чувстваш по-добре Simple Smile Иначе по време на мойто секцио, докторите непрекъснато се майтапиха и беше весело  Hug

Относно обезболяващите след операцията, аз бях без такива по мое желание и болката си беше съвсем търпима Simple Smile

Цунки и леко раждане на всички  Heart Eyes
Виж целия пост
# 11
Само да допълня и мойте впечатления от секцио в Св. София.
Значи, на мен ми сложиха катетъра "на живо" и изобщо не е толкова страшно! Мамите по форумите така ме бяха наплашили, че... Не е приятно, но не е кой знае какво, той се слага за няколко секунди. На зъболекар е по-гадно Simple Smile Така че не виждам смисъл да се правят "циркове" и други чудеса, в крайна сметка никой не те е закарал насила там.
Аз бях със спинална упойка и не усещах абсолютно нищо - нито придърпване, нито допир, все едно тялото ми го няма от гърдите надолу.
Важно е след операцията да се наливаш с течности (вода и ябълков сок), за да се изчистиш от упойката. Превантивно за главоболието ни караха да пием Солпадеин.
Следоперативната болка е като средно силна менструална болка. Раздвижването боли, но не  непрекъснато, а при движение.
Мили мами, които вече сте родили със секцио, знам, че някои от вас са имали усложнения и че всеки има различен праг на болка, но моля ви не плашете тези, на които им предстои! Операцията изобщо не е толкова тежка и болезнена, колкото я описват повечето мами тук.
Виж целия пост
# 12
ние си плащахме за всичко - вкл. и за единичен вип. истината е, че обезболяващи се слагат на определени стъпки - неможе да се сложат повече дори ако си плащаш. операцията не боли много, ако не се движиш. ама целта все пак е да се раздвижиш. от момента, в който излезеш от реанимацията, никой не ти слага обезболяващи. но тогава ти сма можеш да си пиеш течен аналгин. друг е въпросът, ако си с канско главоболие заради упойката, но на мен това не ми се случи. против главоболие ни казаха още в реанимация да си набавим солпадеин - разтворими таблетки. аз, както казах, нямах проблеми.
а и всъщност болката е силна, но не е нетърпима. за успокоение мога да кажа, че на 9-я ден след операцията излязох уж на кратка разходка, а извървях 3-4 км. по улиците - значи не е толова драматично. но всичко зависи от личния праг на търпимост на болка. моят е висок. но не съм и нек'ва лигла Simple Smile
дона - никой никого не плаши. а ако се плаши някой - негов проблем. напротив - мисля, че е хубаво да се знаят стъпките, през които се минава, именно, за да не се плашат бъдещите майки. че на мен такива митова ми ги говореха - ум да ти зайде.
освен това - разбира се, че не е толкова страшно - иначе нямаше да има мами съсъ секцио, които раждат по второ, че и по трето дете. както мисля и аз да направя.
за  храната - в св. софия даваха сутрин кисело мляко и бучица сирене, а вечер кофичка грис в рамките на 4 дни. но глад не съм чувствала - нали се наливаш със сокове от ябълка. а и накрая излязох с 9 кг. по-слаба отколкото влязох. а влязох общо с + 10. така че ефектът от гладуването не беше никак лош.
Виж целия пост
# 13
Нямах предвид тебе, извинявай, ако така е излязло Simple Smile Напротив, много точно си го описала. Но аз докато си пишех постинга се сетих как трепетно четях тук, когато ми предстоеше секцио. И какви кански болки били нетърпими, а пък катетъра - леле ужас...Представи си с какво свито сърчице отидох в болницата. Та затова се ядосах. Твоя постинг си е ОК Simple Smile
Виж целия пост
# 14
страхотен разказ
Много ти благодаря!
въпреки че съм го преживяла вече някои неща не ги знаех...Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия