Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5

  • 71 553
  • 747
# 735
Iggiberry, стискам палци и раждането да е друго и хубаво, леко и нормално   bouquet
Мимченце и на теб много спокойствие и хубаво раждане ти желая !
brumbazuk страхотно сте справили с таткото и бебчо !
Виж целия пост
# 736
Здравейте! Не мога да повярвам,че съм пропуснала тази тема..
Моята история е, че когато бях на 20 години забременях и родих секцио, след като цял ден се мъчих за нормално, но тоновете на бебето намаляха и в 20 часа ме резнаха.
На 24 години забременях с вторият ми син, който исках да родя нормално. Спрях се на др Ненов от Шейново, но когато наближи терминът, той започна да ме подготвя психически за второ секцио...Така стигнах до др Жекова, в окръжна болница, която се съгласи да пробваме. Приеха ме на термин с 4 см разкритие, без родова дейност, но решиха да съм в болницата, за да ме подготвят с някои инжекции. Е, на другия ден, след съвсем малко окситоцин ( колкото да инициираме раждането), получих контракции. 7 часа по-късно, с епидурална упойка, без епизиотомия и шевове се роди Калоян. С 3 напъна, бебето беше 4220 гр. Няма такъв кеф!!! Усетих колко е велика природата и колко съм пропуснала първия път, въпреки че не беше по мое желание.
Та на въпроса...бременна съм пак, на 27 години. Много се радвам, винаги сме искали 3 деца. Излишно е да казвам, че ще се моля и това бебе да е нормално родено. Има ли някой с такъв опит? Знам, че след едно VBAC рискът от руптура намалява...Според моята гинеколожка цикатриксът е много добре ( същото казаха и след огледа на матката след нормалното ми раждане. Бременна съм в 7 седмица и знам, че е рано, ама... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 737
Здравейте момичета отново и от мен. Честита нова година - много здраве, щастие и любов!

Аз съм още 2 в 1 и съм се настроила за още поне 25 дни чакане, изхождайки от предишната ми бременност.
От личния опит на няколко жени, които ми споделиха какво се е случило и аз стигнах до този извод - да се надяваме, че ще се обърне.  Praynig Praynig Praynig Имаш време да се подготвиш. Препоръчвам да прегледаш и http://spinningbabies.com/.

От няколко месеца никой лекар, който ме гледа, не споменава за миомата, защото била на задна стена и вече от бебето не се вижда. Иначе бебо си е послушно обърнат още от два месеца и ми раздава крачета в ребрата. Доста е активен и не е изключено да заеме не особено добра поза в последния момент, но засега е добре.
Върви едричък, не ми казват прогноза за кг, но преди няколко седмици на последния еограф си пишеше 40 седмица (по размери). Имайки предвид, че първият ми син се роди 5 кг, предполагам, че и този няма да е под 4.
Спряла съм се на д-р Жекова от Окръжна болница и в тази връзка препрочитах разказа на DiyanaChar, опитвайки се да разбера защо не се е получило (в същата болница и със същата лекарка, а случаят е подобен, аз съм на 36). Мисля си какво да направя аз по-различно, за да не се стигне до секцио. Ако започнат да ми текат водите, но все още са търпими контракциите дали да ходя в болницата или да изчакам, пиейки много вода. Знам със сигурност, че не искам упойка и индукция, но то само с това не искам, онова не искам, не става. Лекарката е много готина и ми допада, но не сме обсъждали подробности около раждането. Знаем само, че ще е нормално (по възможност).
Ще се радвам да се включите със съвети.

Роси, честита рожба. Финалът е най-съществен, другото разочарование си остава за нас, а с времето и то избледнява. Прекрасен, смел, любипитен и здрав да расте Hug

А ето малко и за моя финал, който също се размина с плановете ми, но ако на някой му е интересно...
Скрит текст:
Моето раждане:
Около четири през нощта ме събуди контракция. След нея още една, после още една... реших, че няма да им обръщам внимание - то последните два месеца аз се съсипах от контракции, стягания, пробождания, парения... Да ама тези този път бяха бая сериозни. Цялата се свивах и не ме оставяха да спя. Изведнъж ме стегна един страх. Колкото си бях смела през цялата бременност и планувах, ако се случи докато съм сама да си взема сакчето и да викна такси и всичко ще е наред. Сега усетих леката паника да се надига в мен и само поглеждах към спящия силует до мен и си казвах - вече всичко ще е наред, вече не съм сама. Взех да се разхождам, хапнах сладолед, пуснах си компютъра и май се напъхах тук във форума да споделя. Стори ми се, че нещо топло бликна от мен като при цикъл, но понеже си пъхам едни свещички и реших, че като съм се раздвижила през нощта е от тях. Към шест сутринта ме поотпусна и реших да си доспя. Легнах и пак се почна. Поунесла съм се и като станахме по-късно с мъжа  ми - първият ден, в който щяхме да сме наистина заедно, че както си беше дошъл от два дена не можех да го видя и ми беше като мираж - хем е тук, хем не го виждам, та ставам и пак нещо бликна горещо. А и тези силни менструални болки пак ме преследваха. Отидох в банята, измих се, смених си превръзката - гледам я  - съвсем чистичка, ама за всеки случай, че ми се стори сякаш е имало наистина нещо. То нали знаем - течността се превръща веднага в гел... аман от нови технологии - нищо не мож' разбра по собствената си превръзка Mr. Green
Та започнахме със задачите за през деня - банки, пазарувания и какво ли не. А контракциите ме преследват не на шега, но съвсем нерегулярни. Аз стискам зъби щом мъжа ми ме погледне косо и се усмихвам през зъби, че нищо ми няма и да вървим да вършим работа. А насам - а натам, и все нещо горещо бликва от мен. Брех да му се не види newsm78 Какво е туй. Смених при едно от прибиранията ни още една превзръзка натежала, ама съвсем чиста. Аз чакам разни зацапвания, слузести тапи и такива неща. Тръгваме пак навън - наближава обяд, Мъжът ми вече ме гледа много лошо, защото аз от болки спирам и приклякам на улицата. Кръст, корем, всичко ме стяга и ми спира въздуха. Започвам да хриптя и чакам да мине, за да потегля пак. Не мога да с екрия вече. Той - обади се на докторката си. Аз - а - нищо ми няма - те трябва да станат на пет минути, моите си идват и си отиват, когато си искам, ама само дето нещо все ми тече... Господи и сега като си чета поста си казвам "КАКВА ПАТКА ПРОСТА" Mr. Green Та излизаме пак и на входа на блока аз простенвам и се свивам. Почвам да пуфтя като локомотив и броя секундите до заветното отпускане. Вече научих и продължителността и предусещах наближаването им. В мига, в който ми просветна вдигнах засмяно глава и казах "Готово - мина ми" и срещу мен една комшийка ме гледа изпитателно. Аз се усмихвам почервеняла и смутолевям "А, добър ден" и припвам да догоня мъжа ми и детето. Той само ме гледа вече сърдит и сумти. Аз му казвам, ей сега и това да свършим и ще звънна. Сега ако й се обадя, ще ме викне, а си имаме още работа. И тръгваме а аз в същи миг усетих как не нещо бликна, а шурна от мен. Спрях и казах "Добре де - връщам се, вие вървете, аз докато си взема душ и се поспретна и ще се върнете и ще звънна" И така - връщам се в къщи, разбрала че май нещо се случва наистина, колкото и да се правя на разсеяна. Вадя си сака, поглеждам списъка за допълнителни джунджурии в последния момент - гребен, зарядно, документите... и влизам в банята. Дори под душа усещам вече как тече от мен. Докато се бърша шурти. Слагам ентата за деня превръзка и звъня на докторката. Започвам да мънкам, че й се извинявам, че я безпокоя, обаче... нещо ми тече от през нощта, ама е съвсем бистричко, никакво зацапване нямам, но вече много силно тече... Тя буквално хлъцна и казва да тръгвам веднага. Мъжът ми тъкмо си дойде и хайде в колата и към Окръжна. Аз вече малко леко доста гипсирана. Ама си знам, че отивам само да ме погледне "Ооо - свещена простота" ooooh! Mr. Green звъня в родилното - отварят ми и аз казвам, че съм при доктор Жекова. Мъжът ми пита да влиза ли и аз почти извиках "Как без теб?!?" #Crazy Но стражът на Вала го спря - да почака там. Аз едва си обух калцуните,опитвайки се да не се дам на паниката и да моля да пуснат мъжа ми - все пак отивам да ме погледнат само.#Crazy 35
Е - погледнаха ме - спукан мехур, водите текат, и разкритие цяяяял един сантиметър. Аз казах, че съм имала нощес малко контракцийки, ама към обяд вече затихнаха, пък и нищо кафяво, не ми е текло, няма паднали тапи и един вид им се извинявам за притеснението и ако може да си ходя вече. Те напред - назад. Там и други момичета за преглед, за приемане, някои по нощнички вече. Аз малко гледам на парцали наоколо. Някой пита това ли е момичето за секцио и аз се оглеждам като в тъп комедиен сериал, кого друг сочат 35. Едната (сестра ли, лекарка ли - не знам - много престилки, много цветове, много нещо) казва да. Аз аз оглеждайки се не виждам друг освен мен в този момент в кабинета. Казвам съвсем чистосърдечно убедено "Ааа - не, не съм аз - аз ще раждам нормално". При което виждам как другата сестра в стаята, която вече ми попълваше документите само преглътна и отмести погледа си от мен като я зяпнах неразбиращо и очакващо потвърждение. Не попитах, а по-скоро казах "Нали!" и тя сви рамене ококорена и още по-вглъбена в документите и смутолеви "Както докторката прецени". И аз успокоена - да, нормално, този път се пазех, всичко спазвах, няма защо да ме режат пак. Пък и за чий бяха тези тежки последни два месеца - трябва всичко да ми е готово вече. И бебето е ниско и главичката където трябва и водите ми текат. И свещички си слагах и масажи си правех и упражнения и четох и се учех и ... Аз този път ще родя леко, лесно и нормално, никой няма да ме реже без причина. Да, само дето причина си имало. После идва друга сестра - чантичката тук, облечи си нощничката, ела за клизма... Аз като робот изпълнявам и все още не разбирам, какво се случва. После се мия, чакам. Влиза трета - "Ей, клизма ли ти правиха, и си пишкала сигурно, нищо - после" Какво после и за какво съм им непишкала? После идва четвърта, взима ми сакче и "Ти ли си за секциото?" Аз - "Не, някой друг, аз съм нормално" Тя хъмква и ми взима багажа и казва да си дам дрехите на мъжа ми. Аз си прегръщам дрехите и обувките и тръгвам към вратата, едва ли не щастлива, че ще видя мъжа ми и всичко ще е наред. Отварят ми, показвам си главата - него го няма. Излиза една от сестрите и казва - ето го тук - вече и те са го научили явно, че чака отвън. Аз през пет минути само повтарях малоумно, че той ме чака отвън. Та предавам му дрехите и му казвам че не знам, какво става, никой нищо не ми казва, направили са ми клизма и май може би отивам да раждам... #Crazy
А исках да е с мен, да е с мен поне в предродилна. Имах си планове, нещо нещата не се стичаха, както ги виждах. Оставиха го отвън, затвориха вратат и сестарта каза да я последвам. Вървях като в сън ужасявайки се, че се отдалечавам все повече от вратата, от него... че оставам сама и не знам, какво става. Страхувах се, болеше ме, течеше вода от мен, докато вървях...
Влязох в родилното отделение. Влязох в една стая, сложиха ме на едно легло, там вече имаше и друго момиче, на система, което се свиваше и скимтеше - явно отдавна беше там. Седнах на едно легло и зачаках. Дойде пак една сестра да ми слага абокат. Свих се в ужас. Господи, как исках Георги да е до мен. Прималява ми от игли, а абоката за мен е най-страшното нещо на света. Направо проплаках. Сестрата май се опита да ме успокои - какви хубави вени съм имала, аз съвсем загубих дар слово. Опитах се да се засмея и едва не се разплаках. Питаха ме, как иначе ще ме обезболяват и ще ми скагат упойка като не искам игли, Аз казах, че не искам упойки - ХАХАХАХА. Целият екип и май цялата болница беше наясно, освен мен, че ме готвят за секцио ooooh! Останах си така едно десетина петнадесет минути сама на леглото и гледах другото момиче. Чудех се, дали мога нещо успокоително да й кажа - винаги ме бива да давам акъл, съвети и да успокоявам, когато не се касае до мен. Писах смс на един колега, който ми беше звънял преди минути. Писах, че съм в предродилна и си чакам и си треперя. Той ми върна "Успешно раждане" и аз си дадох сметка, че още не осъзнавам, че ще раждам. Мина една сестра пак и аз питах, какво става. Мъжът ми е отвън и чака... И тя "Еее, ще почака, нали иска да види бебчо" Аз може би тогава разбрах, че ще раждам. Мина докторката и ме видя и аз грейнах - сякаш видях спасението си. Тя ми се усмихна, пита, как съм, аз свих рамене и казах, че си стоя тук... Тя каза "Искам тук една система окситоцин" и излезе. Не исках система, не исках окситоцин, имах си планове... Закопчаха ме за системата и аз си зачаках. Започна се... Казах си, ето контракциите ми пак се засилиха. Докато се опитвах да заговарям момичето до мен, което видимо беше много зле започнах да си прекъсвам думите и мислите дори - болките ме връхлитаха безпощадно.  Зачестиха. Мина друга сестра - да пишкам в чапка. На мен обаче ми беше прилошало. И казах ей сега и се сурнах на леглото. Ушите ми запищяха... И предния път преди шест години като ми сложиха абоката припаднах. Какво да се прави - смел човек съм. Май сега се замислям - може би още не бях със сисемата. Просветна ми, понадигнах се. Сестрата ме гледаше със съчувствие, помогна ми да стана и отидохме до тоалетната. Едва се изпишках. Подадох й чашката все още опитвайки се да се шегувам - казах й "Мъничко, но от сърце" Тя поне се засмя. Предишната, с която се опитах да се пошегувам, остана невъзмутима и ме накара да се почувствам тъпо. А това беше последния ми опит да си запазя разсъдъка далеч от паниката и тъгата, че съм самичка, че не знам, какво става, че никой, нищо не ми казва... Докато се свивах и пуфтях от все по-тежките болки, дойде доктор при мен да ме пита за алергии към медикаменти. Казах, че нямам, за какво ме питат пък това. После дойде поредния доктор да ме пита за сърдечни проблеми. Почудих се, някъде из изследвнията ми ли нещо има. Вече бях в полусъзнание от болки. Отговарях като насън - роднини със заболявания на сърцето - не нямам... Не разбирах, що за въпроси - докато напъвам да не очакват ще ще получа инфаркт? Усещах вече наближаващата контракция и реших да ги засичам - бяха на четири минути, после на три. Щом отминеха направо се събуждах и докато кажа нещо усещах идването на следващата вълна. Вече едва поемах дъх между тях. Пуфтях като локомотив свивайки си корема и си давах ясната сметка, че всичко ми е отдалечено и не разбирам, че се случва с мен, а всъщност точно с мен се случва, но ако не го мисля, няма да пострадам, няма нищо да ме засегне, ще ми мине по-леко. И дали всички жени раждат, мислейки се, че не се случва с тях. Толкова ли умопомрачително боли. И докога боли, кога се усещат напъни, скоро ли ще стане... Дойде пак една от сестрите, с които бях в началото в кабинета и ми подаде документ за подпис, че съм съгласна със секциото и ме попита "Ти нали си съгласна?" Казах, че ще направя, каквото докторката ми прецени че е правилно и разписах. Чух гласа на доктор Жекова "Хайде миличка, достатъчно чакахме, ставай да почваме секциото" Аз - "Ама контракциите са ми на три минути!?!" И тя "Мда, това е много важно, сега ставай да ходим оттатък, ето видя, опитахме не става, не можем да чакаме повече и за теб ще е по-леко." Провери ме отново за разкритие - достигнала бях цели два сантиметра и така примирена тръгнах натам... Заеквайки попитах нали няма пълна упойка. Докторката възкликна, че такова нещо в практиката си не помни дори. После попитах нали ще си видя детето веднага и те - ама разбира се. Поисках да отида до тоалетна. Сестрата ми помогна, държейки системата ми през вратата. Помогнаха ми да седна на масата - ха - а аз пак се безпокоях, че тека и ще им оцапам чаршафа ooooh! Embarassed От леглото, до масата, която е в съседната стая получих три контракции. Едва успях да седна на масата. Анестезиолога ми каза да си вдигна нощницата и започна да маже гърба ми. Дойде следващата контракция. Беше ме страх от игла в гърба. А от игла в гърба по време на контракции още повече. Но хората си знаят работата естествено. Докторът ме попита контракция ли е това, а аз дори не можех да отговоря. Но то си беше ясно. Той каза, че ще  изчака и да го предупредя когато наближи следващата. Казах "добре - сега ме отпусна", и в следващия момент вече нервите ми не издържаха и се разридах. Той само каза тихичко "аз ще почакам" а аз си хълцах ли хълцах приведена на масата. Дойде доктор Жекова и ме прегърна. Аз скрила се в ръцете и рева, а тя ме тупа и милва по гърба и ми говори "Еее, стига сега. Ето опитахме, направихме всичко, каквото трябва. Ми ти си стигна до нормално раждане. То е това всъщност, само финала ще е малко по-различен. Няма за какво да плачеш и да ти е тъжно и бебето чака..." Не помня какво ми говори още, успокоих се, извиних им се, казах че просто съм малко пренапрегната. КАкто и предния път, удивително за мен, но поставянето на катетъра или иглата или каквото е  там в гърба ми изобщо не го усетих. Анестезиолога ме попита болеше ли, аз казах, че нищо не съм усетила и му благодарих. Сложиха ме да легна. Отново започна мазането по корема, което ме накара да се подхилна няколко пъти. Сестрата, която ме мажеше, каза, че също има гъдел по корема... Закопчаха платно пред мен с две щипки отстрани, ръцете ми този път не бяха вързани. Само ми казаха да ги сложа отстрани. Това ме успокои. Да ме вържат и бодат е още по-страшно. Така си бях спокойна. Обаче усещах рязането - беше много неприятно усещане. Болка - никаква естествено, но дърпането на кожата, бърникането - много странно. А в следващия момент вече бях в полусъзнание. Виждах някакви петна пред мен, чувах отдалеч... Като ми просветна осъзнах, че странните петна са платнището пред лицето ми. Опитах се да ги питам, какво става, а само повтарях "аз... аз... аз... " Чувах, че питат, какво казвам, а докторката подхвърли "А - приказва си нещо". Чувах бебешки рев - много силен, май бяха много бебета, сигурно чувах бебетата от детското отделение... Почудих се, какво става с моето бебе. Къде ли е? Започнах още един опит да говоря "къде... къде... къде... " Попитаха ме, какво "Къде". А казах "бебето". По-скоро шепнех. Казаха, искаш да видиш бебето ли. Имам някакъв смътен спомен, че до лицето ми се появи силует на бебешка главичка, но ми се изгуби веднага...

После май съм се разплакала. Чух че май някой каза, че плача или попита защо плача или че им преча да работят като плача. Не съм сигурна. Опитах да спра - май тогава разбрах, че плача. Почти нищо не помня. Насилвам се.

После вече помня като ме прекараха по коридора, чух че ме слагат в трета стая и после поисках да видя бебето си. Казаха ми, "Ама нали три пъти ти го показвахме?" А аз зненадана им казах, че нищо не си спомням и се уплаших, че сега няма да я видя. Но ми я донесоха. Гушнах си я. Поисках да я сложа на гърда, но сестрата каза, че шест часа не им давали нищо, докато се адаптират, но аз я сложих на гърдата си и тя веднага засука. Сукна няколко пъти и видях, че на сестрата и стана неспокойно. Реших да не й създам неприятности, след като си имат правила и й благодарих и й дадох бебенцето си. Пък сега си давам сметка, че съм била още с упойка...  ooooh! После вече ми сложиха система и така нататък.
Прекарах нощта спокойно. Когато започна да ме отпуска упойката ме заболя страшно. Предния път нямам спомен за подобно нещо, дори не исках вечерта обезболяващо - естествено - нали се слагаше с игла в дупето. Но сега... цялата се тресях, леглото тракаше под мен. Момичето на съседното легло звънна на сестрата и тя като ме видя веднага донесе някаква малка система и каза, че това ще ми подейства веднага, защото ще се влее венозно. Оптусна ме наистина след минута и се съживих. Обезболяваха ни всеки ден с инжекции, които този път не си спестявах (само последната още ме боли на дупето Confused ).
Още на другия бях готова да рипна и цял ден питах, кога ще стана. Исках си бебето. Чак следобед ме вдигнаха. Нямах никакъв проблем. Сестрата се удиви, как леко станах. Ама аз цял ден се врътках в леглото - то очилата ли не си метнах на земята, то телефона ли не изпуснах и все се гънех да ги взимам... Едва търпях да стоя легнала. Преместиха ме в друга стая и О!!! Още една изненада - самостоятелна стая с лична баня и тоалетна!!! Hug Crazy Mr. Green Видях се в рая!!! На втория ден като ме хвана параноята и докторката ме попита искам ли в друга стая с други майки, аз предпочетох страха и депресията пред това да си оставя личната тоалетна. Та аз през десет минути ходех да пишкам, защото се наливах с много вода. Че и превръзки, миене... кой се отказва от лична тоалетна.

Първия ден с бебенцето нещо не се спогодихме с кърменето - ами като е било два дена на шише, мен само ме джвакаше. Но от следващите дни вече сучеше хубаво и на третия ден дори само от едната гърда. В къщи вече и кърмата си ми дойде и сега гърдите ми са като тикви.
Виж целия пост
# 738
Пробвай с визуализация на раждането, представи си как протича и как се чувстваш.
Повтаряй си положителни мисли, това например си повтарях аз :  "раждам бързо и безболезнено здраво и щастливо дете", "получавам ефективни и регулярни контракции"
Ако имаш топка, може да седиш на нея за да се намести бебето по-добре, имаш ли идея накъде е главичката и гръбчето?
Виж целия пост
# 739
За много години, дами!

janin4eto_87, добре дошла! Чудесно сте се справили последния път!  Hug
Какво по-точно те интересува при второ вагинално раждане след секцио?  newsm78

Iggiberry, радвам се, че нещата вървят добре за момента.  Hug
Трудно е да се каже какво би могла да направиш за да успееш.
Установила съм, че на първо място е настройката на жената. Разбира се, това не е достатъчно условие, но е сред най-важните. Другото важно е да се намери точния лекар, на който да се има доверие и да знаете, че ще прояви достатъчно търпение. Търпението се оказва доста екзотична черта сред българските лекари (казвам българските, защото наблюдения сред небългарски нямам). Rolling Eyes И все пак да си запазим правото на "вето", защото лекарите не са безгрешни, те няма как да познават по-добре от нас телата ни, лекарите нямат инстинктите на раждащата жена.

Понякога визуализациите помагат, да. Но е важно също да се знае, че всяко раждане е уникално само по себе си и всъщност много малка част от ражданията протичат "по учебник". Например наскоро четох разказа на жена, която 24 часа е била с пълно разкритие, но без напъни...
Важно е да вярваме на телата си, но понякога е нужно време за да се научим да ги слушаме и да им се доверяваме. Хубаво е да сме запознати много подробно с процесите, които се случват по време на раждането и с широкия диапазон от възможности за да сме спокойни и сигурни. В контекста на това разказите на различни жени с най-разнообразен опит доста помага. Peace
Виж целия пост
# 740
Нощни очи, интересуваме дали риска намалява при второ раждане. Дали трябва пак да търся лекар, който да се навие или мога да родя при един приятел, който миналата година взе специалност и мога да му се доверя.. дали като трето раждане ще е по-лесно и бързо, тъй като и първия път стигнах до 8 см разкритие, въпреки че завърши със секцио..
Знам, че стана дълго, но няма да напускам темата. Надявам се, че докато дойде време да раждам, ще съм си изяснила отговорите на тези въпроси.
Както и ме наплашиха,че трета бременност е по-рискова от гледна точка на атонични кръвотечения и големи кръвозагуби Crazy
Виж целия пост
# 741
Въпреки, че по "стандарт" бременността след 35 години се смята за рискова по подразбиране (няма доказателства за това доколкото ми е известно), всъщност дали е рискова или не зависи от от много повече фактори, не само от възрастта и поредността на бременността. Жена с първа бременност на 25 може да е с пъти по-тежка и рискова бременност от жена с пето на 43. Нека не влизаме в стериотипизиране на нещата. Редно е всеки случай да се разглежда поотделно и обективно.

Статистически риска от руптура и други усложнения намалява с всеки следващ VBAC, да. Персоналния риск обаче на практика е неизчислим, съответно това, което е добре да се направи е да се запознаем внимателно с възможните рискове и усложнения и да преценим лично за себе си с кой риск бихме могли да живеем и да приемем по-лесно. Няма верен или грешен отговор.

Всъщност VBAC не е по-сложно или по-тежко за водене раждане. На практика не се различава от кое да е друго раждане без предходно секцио - изисква същото наблюдение, внимание и търпение. Разликата е по-скоро психологическа - лекарите ги е шубе, защото не са си направили труда разучат материята (VBAC си е все още някаква едва ли не нечувана екзотика по нашите земи); жените са наплашени ненужно, защото някой им е казал, че са "счупени" (в повечето случаи всъщност не са).

Кой лекар да избереш си е лично твой избор. На твое място аз бих избрала лекар, с който се чувствам спокойна и сигурна, лекар, който е спокоен и търпелив и има химия между нас така да се каже.
Дори да е най-великия специалист, ако лекаря ни кара да се чувстваме несигурни, неспокойни, ако ни е наплашил... по-добре някой друг. Спокойствието и увереността на жената са голяма част от успеха. Peace

Дали ще е по-лесно и бързо - възможно е, но няма гаранции. Много фактори са намесени отново.

За последното, не знам кой ти го е казал, но ако е лекар - по-далече от този тип.  Rolling Eyes
Малко информация за кръвоизливите след раждане и рисковите групи:
http://www.midwiferytoday.com/articles/hemorrhage.asp
http://midwifethinking.com/2012/05/05/an-actively-managed-placen … n-for-most-women/
И също така тук е важно да се отбележи, че слагането на бебето на гърдите на майката и кърменето веднага след раждането намаляват значително риска от кръвоизливи.
Виж целия пост
# 742
Благодаря много за информацията! Въпросният лекар, който най-вероятно ще избера е млад, надъхан и сме били колеги и приятели и знам, че ще ми обърне достатъчно внимание. Но той изражда в Шейново, а предното ми раждане е в окръжна. Още повече, че той е запознат с предходните ми раждания. Иначе, като си спомня колко естествено и леко ми мина естественото раждане, се надявам, че и това ще е така Praynig
ще се надявам на бебе с по-малки размери и на добро предлежание. Иначе за кърменето - първия път не успях, втория път кърмих година и половина, сега се надявам, че отново ще кърмя и то веднага ( което знам, че изключително помага за контрахирането на матката).
Първото ми естествено раждане по нищо не показваше, че имам предно секцио - нито белег ме е болял, нито нещо ми е изтънявало. Др Жекова беше категорична за епидуралната, като каза, че и да не искам ще ми сложи. Благодарна съм, защото след пукането на мехура адски болеше, но не разбрах какъв е приносът на упойката...
Виж целия пост
# 743
Привет момичета, и аз все повече ще започвам да се информирам за възможностите. Родих секцио по спешност. Не съм убедена какво точно се обърка...всичко вървеше що годе добре, към 11 получих първите родилни контракции, към 2 часа ми сложиха епидоралната и ми пуснаха съвсем леко окситоцин. В 16.00 имах вече пълно разкритие и ме вкараха в родилна. Напъни обаче така и не усетих ама никакви. Напъвах когато ми кажеха, мн ме насърчаваха, но наистина това бебе не помръдваше...направо като бетонирано го усещах  Rolling Eyes После вече толкова се изтощих, като видях е нещата не се получават изпаднах и в паника /аз си имам ПР/ и после всичко ми беше като на сън, губят ми се моменти. Помня, че и лекарите се бяха паникьосали и тичаха като луди към опрерационната. Мисля, че съм поизгубила съзнание, и така в 18.02 са извадили моя мъник.

Сега отново съм бременна. Към датата на термина ще съм 6 години и 8 месеца от предното секцио и много ми се иска да се пробвам отново вагинално.


Не успявам да разбера къде и как могат да проверят състоянието на разреза на матката.  Също така имам и някакви спомени, че си говориха за някаква кост, която главичката не успява да преодолее. Анестезиолога се пробва да помага натискайки деликатно корема ми, но лекарката го скастри, че няма нужда тъй като главичката не можела да преодолее някаква си кост и така насилствено било по-зле newsm78 Помня, и че аз самата също изявих желание да ме срежат понеже вече паниката ме беше завладяла, а те до последно си настояваха, че няма нужда, че един, два напъна ме делят от края. Една акушерка каза "ма как секцио аз му виждам главичката"   Tired Дори ми спряха упойката в случай, че тя е пречката да си усещам напъните, но не, имах си болки ужасни но...напъни никакви. Та мисълта ми беше ако някаква си кост е пречила тогава няма ли и сега пак да попречи  newsm78

Мн ми е рано още да говоря с лекарката за раждането, пък и искам с ясни идеи да се явя когато настъпи момента.

Пак да кажа епипът ми беше страхотен приглушена светлина, само аз в родилна зала, музичка за релакс, мн ведри бяха всички и мн убедени, че ще родя бързо, че и лесно. Уви  Sad
Виж целия пост
# 744
беба28, бебето ти най-вероятно изобщо не е слязло в малкия таз и затова не е искало да тръгне, така бях и аз с баткото преди 1г. и 9м. ... Сега вече преносвам 4-ти ден, но съм за нормално раждане, нямам болки около разреза, бебето е слязло този път в малкия таз, но не иска да излиза още явно... На 8-ми може да се наложи да ми го предизвикат, дано всичко мине наред и да родя нормално този път... Но определено съм много изнервена, баткото се роди в 38-ма г.с. а сега съм вече в 41 г.с. и не издържам !!!
Виж целия пост
# 745
канарска-маймунка,дано да тръгне спонтанно и да се похвалиш с естествено раждане!:)
Виж целия пост
# 746
Не е нужно бебето да е слязло в малкия таз преди раждането за да е успешно вагиналното раждане. И трите ми бебета не слязоха до края. За първия си VBAC нямам спомен как беше, но за втория съм сигурна, че бебето слезе в таза в момента, в който усетих напъните.

Говорили сме назад в темата - има специфични движения и упражнения, които могат да помогнат на бебето да се намести правилно и съответно да си мине спокойно през таза. Не е въпроса колко е голяма главата, а как е разположено бебето за да мине.

Хубаво е да се изчакат естествените напъни, като е възможно това да отнеме часове. Пълно разкритие не е равно но готовност за напъни.

Ако жената изпадне в паника - това блокира процеса и затруднява нещата, дори може да стопира напълно раждането. Също така напъването по гръб е много затрудняващо за бебето за да мине през таза.

беба28, проверяват дебелината на разреза на ехограф. Но дебелината няма отношение към това дали матката ще издържи или няма.

канарска-маймунка, успех! Надявам се да не се стигне до индуциране.
Виж целия пост
# 747
НОВА ТЕМА
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия