А как представяте на децата темата за смъртта?

Публикувана: 5 фев. 2006, 02:13 ч.

Последно мнение: 6 фев. 2006, 02:34 ч.

745

5 фев. 2006, 02:13 ч.

Четох тук-таме разни статии, попадах и на детски книжки по темата, в която например деца намират умряло птиче и го погребват, и все пак продължавам да се чувствам несигурна. Плакала съм като дете почти всяка вечер заради това, че хората остаряват и умират. Все още до някаква степен не съм преодоляла тази параноя и не мога да приема смъртта като естествена неизбежност. Но не искам децата да прихващат този комплекс от мене. Истината е, че още не са започнали да задават големите въпроси за остаряването и смъртта, и какво става след това, но са на възраст, когато това скоро ще стане. Някой провеждал ли е успешни такива разговори? Много ще ми е интересен челният опит. Simple Smile

Виж целия пост

just.woman

# 1 5 фев. 2006, 13:10 ч.

ами не съм изпадала в подробности, казах й само, че всички ще умрем рано или късно(това ми звучи ужасно, но не виждам какво друго мога да кажа). Правя се, че това не е толкова страшно, но и тя като че ли е още малка(4 г) и не осъзнава добре

Виж целия пост

Анда

# 2 5 фев. 2006, 15:15 ч.

Изключително ми е трудно.
Баба ми почина тази пролет; детето я видя, докато беше болна, а и преди й е ходило на гости. Тя живееше точно срещу нашите, на същия етаж. Винаги, когато ходим у нашите, тя иска да отиде да я види и за майка ми това е много болезнено. Затова се принудих да й обясня, че баба ми е умряла, и че съответно не е у дома си. Опитах се надве-натри да обясня какво означава да те погребат.
За мен беше изключително трудно това обяснение, аз самата го преживях много тежко.
Детето обаче кимна и каза "ама другата ти баба е здрава, нали?"

Виж целия пост

Desi 03

# 3 5 фев. 2006, 16:07 ч.

Не знам дали някой може да обясни на детето си смъртта като естествен край на живота. То на нас ни е трудно да я приемем, та какво остава за децата. Малко след като почина бабата на съпруга ми бяхме отишли с Лили на село и тя попита къде е старата бабата. Обясних й, че е починала, защото е била много стара, а малката ме прегърна и каза: "Мамо, нали вие с тати няма да остареете?" Не знаех какво да отговоря Rolling Eyes

Виж целия пост

Василиса Умница

Потребител

# 4 5 фев. 2006, 21:24 ч.

Наложи се и аз да обяснявам, че смъртта е естествения край. Всичко разбра дребният, но и го преживява. Една вечер (когато се чудеше какво още да прави, само и само да не заспи), започна да страда. "Ъ-а-а-а-а, ъ-а-а-а, когато умра, много ще ми липсват Мечо и Кучо (любимите играчки."
В чудо се видях. Успокоих го, но така и не можах да дам ясен отговор. Thinking

Виж целия пост

arrows

# 5 5 фев. 2006, 22:03 ч.

Ми моят е още малък и не ми се е налагало да обяснявам кой знае какво. Казала съм, че когато някой умре, то той отива при звездичките. Това стана някак спонтанно, след като в "Цар Лъв" бащата отиде на небето при звездичките. Малкият не го приема като нещо злокобно (както аз например, но се старая да изглеждам максимално спокойна, когато говоря за каквото и да умряло нещо. прим. сгазеното котенце на шосето от това лято...).

Виж целия пост

Ancheto

# 6 5 фев. 2006, 23:10 ч.

При нас стана стана случайно. Имахме куче,което я обожаваше и заедно се возиха по въртележки и колички. Когато беше на 1,9 м Рали, бях ги оставила с кучето на баща ми. Ама той е блейка и забравил за животното....и точно пред очите ми се случи...Не успях да помогна ,че имаше мантинела. Добре ,че детето не беше там. Аз бях в ужасно състояние ,но тя ме гушна и започна да ме успокоява. Повече не потърси кучето,а веднага кръсти една играчка Лили. След 2-3 дни изведнъж сама ми обясни цялата катастрофа.Направо се изумих. Тя сама разбра всичко.Веднага си взехме друго куче и сега даже са три. Можеби колкото по-рано се сблъскат с такъв проблем могат по-лесно да си го приемат.

Виж целия пост

dezrycho

# 7 6 фев. 2006, 00:03 ч.

Всичко трябва да се обяснява на децата така, както си е, а те разбират и запомнят само това, което им е достатъчно разбираемо за възрастта. За тях тези неща не са толкова драматични и болезнени, колкото за нас. Преживяват ги много по- лесно и понякога дават много по- точни обяснения от възрастните.

Виж целия пост

Dino

# 8 6 фев. 2006, 02:34 ч.

Цитат на: dezrycho в пн, 06 фев 2006, 00:03

Подкрепям казаното! На децата трябва да се казва всичко, без премълчаване и само толкова, колкото те могат да разберат. Без излишни обяснения и сложни съждения. Wink

Децата ни са достатъчно интелигентни за да разберат.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

7 242
79

Нашите деца от 1 до 6 години

Задух при дете

Нашите деца от 1 до 6 години

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нашите деца от 1 до 6 години