Детето ми удря другите деца

Здравей rumba,
Повечето деца са такива до 3 години. Ние трябва да допускаме удовлетворението на биологичните импулси в почти всеки един момент. Детето реагира първосигнално,защото иска да има тези играчки.Тъй,като е още малко то няма задръжни процеси и родителя трябва да ги контролира.
Когато у детето ви се появи самосъзнанието (след 3г) тогава ще го учите на ред и дисциплина. От обяснения то не разбира,затова трябва да му се отклони вниманието с нещо друго или просто отивате на др.място,докато забрави за играчката.
Няма защо да се срамувате от др.родители и техните деца са малко или много,като вашето.Даже някои от тях и се хапят до кръв,други пък се скубят и т. н. все от този сорт.
А това,че е ревало 20 мин. да не те притеснява.Детето се опитва да се налага и да пробва търпението ти.Въпреки,че са малки те са много изобретателни в действията си докато не постигнат целта си.

На възрастта на твоето и моето дете беше така.
Реших проблема с говорене - щом посягаше да удари, хващах ръчичката и обяснявах, че това причинява болка, така не се прави, тъй като удрянето не е прието и пр.
Отшумя за няколко месеца, но говорех безспир.
Друго - обикновено с обяснения от страна на родителя и щом детето проговори проблема отминава. Удрянето и хапането са от неспособността на детето да изрази вербално желанията си или бие, защото самото то е бито от родителите си.
Това последното едва ли важи за вас, но го споменавам като опция.

Според мен трябва спокойно да се опиташ да обясниш, че не толерираш удари по друго дете и че ако това се случи, ще се наложи да си тръгнете. После наистина си тръгнете. Ще видиш, че ще подейства. 

Според мен говоренето в перспектива би трябвало да свърши работа. Постоянното говорене, неодобряване на удрянето и опит да се отклони вниманието.
Само, че .... знам, че при някои деца е невъзможно да се говори в момента на истерията от това, че не им е удовлетворено желанието.  Бих се опитала да предотвратявам стигането до точка, в която детето ще се разсърди за нещо. Това й уж правя , но не много успешно понякога. Все едно за пръв път съм родител
Малкият ми син не реве за чужди играчки, но собствените брани до степен да се побърквам на моменти какво да правя. Освен това си е решил, че една от люлките на площадката е негова и всеки път като се доближи друго дете, което познава /към непознати няма такава реакция/, започва да крещи "укаааа, Боби", а ако случайно другото  дете все пак седне на люлката, следва рев минимум от половин час. Рев, при който ти е трудно да го гушнеш, защото те е страх, че може и да падне от гънене, при който не можеш и да говориш, защото не чува нищо.
Знам, че минава, но с колко усилия беше.... май съм позабравила. Старайте се да предотвратявате подобни ситуации. Дори и временното спиране на ходене по площадки може да е решение.
Моето дете не ходи на ясла.

Благодаря за съветите!
По принцип на площадката гледам винаги да съм до него, за да предотвратя да не ударе дете. Ако го видя, че посяга му правя забележка и му казвам, че ще си тръгнем. Но когато удари дете и аз му се скарам, той започва да реве истерично и не може да му се обясни нищо.

Не разбирам защо чакате да удари и да се разреве истерично? Би трябвало да хванете ръката му ПРЕДИ да е ударил, още в момента на посягането, и да пресечете действието със строг и безапелацонен тон.
Детето е на година и осем месеца, още е бебе, ако сега не можете да се справите с овладяването на неприемливо поведение, как ще се справяте на 3, на 5?
Нищо не "отминава от само себе си", както и възпитателния процес не започва на 3, или на 5... Говорете, обяснявайте, хващайте ръката, прибирайте в къщи, разхождайте само на усамотени места и обяснявайте защо го правите, но в никакъв случай не оставяйте нещата да ескалират.

Успокоителното "на тази възраст всички са така" или "не се притеснявай, ще отмине" ще доведе само до задълбочаване на проблема.

Определено това щях да напиша и аз, на тази възраст............, сега го очаквам за трети път.
Хареса ми отговора на Чери.

Първо, не всички са така, второ да трябва да си на една ръка разстояние, за да успееш да хванеш ръката преди да е ударила и да, случва се човек да не е толкова бърз винаги. Когато се случи да удари отстраняване моменталически от ситуацията след извинение /вероятно ти трябва да го направиш, защото детето е възможно да изпадне в състояние на "не чувам, не виждам и пищя"/ и директно в къщи. Като се успокои пространно обяснение на ситуацията, че така не се прави, защо не се прави и че ако продължи сам ще си вкара автогол, защото ВИНАГИ ще се прибирате. От него зависи дали и колко ще си играе.
А да, и когато посегне и успееш да му хванеш ръката пак обяснения и напомняне, че следващия път се прибирате в къщи.
И винаги спазвай обещанията си.

в тези моменти наистина няма смисъл нищо да се обяснява. просто го гушнете и си тръгнете. по-късно, когато се успокои му кажете, че сте си тръгнали, ЗАЩОТО децата не бива да се удрят.

И моя син на същата възраст мина през този етап. Пробвала съм всички методи, описани до тук - къде с резултат, къде без. При нас нещата се усложняваха и заради това, че като се ефектира малкия имаше навика да ляга на земята и да си удря главата - а когато сме навън и на плочки нямаше как да го оставя да се нареве и да му мине, защото имаше вероятност да си счупи инатливата глава  Пробвах нещо друго - всеки път като тръгне да удря дете или да се тръшка, защото не е на неговата, го гушвах силно и започвах да го целувам и да му говоря колко много го обичам - сама се удивлявах колко бързо започваше да се смее и да отвръща на прегръдките ми, забравяйки за проблемната ситуация. И досега /на 2 и половина е/ този подход винаги има ефект - вече не удря децата, но пък продължава да изпада в кризи, когато не е  на неговата, но са много по-редки. Т.е установих, че въпреки че  всяка свободна минута съм с него и вършим всичко заедно, че го целувам и прегръщам, на него явно му трябват повече целувки, прегръдки и мили думи отколкото по принцип му давам, затова ги увеличих и поне засега си имам едно много по-спокойно дете. Дано не е само временно затишие, че повече идеи относно справяне с кризите нямам 

Напоителни обяснения няма скоро да разбере. Те често биват недостатъчни.
Когато усетиш, че му "идва момента" бъди готова не да направиш забележка, а да му хванеш ръката и чисто физически да предотвратиш удара. Никой не е длъжен да търпи чужди удари, а едно дете може да продължи с години да ги нанася, независимо какво, колко и кога му се обяснява.
Можеш да направиш твърдо и друго- ако удари го прибираш. Всеки път. Докато не се спре. Като му обясниш кратко и ясно, че това е така, защото удря децата и това не е добре. Няма значение, че не му е кеф. На околните им е още по- малък да получават удари и то без нищо.
И не всички деца удрят. Аз имам две и не са посягали. Ходеха на градина, и двете. Не на ясла, на градина.

Изумява ме колко много очаквате от дете на година и 8 месеца! Аз не съм виждала дори възрастен човек, който да е вдянал нещо от обяснения, които са му били изсипани на главата, когато е бил силно афектиран.

Наскоро прекарах няколко седмици в компанията на много деца и родители на различни възрасти и ми направи впечатление как ако едно бебе плаче, то всеки се опитва да го успокои, ако иска играчка, всеки се втурва да му я даде и т.н. Всички са настроени да пазят комфорта на бебето и на никой не би му минало през ум да каже "Какво невъзпитано бебе! Как нахално плаче!".
Само няколко месеца по-късно обаче, всичко генерално се променя. Явно от дете на година и осем месеца се очаква да знае всичко за очакванията на околните, за собственостите, за правилата, да контролира емоциите си, да проявява любезност към непознати и какво ли още не.

Един съвет от мен. Зарежете обясненията, докато детето плаче. Само се изтощавате, друг ефект няма. Ако ще обяснявате, нека да е преди да се иде на площадката. Да се каже "Сега отиваме там и там, ще правим това и това", без да се изрежда какво няма да правите, защото децата много не разбират от отрицание и всичко споменато го приемат за препоръчано.
И най-вече не очаквайте детето да се съгласи, че трябва да отстъпи люлката или играчката на друг. Това е непосилно за тази възраст. Има деца, които го правят, защото впросната вещ им е горе-долу безразлична, а не от прекомерно възпитание. Ако едно дете много държи на нещо, то иска да си отстоява желанията докрай.
Не очаквайте да реагира с одобрение, когато се случва нещо, което никак не му се харесва.
Съответно за удрянето, просто му предложете друг начин за справяне с проблема. Както казах, толкова малки деца не разбират отрицанието. Колкото повече казвате "Не удряй", толкова повече то чува само думата "удряй". Кажете му директно какво да направи, а не какво да не прави. Изберете си как искате да реагира, когато се чувства по такъв начин и винаги му предлагайте тази рекация вместо другата.

Очакването не е към детето, а към родителя. Той е този, който (предполага се) познава детето си до такава степен, че да знае кога и как да го изведе и заведе, как да му "рекламира" приемливите действия и отблъсне от неприемливите. Родителят трябва да НАУЧИ детето как да се държи, а не да се успокоява, че е твърде малко, или че "ще му мине"...
Много е важен физиологичния режим - едно дете, взето току що от градина, има нужда от тишина, спокойствие, повече течности, нежност и общуване с родителите... Цял ден е било подложено на активност и адски шум, нервната му система е превъзбудена - да бъде заведено веднага на детска площадка (например), не е добра идея.

Добре де,но как да стане това ?