Рождени дни започват да се нижат и АВГУСТинчета все по-пъргаво се движат

Честити рожденни дни на Китито и Пандито! Да са живи и здрави, да имат прекрасно детство и да им осигурите по едно братче или систриче да има с кой да си играят

Ехххх...момичета   

Сами,принципно съм много съгласна с теб! И с всички останали,но точно там е драмата.....аз казвам и изисквам,и моля.....нееднократно! И въпреки че казва колко ме разбира,пак се повтаря едно и също.И това ме натоварва.Всеки ден молби и напомняне,а той сякаш не е тук.Когато Калина беше бебе нямаше равен.Само дето не я е кърмил.
Принципно се разбираме.....но имам някакво странното чувство че някой някъде го навива.Последно ме сразява с едни такива изказвания от рода на "какво още искаш да направя,нямаш угодия,не ти ли помагам"  И аз просто не знам как да реагирам,защото помага,но тогава когато той иска,а не когато наистина имам нужда. То какво ли съм получила,та да искам още. Винаги съм била много емоционална в споровете,той е по търпелив и си замълчава,но от едно известно време се заяжда точно като малко дете- без смисъл в репликите,просто да е негова последната дума.
И точно това ме уморява- постоянното напомняне,искането на помощ,молбите! Чувствам се жалка,просякиня. Мъча се и да не съм хленчеща жена и  се нагърбвам,да,защото той работи.Не искам да му отнемам мъжката гордост като го превръщам в п@тьо Не мога да намеря баланса,а и никой не ми помага да го направя.
Има и друго.....положението ми се утежнява защото съм тук.Ако има къде да ходя с децата,да излизаме,да се разнообразяваме ще е много по-различно.Ще съм свободна,разтоварена,ще се срещам със себеподобни 
Бях си обещала че каквото и да е ще потърпя,защото е временно,имаме планове и ще ги осъществим,но се свиква лесно само с хубавото.Живях свободна и видях колко е хубаво да сме си сами,да има къде да отида и сега е прекалено голям шок за мен.
Имам нужда от една добра дума,малко признателност,благодарност,жест.....и това съм му казвала,а не мисля че точно това трябва да се казва.
Мъчно ми е че времето си минава,и точно в моментите когато трябва да съм щастлива,да се радвам на децата си защото няма да са повече бебета аз се тормозя и изнервям,като всичко рефлектира върху тях. Така ще си остарея без дом ,изнервена и не разбрала нищо от живота....точно като майка ми,което е най-големия ми страх.

  Анди, Кати, Георги и Жорко

Муки не знам какво да ти кажа, много неприятна ситуация, искрено ти съчувствам и се надявам нещата да се променят

Честит рожден ден и от нас на Анди-Панди, Кити и двамата Жоровци Пожелаваме им прекрасно детство, много успехи, много приятели и всичко да им е на 6
Бобчо си получи днес първия подарък за РД - количка за бутане. Голяяяяма радост е, не иска да я яхне, но пълзи след нея и я бута напред-назад, дори се изправя. Има си и нови сандали
Бюти,
не е оригинално, но набързо това измислих:
Измина първата година, палува августовската дружина
Това "палува" не ме кефи много, може да го замениш с нещо друго

Лелеее, не ми се сърдете, ама пускам темата, даже със същата картинка  съжалявам много, ама хич нямам време  нали и племенникът ми има рожден ден днес, та досега празнувахме кръщането и рождения ден на Анди - което мина страхотно, с добри приятели и храната беше прекрасна - а сега вечерта ще празнуваме неговия 
Благодаря ви за пожеланията - специални и от нас на Георги и Кити  като сваля снимките ще кача 
Специални благодарности на Месечинка за заглавието 
НОВАТА ТЕМА