Злоупотребяваме ли с първите си деца?

Ами според мен зависи , първо по колко време помага и второ каква работа върши. Моята дъщеря е почти на 5 и също много ми помага защото карам трудна бременност ,но и давам работа която знам че и е интересна / като например да отсервира чинийте след ядене или да върше прах/ и винаги гледам да не и уплътняваям особено голяма час от времето за да може да си поиграе защото все пак това е главното нещо от което тя има нужда.След като се роди бебето незнам как ще е ,но със сигурност пак ще се налага да помага и пак ще гледам нещата да са балансирани.

И мен често ме измъчва този въпрос!Понякога си мисля,че искам от нея повече отколкото може и ми идва да се гръмна -все пак тя е детенце и не бива да я третирам като възрастен...Старая се да търся баланс,но дали успявам???

[/size][/color]

И моята дъщеря е почти на 9 години.Помага ми наистина,но не я насилвам,все пак гледам училището да и върви,както и извън класните дейности.Да не я лишавам от нищо,което е имала преди да се роди бебето.Но тя има желание да помага и помага наистина.
 Мен ме тормози,че не и обръщам достатъчно внимание понякога.

Оххххх, това ми е болка!!!!
Моята "голяма" дъщеря си беше бебе като се роди сестра и. Аз всъщност не съм я натоварвала с някакви особени задължения тогава, но тя някакси израстна преждевременно... Просто сега е по-зряла за възрастта си и си мисля, че това се дължи на това, че твърде рано стана "кака", според мен не работата и задълженията са определящи за това.
От друга страна, не мисля, че това е толкова лошо... Детенцето ми е самостоятелно и отговорно! Малката все си се държи като малка, макар че вече не е чак толкова... Сега откак чакаме бебе и тя взе да се държи като малко по-голяма и отговорна, все повтаря, че най-накрая и тя ще е кака  
Не се притеснявай, аз все мисля и накрая решавам, че това все пак си е част от съдбата на всеки човек и го изгражда като личност за добро или за лошо. Може пък това да е повече за добро и да му помага нататък в живота!!!

Аз като по-голяма сестра само мога да ви кажа, че най-важното е да не поставяте детето си в ситуации, в които то да е отговорно за по-малкото си братче или сестриче. Може да помага, ако му е приятно, но не да го оставяте само с бебето например, защото ако не дай си Боже нещо се случи, дори и най-малкия инцидент, голямото дете може да се чувства ужасно виновно. И това даже ако родителят не го е обвинявал директно. А това е наистина много тежко за едно дете, а и дори за един по-голям човек. Все пак каката/баткото не са родители, а деца и не бива да носят каквато и да е отговорност за сигурността на по-малкото дете. Иначе аз нямам спомени да ми е тежало грижата за по-малкото братче и наистина го обожавах.

В този ред мисли, веднъж бях свидетел как една майка беше оставила голямото си дете да пази бебето пред банката и тя влязла да си свърши работата. Личеше си, че голямото дете е много грижовно, но наистина не осъзнаваше, че малкото му братче шаваше прекалено много и имаше риск всеки един момент да падне от количката, която беше доста висока. Един минувач се спря и му се скара да гледал детето, защото ако паднело щяло много лошо да стане. Направо подивях и се развиках на доброжелателя. Казах му че ако бебето падне, то само майката ще е виновна и никой друг. В случая тя беше безотговорната. Много се ядосах, а въобще не ми е в стила така да се разправям.

Много дълъг стана постинга. Дано не ме разберете погрешно. Моето братче вече го няма на този свят и когато ни напусна аз бях на хиляди километри. И обективно с нищо не бях виновна, ама пак така се чувствам, защото все си мисля, че като по-голяма сестра трябваше да предвидя опасността.  

Смятам, че на децата им се вменява по-голяма отговорност от тази, която могат да носят. В моя случай е още рано, а и не мисля, че ще се справи, защото живот и здраве ще бъде на 3 годинки. Но кумовете ни имат три деца, съответно на 7, 2.6 и 1 годинка. Постоянно опяват на големия, как той е мъжа в семейството, когато баща му го няма, как трябва да се грижи за майка си и братчетата си! Като ги чуя полудявам, да не е виновно детето, че има братчета, да не ги е правило то!!! Извинявате, че съм рязка, ама 
Децата са деца и трябва да си изживеят детството, за големите грижи има време! Ако го нямаше голямото дете кой щеше да помага?

ДА, да и да - това е моето мнение. Моята кака е на 6г.и 11м., а бебчо на 9м. Тъй като е по-голяма е глезена много и доста трудно свикна, че това не може да продължава. Отделно от това в началото изпитваше ревност/ и сега отвреме навреме/. Опитвам се да не я натоварвам , но има моменти в които просто трябва да загледа брат си за 10-15 минути. Знам че не е много  и е полезно, но тя се чувства ощетена, че не я нося и гушкам като него, че не се глезя с нея и просто усещам, че има дни в които не й обръщам необходимото внимание.  Да, голяма и изключително разумна е, но все пак си е дете. Има моменти когато имам чувството, че тя се държи като "малка мама" и това определено я ощетява. Просто може би е по-добре разликата на децата да е по-малка или доста по-голяма, за да осъзнаят/ или да не осъзнават/ каква промяна настъпва в живота им с едно бебе.......

Същите въпроси си задавам и аз понякога майчета...

Щерката е на 8г. и понякога е просто мини-мама на сина. Преоблича го, храни го, сменя му памапата и го слага да спи в чувал и после в леглото. Последното е още с решетка и то доста висока, а самия той тежи 14-15кг. Тя пък е само 21-22 кг. и направо подлудявам да не й стане нещо. Има периоди, в които не й се занимава с него или пък той я дразни, че иска всичко, което тя си е хванала в момента. Но като цяло го обожава и е все над него...

Аз й казвам, че без нея не бих се справила (което си е чиста истина, при дисковата херния с която се сдобих  ) и тя някакси се възгордява от което.
Но и тя ми е дете и не ми се ще да е и майка, пък макар и мини за сина ми. Та в този аспект май наистина злоупотребявам

mama 2   - много точно. И ние сме точно тъй, защото и "нашата" разлика е 6г.

Шани радвам се да те видя, моето мнение се покрива с твоето отново...
Мисля, че щом изобщо си поставяме въпроса, значи и така да е, е в известна степен и не натоварва децата, надявам се поне!
cvyrche, благородно ти завиждам за третото - че си се решила...и на мен ми се прокрадват такива мечти в съзнанието, но едва ли
Шани, откъде й купуваш на твоята душа панталони за пролетта-към момента нашата красавица е с ръст 127 см., тегло 22 кг. и колан да няма, само на ластик пиема да носи

Не мисля, че злоупотребявам. Всичко сама си върша, а баткото помага само когато поиска. Но определено много се обичат двамата и се самонаглеждат .

Офф - Мечтица, и нашия батко е 21 кг и 130 висок, и на панталоните, дънките вкарвам по един ластик от тези с илиците. Зашивам по едно копче от страни и пристягам колкото е нужно.

На мен също дъщеря ми много ми помага за малкия ми син (1г. и 10 м.), но за такива неща като да ми донесе памперс или дрешка и т.н. Тя е на почти 6 г. и не смея да й го оставям, смятам, че не е готова да поеме такава отговорност, още е малка.

Аса, не знаех, че продават такъв ластик, ще потърся! А съм виждала панталони, така направени от производителя и ми се струва най-удобно за детето.
Вашия син е голям сладур, а и на ръст ще си подхождат, давате ли го

Нашия батко е доста по-голям (почти 12 год.) много ми помага, най-вече да занимава малкото чудо, че то хич не ще да стои и играе само - все компания търси  
Прави го с желание (засега), много обича да си играе  с малкия  , но той взе да става доста своенравен и на моменти доста тормози и досажда на батко си   Така, че може би злоупотребявам на моменти и го използвам, за да свърша нещо или да дъхна малко , но се старая да не прекалявам  , а ако се усетя че съм попрекалила   компенсирам с повече внимание и време само за него когато малкото зверче заспи  

Нашата кака също много ми помага,но понякога и се иска просто да я оставим на мира,защото малката на моменти може да бъде и доста досадна .
Даже точно днес предиобед с една приятелка,която има само едно детенце на възрастта на малката ми дъщеря,си говорихме доколко аз съм права да изисквам от голямата да ми помага с отглеждането на малката.
И сега като виждам и тази тема-направо се чувствам родител-терорист,защото често я карам да си играе с нея,да и чете книжки и тя го прави,но някак си не толкова по свое желание,пък и сега в тая трудна възраст-13 години .
Малката, обаче и да не задължавам голямата да я гледа, постоянно ходи да я търси,като се приберем отнякъде първо търси кака си,на магазин като пазаруваме-винаги взема и слага в количката по нещо за кака,изобщо не дава мира на тази кака и направо понякога се виждам в чудо

И накрая,ако трябва да отговоря наистина на въпроса-да,аз злоупотребявам с първото си дете и се чувствам виновна от това ,но мисля да се преборя с това и да и дам повече свобода,която тя реално си заслужава. 

Мисля, че да. Съвестно ми е, но това не ме извинява. 
Щом се роди бебето и видим колко е малко и безпомощно ни се струва, че по-големите деца са толкова самостоятелни и пораснали, че могат да вършат едва ли не всичко сами и нямат толкова голяма нужда от нас, както бебето..
А те още са малки деца, които искат разбиране и подкрепа, а не от нови отговорности

Мисля, че да. Съвестно ми е, но това не ме извинява. 
Щом се роди бебето и видим колко е малко и безпомощно ни се струва, че по-големите деца са толкова самостоятелни и пораснали, че могат да вършат едва ли не всичко сами и нямат толкова голяма нужда от нас, колкото бебето..
А те още са малки деца, които искат разбиране и подкрепа, а не нови отговорности

Положението при нас е почти същото!
Честно да си кажа, все по-малко и по-малко обръщам внимание на баткото по отношение на това да седнем да си поговорим или да свършим нещо само двамата.
Очите ми са вперени все в по-малкото! Да не ревне, да не се удари и т.н., а това, че баткото има нужда да споделя с някой, все истава на заден план. Уж за по-спокойно време, когато малкото спи.

Не смятам, че злоупотребявам с баткото ни. Просто, когато го ангажирам със сестра му, намалявам от другите му домашни задължения, за да има баланс. А и не го оставям сам с бебочка да я гледа. Мисля, че тези мисли у нас мамите идват от факта, че се налага да делим вниманието, което до сега сме предоставяли само на едното си съкровище.

ОФФ
същото, само че обикновен ластик. Обаче от октомври до сега и отесня панталона. Просто да не повярваш  и сега трябва или да махна ластика или да нанижа по-дълъг. Инак Лулуто ме светна на тоз трик.

Не мисля, че участието на по-голямото дете в грижите за по-малкото е злоупотреба, ако не го товарим с непосилни за възрастта му задачи . Иначе - нали сме едно семейство, грижите и радостите ни са общи и всички участват в тях според възможностите си.
Дъщеря ми на 8 години беше кака на трима братя - баща им ги нарича и до днес "тримата братя и златната ябълка". Колко ги е забавлявала, как им е чела книжки, организирала театрални представления, състезания - думи нямам. Всяко лято се гледахме и с дъщерите на брат ми, две момиченца на възрастта на по-големите ми синове, та целият отбор малчовци ходеше след нея като вързан.
 Е, и досега всички, включително и каката, си спомнят за тези дни с най-голямо удоволствие. Не мисля, че е била лишена от детство, макар че много съм разчитала на нея.
А като резултат от тези занимания сега тя е една млада госпожица с много добър усет към хората, център на компанията и извор на идеи. Връстниците й я търсят много, при всяко събитие питат :"А Мария ще бъде ли?" Приятелите й са готови да се замъкнат къде ли не, ако тя е инициатор. Просто се е научила да разбира и увлича хората. Сигурно защото съм злоупотребявала с нея.

И аз се замислям по въпроса...
Баткото обожава да се занимава с малката. Почти не ми се налага да го моля за помощ, защото той сам се натиска. Определено има моменти в които не бих се справила и без него, защото таткото ни ходи и нощем на работа, а аз съм със счупен прешлен на кръста. Гледам обаче да бъде с мярка. От една страна той ревнува когато се занимавам само с дребната, но пък се сърди и когато не му давам да я поноси или да поиграе с нея колкото той иска. На него много му се отдава да се занимава с по-малки деца и го прави с желание. И все пак когато сме имали само него цялото внимание е било единствено за него, докато сега - разпределено, и освен това второто(третото) дете никога няма да бъде в ситуация да се обръща внимание само и единствено на него.

 Колкото и да ми е неприятно да си го призная - да.

 Иска ми се да не е така, но не винаги успявам да постъпя по правилният начин.

 Не я товаря с непосилни задачи, а повече с отговорност, което е много трудно за детето.

Аз съм гледала брат ми в буквалният смисъл на думата(бях на 7 год.) и не си спомням да е имало някакво неприятно усещане от моя страна (само много мразех мама като ме караше да гладя пелени, а сестра ми стоеше да го наблюдава -т.е. тя извършваше по-приятната работа - радваше се на бебето).
Лошото е, че до ден днешен ми остана да се чувствам отговорна за брат ми, а той вече е голям човек и е направо смешно от моя страна. Мъжа ми казва - "Ало той си има една майка, не му трябва втора. Ти си му сестра"

Мисля 4е това не е злоупотреба,така ще станат по самостоятелни и отговорни.Моята много ми помага ,но само ако е на кеф.Даже в4ера само го нахрани,и много и хареса,днес пак.А малкия така и се радва .Мисля ,4е така Ще се създаде и по силна връзка.

При нас ситуацията не е много по-различна. Разликата ни е 6г  и  баткото от самото начало бе включен много интензивно в помаганете. Отначало му беше интересно, после стана скучно, а сега вече му е трудничко. Малката е доста опърничава и той вижда зор докато я гледа. Но проблема при нас е, че като нямаме баби да ни помагат с всичко трябва ние да се справяме сами. Т.е. аз нямам нищо против да гледам малката, но няма кой да сготви или изчисти през това време. Затова докато върша някаква домакинска работа баткото трябва да "си играе" с малката. Когато тати си е унас си поделяме задълженията

Аз затова нанизвам от тези с илиците, оставям резерв от по три илика, като ги вкарвам навътре в колана. Така имам за отпускане

здр,много интересна тема..а дали има някои в обратното положение-т,е, малкия човек да страда заради по-големия..при нас откато се роди Стефан Ния е царицо-принцеса на квадрат,уж да не е пренебрегната само с нея се занимаваме..бебе Стефан я го взема на ръце за 20 мин на ден,я не...очевидно няма идеален варянт..

Хааа съзрях си името Шани ти си знаеш какво чудо имам:) До ден днешен само на лъстици го караме

По темата, аз по- скоро имам обратните опасения - изобщо не я натоварвам с нищо покрай бебето. Винаги съм имала теория, че решението за още едно дете си е на родителите и те трябва да си го гледт. По- големите братя и сестри не носят отговорност за дребосъците.  В момента най- много да ползвам каката като дистанционо да ми носи това или онова, като държа бебето. А всъщност детето май има много голямо желание да ми помага

Изобщо не смятам, че злоупотребявам с голямото дете. Никога не съм я карала да гледа брат си /макар че, не разбирам точно какъв смисъл се влага в понятието "гледа" като става дума за деца с по 3-4 години разлика/, защото моите са с много малка разлика. Помагала ми е, ако може 2-годишно да се счете за пълноценен помощник, но това е било по-скоро, за да се чувства съпричастна и ангажирана и защото виждах това как я радваше и забавляваше, отколкото за да улеснява мен.

Сега я считам за по-зряла и по-отговорна, просто защото наистина е такава и има неща, за които тя наистина е по-ощетена. Но за други пък брат й е на загуба. Общо взето има баланс в отношенията ми с двамата и не считам, че някой е по-ощетен или по-облагодетелстван от другия. Никакви угризения не изпитвам в това отношение.

Колкото и да  не ми се иска да си го призная , понякога ДА. И то не толкова физическа помощ, колкото очаквам от него да има спрямо сестра си поведение като  на възрастен. А той все пак си е още дете.
А иначе малката го обожава и ходи постоянно подире му.

 Аз също смятам, че решението и отговорността за друго дете е на родителите! Ами ако го нямаше баткото или каката, как ще си вземем памперс?! как ще сготвим или прострем?! А отговорност и самостоятелност се създават и по-други начини! Няма сега да обобщим, тези дето са расли без по-малки братя и сестри са безотговорни, щото не се гледали някой до като майка им сготви, а тя толковааа много е искала и 2ро  дете!