Майчинство VS Кариера

аз имам същия проблем!
Много искам второ дете! Трябва да работя , защото с ена заплата доникъде няма да ни стигне!
Имам добра работа и се чудя и мая, какво ще стане!
Хем искам и работим по въпроса, хем всеки месец ми едно гузно" амо ако е станало, какво ще правя?"

Не искам да си загубя работата?

Абе сложна тема!

уф аз съм по-абсолютно по същия начин - адски е гадно.
а мъж ти кво мисли по въпроса?

Ами той много иска второ, но сам не може да ни издържа!
На ръба сме и двамата!

моя пък упорито отказва второ дете на този етап. заради парите... уф не знам. то и аз не съм наясно какво искам.

Ние и двамата много искаме 2 дете. Не знам как ще караме на 1 заплата. Трябва като стане на годинка да го пращам на ясла. Синът ми си го гледах до 3г., но ни беше много трудно и не живеехме сами. Сега живеем самостоятелно и разходите са много големи. За кариера мога да мисля чак след раждане на 2-то. А като си спомня с 1-то как беше! Съкратиха ме на другия ден след като се върнах на работа. После 3 месеца търсих къде ли не, защото като разберат, че си с малко дете и те отрязват. Тежка е съдбата на българските майки!

MURDJI, ще ти разкажа как беше при мен.
Когато се роди дъщеря ми, бях в сесия - учех задочно и работех. На втората седмица след раждането раждането
си взех един от най-тежките изпити - финанси. Все така се получаваше, че дъщеря ми е някакси мъждудругото - все учех, домакинската работа си ме чакаше, а нямаше кой да ми помогне (майка ми си взимаше отпуска по 2 дни - денят преди и за самия изпит). Живеехме на един етаж със секърва ми, но тя още преди да родя ми заяви, че внуци няма да гледа, а аз не съм я и молила.
От работата ми постоянно ме притискаха да се връщам и някрая дадох щерката на ясли (на година и 11 месеца) и почнах пак работа, но този път на нова длъжност, бях се допломирала. Сутрин оставях ревящата си щерка в яслата и тичах да правя кариера по специалността, редовно си носех работа и за вкъщи, но успявах някакси да съчетавам нещата. Докато един ден ми се обадиха от яслата, че дъщеря ми е направила температурен гърч и е в интензивното в Пирогов. Не искам да ти описвам какво преживяхме и каква борба беше за да предотвратим втори гърч. Докато бяхме обаче в болницата, шефовете ми звъняха постоянно и държаха дори и там да продължавам да работя, независимо, че детето ми е тежко болно и аз самата не знаех на кой свят съм. Но нали бях горда и доволна, че си работя по специалността, все мен търсеха като възникне проблем... и продължавах да "творя" дори и в болницата.
Година по-късно се преместихме да живеем в Монреал. Можеш да си представиш какви планове за приравняване на диплома, доучване и работа по специалността кроях. Да, но си правех сметките без кръчмар. На третия месец дъщеря ми се разболя тежко, много тежко (току що беше навършила 4-ри години). Седях и я гледах как бавно гасне в ръцете ми. И тогава се запитах за какво, защо пропилях толкова ценно време, което можех да съм с нея и да и давам цялата си любов. Слава Богу тук лекарите обаче са наистина лекари, бориха се и спасиха живота на детето ми. Сега в буквалния смисъл на думата втори живот живеем. Вече трета година се мъкнем по болници, но детето ми сега е добре и аз и посвещавам всяка свободна минута. Не съм започвала работа и не смятам и да започвам през следващите поне 3 години. Живот и здраве в началото на май-месец догодина, ще си имаме второ детенце и дъщеря ни няма търпение да стане "най-добрата кака на света". Обичам дъщеря си, още от сега обичам и бъдещото ни бебе и никога повече няма да направя грешката те да са на второ място или просто между другото.

Според мен зависи какво се разбира под думата 'кариера'?
Преди да се запозная с мъжа ми работех по 10-12, а някой път ми се е случвало и по 14 часа на ден. Събота и неделя най-редовно си говорехме и се срещахме със съдружника ми... След това намалих работата до 10-тина часа, по колкото работеше и мъжа ми. След като забременях още повече намалих м/у 8 и 6, но работих до последния ден. А сега 4 месеца след великото събитие съм пак в офиса за по 6 часа на ден, докато девойката е с бавачка. Мъжа ми също намали работния ден и гледа след до 7 да се е прибрал. Цялото това експозе беше с цел да кажа, че семейството и детето са на първо място и за двама ни, защото за мен кариера е това нон-стоп бач в офиса.

За това колко е трудно да се съчетава дете с работа - при мен не е така - за сега съм доволна от бавачката и не рева в офиса от мъка за детето /даже се чувствам малко виновна за това/.
С мъжа ми искаме три, но незнам дали ще се справим финансово Сега бавачката ни струва по 200лв. месечно, а като започна да работя на цял ден - хоп 300лв.
От една страна си мисля, че една работеща майка може да даде много добър пример на децата си, но пък може да ги накара да се чувстват необичани   , а моята работа е такава, че ако спра да работя за година се връщам на първото квадратче.

И все пак децата са страхотно нещо - не бих могла да ги сравня с кариерата. Работата ти дава някакво самочувствие за независимост и значимост, а децата те радват по съвсем друг начин. За мен е страхотно удоволствие да гледам как пред мен расте един човек със свой характер, желания и даже мнение - не може да се сравни с нищо друго.

Ние с мъжа ми чакахме той да си намери добра работа, а после да го назначан на постоянен договор с по-висока заплата. Моите колежки ми говореха, че когато се появи бебчо ще се справяме някакси с парите. Най-важното е всички да са живи и здрави. Сега му предложиха и повишение. Мисля, че всичко ще е наред и ще се справим.
Момичета мислете позитивно и не чакайте дълго. Годинките си минават.

Аз загубих работата си точно заради това, защото исках да съм майка, но след история като тази на Sneji се амбицирам да прекарвам максимално време с дъщеря си и да се възползвам от всеки момент заедно        

Доколкото в България кариера се равнява на високи доходи, може и да се говори за кариера. Аз така я разбирам кариерата - хай левъл ниво и заплата, която съответства... Иначе няма смисъл да говорим за кариера изобщо.

Аз лично вече един месец работя, детето ми е на 5 месеца и половина. Мисля, че успешно съчетавам двете неща. В моя бизнес е въпрос на няколко месеца да си аут - просто нещата са супер динамични и променящи се. Так аче зависи... Но мисля, че три години си е дълъг срок за който и да е бизнес.

Все пак трябва да призная, че ако имахме финансова възможност, щях да се замисля над въпроса с кариерата  

     все едно ми четеш мислите!!!!!!

И на мен това ми е болна тема. Много добре знам, че с моята професия не мога да си позволя да ползвам цялото майчинство. Даже отначало бях решила да се връщам на работа след Нова година, когато Мони стане на 9 месеца. Добре, ама, колкото повече наближава, толкова по-не ми се иска... Най-вероятно ще си остана вкъщи до март и после ще трябва да я оставя на детегледачка /много ми е тъжно   и все си мисля, че после ще каже: "Моята мама ме е изоставила и отишла на работа..."/. От друга страна мен ме е отгледала баба ми и никога не съм си мислила така за майка ми... Наистина е голяма дилема...

Ох, мам4ета, 4етете ми мислите! Защо трябва да е толкова идиотско вси4ко - после защо не се раждали бебета в България? Аз сега тепърва запо4вах с професионалното си развитие - бях запо4нала да си търся сериозна работа .... когато нау4их 4е съм бременна и изоставих вси4ко защото нямя смисъл... работя си сега на половин ден и поне мисля да завърша магистратурата докато съм бременна, а пък после мислим с мъжа ми нещо свое да си правим - както виждам от вашия гор4ив опит ще имам проблем да ме вземат някъде на работа с дете???

Ние и двамата с мъжа ми имаме добра работа (в една и съща фирма), пътуваме често и зад граница. Не знам дали това е кариера, но поне доходите ни са добри. По тази (а и по друга) причина се забавихме с бебеправането. Другият месец обаче, живот и здраве, очакваме бебенцето и аз реших за себе си, че ще оставя за мъжа ми кариерата и ще си гледам бебешора.