Детето ми удря другите деца

Моят син почити не е правил така.Когато беше на същата възраст че и по малък започнах да го уча че "за да вземе трябва да даде".Т.е. ако поиска играчка на друго дете му давах една от неговите и му казвах да я даде на детето и да вземе неговата.На тази възраст имаше невероятен ефект.При вида на новата играчка другото дете едва ли не му я даваше само.След това започнах че трябва да е възпитам.И едва ли не го научих че при "Моля дай...." ще получи всичко.Да ама ...НЕ.Няколко пъти е плакал и ми казва "Мамо аз казах моля дай той защо не ми дава..." Е обяснявам че има такива и такива хора и т. н.Ако обаче някой го удари става боя.Тогава всичко казано се изпарява.А за крещенето го използва когато някой му досажда.Например играе тихо кротка и някоя баба се надвесва над него и запчва да го пита как се казва ,на колко е години ....при което той започва да крещи с цяло гърло при което бабата изчезва със скоростта на светлината.

Това с размяната обаче не при всички действа. Не ми е ясно как, ако детето иска да играе с лейка и си е донесло, ще се радва на лопата. Ако си разменят  еднакви горе долу играчки става, но ако детето има някаква идея за игра, а му предлагат нещо съвсем различно.....

Аз пък мисля, че на тази възраст нямат кой знае каква идея за игра. Всяко чуждо ново нещо е по-интересно от добре познатото собствено старо.

И при двете ми деца винаги собствените вещи са били по-интересни от чуждите. Не мисля, че нямат идея за игра- представи си детето си рови в пясъчника и си пълни кофа, идва друго и решава, че ще му даде топка, но иска неговата кофа.  Не мисля, че е съвсем безпроблемно да смени играта с пясък с ритане или обратното.

E, предполагам, че става дума за по-взаимозаменяеми играчки.  Разбира се, винаги има едни определени играчки, с които децата ни никога не се разделят. Например колата макуин не я даваме и за златно кюлче 

Да, така е много по-лесно.
Но от децата се очаква, че ако им се люлее, трябва безпроблемно да могат да се откажат и да поискат на секундата да се пързалят или обратното. Въпросът е как да разберат, че и на други им се пързаля или люлее, да уважават и чуждите желания. За това обаче трябва време и постоянство и различни формули при различните деца. Трудно е...

Именно. Най-важното е родителите да не очакват, че съществува такъв метод, с който като подходят и детето на секундата, в тази конкретна, текуща ситуация, ще приеме размяната, ще отстъпи люлката или ще реагира спокойно на някаква провокация. Всъщност е нужно мерките да се прилагат ежедневно с месеци и дори с години и чак тогава да се очаква детето да се е научило. И ако от първия опит не стане, това не значи, че този подход за това дете въобще не работи.

На година и осем месеца се очаква родителят да разреши ситуацията, а не детето да вдене напоителните обяснения от раз и да се превърне в джентълмен.

На година и осем месеца се очаква родителят да разреши ситуацията, а не детето да вдене напоителните обяснения от раз и да се превърне в джентълмен.


 

Според мен няма съвет или реакция, която да спре подобно поведение при деца на тази възраст. Затова родителят може само да изведе физически детето от ситуацията - или да го разсее с друго занимание, или да отидат на друго място. И да, трябва да му се обясни кое е правилно или не, но не може да се очаква от едно толкова малко дете да разбере и коригира поведението си. Децата на тази възраст нямат съзнанието на възрастните, нямат същата логика, морал, осъзнаване. Това идва на по-късен етап, така че не очаквайте детето да спре да удря или да се тръшка, само защото три пъти сте си тръгнали от площадката или сте му изнесли петдесет лекции за възпитанието. С две думи - не очаквайте някакъв скорошна промяна в поведението на детето, каквото и да правите - дали ще му говорите, дали ще го наказвате, дали няма да му обръщате внимание... Трябва време и определена зрялост на психиката, за да започнете да изисквате от него определено поведение в обществото. Това съвсем не значи, че трябва да гледате безсилно и безучастно случващото се, напротив - възпитанието на детето започва още от раждането и родителят трябва да взима активно участие, а не да оставя само животът да възпитава детето му. Но всяко дете е различно, едно ще удря, друго ще се тръшка по земята, трето ще седи кротко... това не значи че родителите не възпитават децата си, а че просто трябва да приемем всяко едно дете с особеностите му и характера му. А за коментарите на другите родители просто нямам думи - едва ли някой с кеф би оставил детето си да удря или да изпада в истерии. Аз имам две деца, двете с коренно различен модел на поведение. Едното кротко, никога не е удряло и не е правило сцени на истерии, а другото правещо точно това. И двете съм ги възпитавала по еднакъв начин, но виждам, че един и същи подход при всяко дава различни резултати. Затова съм принудена да се нагаждам, да пробвам това или онова, но най-вече да говоря. Говоря много, но не натоварвам детето с някакви големи очаквания или изисквания. Знам, че ще дойде ден когато ще видя резултат от това говорене, макар че за момента имам чувството, че си говоря на вятъра.

Моето момченце беше същото. Удряше, хапеше, ревеше щом някое дете му вземе играчката. Говорих нон-стоп, че не се прави така и тн. След около година говорене и обяснения, вече е по-спокоен, пък и започна да разбира повече. Примирява се като не стане неговото, слуша ме и прави това което кажа без да се тръшка. Само, дето пък сега си защитава гаджето и ако някой се скара с нея, той веднага отива и го бута...та сега и това се опитвам да коригирам 

Всяка възраст си има свойте проблеми.Затова сме родителите не само да говорим и поучаваме,но и да даваме личен пример.

Нормално, но трябва да се предотвратява това удряне. Може като квачка да седиш до детето, но следи какво прави и преди да успее да удари го изнасяй. Иначе обясненията работят, но само ако са подкрепени от действия. И пак, на толкова малко дете не може да се разчита, че ще се контролира макар да е разбрало обясненията, трябва си родител или друг възрастен съвсем наблизо. И няма нужда да се правят генерални изводи за дете, което посяга, не си дава играчките или иска тези на другите. Казвам го, защото съм се наслушала по градинките на глупости от типа на това, че детето е егоист, че е агресивно, защото го бият или защото в дома му се бият. На тази възраст нещата не работят така. Няма нужда да се четат книжки с популярна, често напълно неадекватна детска психология, достатъчно е да се знае какво умее детето на всяка възраст и какви поведения са типични. Това помага въпросната фаза да не се превърне в навик за цял живот или етикет за цял живот.

И аз имам същия проблем с малчо. За разлика от брат си, той ще се окаже голямо диване
Според мен нашия проблем се появи откакто го оставям на свекърите по цял ден, а те му угаждат за всичко и като го извеждат ходят на площадката зад блока, където няма деца и той съвсем забрави как трябва да се държи с другите  . Лошото е, че започва и да се тръшка като не е неговата - надупва се и си удря главата в земята.
Надявам се, че в двете седмици отпуска през лятото ще успея да се справя с тези неща и събирам мнения и идеи. Иначе наесен на лелките в яслата ще им дойде нанагорно от моето слънце.

rori4,може в къщи да е диване,но в яслата ще е съвсем друг.Там децата са послушни,защото си имат режим и занимания.Тръшка се ,защото е глезен и иска да се налага.Направи се,че не виждаш и той ще спре да се перчи.

И моята дъщеря е в кюпа от няколко месеца, малко след като тръгна с дръги деца. Но там не удря,  само ако някой съвсем тенденциозно я е дразнил и тя му припомня, или ако някой й посегне.
Но вкъщи редовно ни перва по един шамар, щипе или плюе и то не винаги за да привлече внимание.

Често се случва по време на игра просто да ме ущипе, или да удари баща си, което е изключително неприемливо според мен и се срещаме с психолог по тои повод. Вярно, че сега е в бебешкия пубертет, който е в пика си, получавах обяснения от рода на "не може да си изкаже емоциите", което не го приемам. Тя говори много добре и може да каже... Освен просто да не знае точното название на нещата и затова да посяга... Нямам обяснение.