Имахте ли трудно/ проблемно забременяване? Разкажете!

Здравей, Денди
Нашата бебка се появи след 3 години... Ще каже някой "Е, 3 нищо не е, аз познавам хора,които са чакали 10 г"  Да, ама само който е минал през това знае, че за 1 година си имал поне 12 надежди, че чудото е станало.... Всеки цикъл минава по един и същ начин - ГОЛЯМОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ -> оптимистична седмица -> бебеправене по график -> ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ -> ГОЛЯМОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ и........ пак отначало...

Та по същество:
Първата година не стана - започнах да меря базална Т и ползвах тестове за овулация.
Спермограма (Цибалаб) - ОК,
1 месец фоликулметрия (Мазнейкова)- ОК
цветна снимка (МД) - матка ОК, лява тръба ОК, дясна - задържа периампуларно
Физиотерапия 10 дни
Кални бани (Поморие) 11 дни
Физиотерапия 2х10 дни
6 мес. фоликулметрия (Коларов) - има овулация, лигавицата е добра, Дуфастон 15-25 ден
нова спермограма (МД - Станиславов)- 70 % подвижни, 65% норм. морфология
Пенетрационен тест (МД) - 40 %
Хормони (Кандиларов) - в норма
Хламиди (Кандиларов) - отрицателен
Разширена спермограма (Щерев)

До тук нищо съществено като причина да не можем да забременеем.... След всяко изледване се чудех от тук накъде... ако знаеш къде  е проблема - действаш за решаването му. Но като  не знаеш???? Дали няма да се окажем от тези 20 % неизяснен стерилитет????
Ровех в нета за всякаква информация, напълних си РС-то и библиотеката с медицинска информация по темата...

Очаквах поредния цикъл, за да направя лапароскопия.... но той не дойде

За съжаление прокървих, Утрогестана не помогна....
Бях в 7 г.с., когато в Шейново ми направиха абразио  - диагнозата "missed abortion" и заедно с него лапароскопия (при която са премахнали сраствания отвън на тръбите, особено в дясно, "надупчили" са яйчниците и са отсранили кръвта от миседа за да не предизвиква нови сраствания). Оперира ме д-р Попов.

Препоръките  му бяха да действаме отново след 1 месец.
Бебка сме заченали 4 месеца след лапарото.

От там насетне резултата е в лентичката ми! Няма да описвам, че повръщах първите 4 месеца влизах и излизах от тоалетната с усмивка - знаех защо е и че си струва, нито че следващите 4 бях с непрекъснати контракции и предимно лежане.... каузата си заслужава!

Извинявам се за дългия пост - доста подробно го написах....

Момичета, прегръщам ви силно и се моля всяка от вас да сбъдне мечтата си! 
И ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ СЛУЧИ!!!!!

Привет 
Аз не минах през много препядствия. БЛагодарение на този форум, по точно "Искам бебе" научих много. Мерих базална температура, ползвах овулационен календар и още инфо за позите и т. н. - просто в такъв момент попиваш всичко 
Започнахме опитите и на 3-тия месец имах положителен тест  , на четвъртия ден от него прокървих сутринта, отначало малко, но после се засили и докато решат дали да ме вкарват в болница вече нямаше смисъл, една нощ лежах в патологична и на сутринта се подписах и срещу мнението на лекарите си тръгнах за вкъщи и не позволих да ме кюртират.
След като спрях да кървя не бебеправехме до следващия цикъл. След него обаче имаше сериозен секс  и накрая на месеца имах положителен тест, пих Дуфастон и папаверин до 12 седмица, защото гинеколожката ми предположи, че имам нужда.
Някои ще кажат ами 5-6 месеца нищо не е, но ти не си написала до колко време пробване да не пишат нали 
Желая ти успех мила и дано без никакви препядствия да си имате ваши съкровище   

Цели две години, които ми се сториха като двайсет. По едно време мислех, че ще се побъркам. Лекарите не открих никаква видима причина поради която да не можем да имаме дете. Реших, че може да е на психическа основа и трябва да се успокоя.
Едни приятели ни донесоха светена вода от Троянския манастир и разни други предмети. Спомням си, че трябваше да я пия три дни по три глъдки, а с останалото количество да си посипя главата. Спях и с някакви осветени кокичета под възглавницата. Е незнам дали има нещо вярно във всичко това, но същия месец забременях, след двегодишни опити. За нас това беше чудо, за други просто случайност, но важен е резултата. Щерката я кръстихме в този манастир.
Сега второто бебе стана толкова неочаквано, за целия месец един единктвен ден секс и ето го резултата, все още е в корема ми, но го очакваме.

Знам колко е ужасно това което преживяваш и искам да ти пожелая да не се отчайваш и да имаш вяра, че всичко ще е наред.  

При нас опитите продължиха три години. Първия път имах спонтанен аборт, и след това като се започна едно ходене по мъките......хидротубация, Клостилбегит и Дуфастон едно пълно лечение, спермограма, мерене на БТ. Стана точно когато най не очаквахме. Да знаеш, че 100 на 100 е свързано и с психиката. Просто трябва да не мислиш толкова за това. На мен всички три години ми го говореха това, а аз не им вярвах. И стана точно така.

Ето моята история

Успех на всички, които искат да забременеят!!! 

 Първият път се помъчих да забременея и почти две години нищо не ставаше , когато най- накрая стана в 7 седмица направих спонтанен аборт после минаха няколко месеца и пак нищо тогава моята братовчедка , която имаше същия проблем ходила при някаква билкарка изписала и някакви билки и забременяла , даде и на мен и така като почнах да пия още на следващия месец и бях бременна за съжаление незнам какви точно бяха билките тъй като ми дадоха готова смес , ама от тогава на сам хващам от въздуха

Да разкажа и аз накратко:
Първи опити за правене на бебе - 2002 г.
Август 2002 г. - извънматочна бременост с тежък няколкодневен кръвоизлив (благодарение на поставена погрешна диагноза в клиника "Торакс"  ). Последва опреция в Александровска болница при д-р Кръстев (изключителен хирург и човек, спаси ми живота и възстанови поразената тръба). Слет възстановяването ми д-р Кръстев ме насочи към д-р Филипов, специалист по стерилитет в МД. Последваха хормонални изследвания, цветна снимка и лапароскопия през май месец 2003 г. По време на лапароскопията се установи, че имам външни сраствания по тръбите и поликистозни яйчници. За отстраняването им беше направена операция през ноември 2003 г. След това хидротубация януари 2004 г. Август 2004 г. видях това   и бях най-щастливият човек на света, но за кратко - няколко дни по-късно прокървих и трябваше да постъпя в Патологията на МД. Последваха 2 ужасни месеца на несигурност и непрекъснато лежане, слава богу със сполучлив край. Сега се радвам на едно много енергично и усмихнато детенце. Стискам ви палци, момичета!

Момичета, благодаря Ви     ! Вчера като пуснах темата, дълго време следях, но нямаше отговор и ми стана много тъжно. Знаех, че има мами с изстрадани деца.

ара75, имаш страхотна принцеса. Личи си, колко е много си я искала. Много е красива.

Зузи, аз теб те помня, благодаря ти за пожеланието 

мими и ние от толкова време опитаваме.

snej_7 ; Ал Бънди ; proletina - много здрае ви пожелавам и на малките съкровища също.


vess74 и нашите съмнения са за сраствания. Успех и на теб

Момичета, ско случайно не сте го направили, моля копирайте историите си в тази тема->http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=3289.0
Ще е полезно за момичетата с проблеми. Благодаря!