Съществуват още два варианта, които дават информация за състоянието на тръбите. Това са сонохистерографията (хидротубация) и лапароскопията.
Какво точно се случва?
Преди да направите цветната снимка, трябва да се направят кръвни изследвания – пълна кръвна картина и утайка, в дена на процедурата или 1 ден преди това.
Много често се правят микробиологично изследване с цел установяване на евентуална инфекция. При наличието на такива редът е следният – първо се лекува инфекцията, като се изолират бактериите, след това може да се направи снимка.
Често гинеколозите превантивно предписват антибактериални вагинални свещички, които се поставят с цел унищожаването на тези бактерии.
Процедурата с цветната снимка се извършва до 13 ден от цикъла. Задължително условие е да нямате полов контакт до тогава. В противен случай има риск разнасянето на контрастното вещество да попречи на евентуалната бременност.
Първо лягате на масата със свити в коленете крака. Лекарят поставя разширител (speculum). След това през цервикалния отвор се вкарва гъвкав, мек и тънък катетър. Вместо него може да се използва и инструмент, наречен тенакулум (tenaculum). Метална тясна канюла се вкарва през цервикалния отвор и през нея се излива контрастното вещество. Марките и разфасовките са различни, но достатъчното количество е 20 мл.
Когато маточната кухина е запълнена и с вкарано контрастно вещество тръбите започват да го изпускат в коремната кухина. Рентгеновата снимка се прави при изпънати крака, като жената не трябва да се движи и да диша за няколко секунди. Правят се две снимки – като едната е за лявата, другата, съответно, за дясната тръба.
След като процедурата приключи, инструментите се изваждат. Жената може да полежи известно време, ако има нужда да се възстанови от евентуални болки.
Желателно е да се носят тънки дамски превръзки или лигнин, за да се използват срещу зацапване на бельото.
Момичета малко информация за това как точно се извършва самата процедура.
Успех на тези на които им предстой