Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

  • 164 258
  • 324
# 315
Здравейте и от мен ,силни мами. Живея със семейството си в Норвегия ,имам дъщеря на 7г. Ето ,че и на мен се случи ужаса наречен мъртво раждане. До понеделник, миналата седмица, цях бременна в 38 седмица . Всичко беше перфектно. През деня бях на рутинен преглед с видеозон и доктора каза ,че тоновете са леко ускорени, но  не било проблем. Каза ми и нещо ,което доста ме притесни,но нищо не направих.....каза " Ако спреш да усещаш бебето, ела веднага " ! Думи ,които не ми дават мира. Същата вечер се случи точно това. През ноща ,между понеделник и вторник, отидах в болницата, видяха ме на видеозон и това беше края.....нямаше сърдечни тонове. Света се срина за секунда. Постъпих веднага, но тъй като предишното ми раждане беше чрез секцио, сега всичко трябваше да се случва мноооого бавно. Предизвикаха ми раждане, което продължи до четвъртък. 3 дни носих мъртвото си момченце. Родих в четвъртък в 10.45 ч ,3450 гр , 53 см. Дали ми объркаха термин ,какво се случи, какво видя доктора, защо ми каза онези думи, с какво сгреших и защо Бог реши да го нося под сърцето си и накрая ми го отне без да ми даде никакво обяснение????? Въпроси ,които не спирам да задавам на себе си и на всички около мен. Правиха аутопсия и да 2-3 месеца ще получим рапорт с причината за смъртта. Питам се ,ако е лекарска грешка дали ще е отбелязано в рапорта?.....едва ли.
Ще изчакаме и от Нова Година ,ако намеря сили, ще започнем  отново с опитите. Дано Бог ми даде отново възможност да бъда майка на второ детенце, но живо и здраво.
Виж целия пост
# 316
Много съжалявам за загубата ви Hug Ще се сбъдне и вашата мечта не спирайте да вярвайте. Аз вярвах и сега имам моята сбъдната мечта . След моите загуби не спрях да вярвам и продължавах напред. Направете го и вие и ще сбъднете своята мечта . Прегръщам ви силно и съм сигурна, че вашето ангелче е на едно по добро място.
Виж целия пост
# 317
След загубата на второто ни дете,което живя 12 дни,сега имаме трето момченце вече на 4месеца и половина,напълно здрав,много добричък и послушен.Истината е че мъката по загубеното си ми остана,но съм мн щастлива и благодарна на Господ че имаме бебе.
Виж целия пост
# 318
Прочетох темата и плаках и се радвах с вас, ангелски момичета! Искрено се надявам един ден да споделя с вас и моята сбъдната мечта, но сега съм много далече от нея  Cry Преди месец родих мъртво своето момиченце в 39 седмица. Отговор не получих, биопсията е наред, остана празнотата и мъката в сърцето, която е огромна. Мъча се да вдигна глава и да продължа, най вече заради 4 годишния ми син, който с такъв трепет очакваше да стане батко. Незнам на къде да поема и къде да намеря отзивчив доктор, който да ми помогне и назначи всички необходими изследвания. Според моя доктор нямам нужда от генетични изследвания, но не ми и даде отговор на въпроса ЗАЩО? Доктор, който за мен вече не е такъв, заради нечовешкото си отношение към мен. И така мили момичета искам да знам за вашите лекари, които ви бяха упора и ви помогнаха да сбъднете вашата мечта. Аз съм от малък град, и тук не мисля, че има специалисти, да ми обърнат внимание. Насочвам се към Варна, защото ми е близо, но и за София може. Извинете за отклонението от темата, може на лични да ми пишете. В този труден за мен момент, само тук намирам успокоение. Благодаря ВИ!
Виж целия пост
# 319
Здравейте, момичета!Вие сте страхотни, поздравявам ви за силата, куража, преодоляването на болката!
Аз съм много "прясна" в тези истории...Чета и не сдържам сълзите си и пак си давам кураж, че всичко ще се нареди, само вяра и търпение. Ето я и моята история: след четири години опити ин витро най - накрая чудото се случи - благодарности на др Лилия Димитрова за "двете чертички", които все пак успях да видя Simple Smile. Не едно, а две бебета - момче и момиченце. Толкова съм искала близнаци и аз, и мъжа ми и родители, и приятели - всички се радвахме толкова много, толкова чакани бебета...Уви, от 03 до 18 Ноември лежах в МД поради скъсена шийка, изписаха ме, две седмици на легло вкъщи, никакво мърдане...На 05.12.16 - отново в МД, още по - скъсена шийка, направо не беше останала никаква. За съжаление няколко дни след това - 09.12 - спешно секецио, пълно разкритие. Не усещах нищо, нито болки, нито контракции. Така и не разбрахме - инфекция ли я, генетична слабост на шийката на матката и е (предвид многоплодната бременност)...Нямам думи да опиша кошмара, шокът, болката. Момиченцето, нашата малка Анна (кръстихме я на Св. Анна), която не спираше да ме рита с краченца, живя само 11 дни. А братчето й все още е живичко, в ковиоз, живее ден за ден, и ние с него...Не се преживява такава болка, но силно се моля Господ да е милостив!Силно се моля да даде сили да продължим напред и да имаме дечица и щастие!!!!!!!!Успех и късмет на всички!!!!!!
Виж целия пост
# 320
Здравейте, изстрадали мамита. Пиша този пост за да дам кураж на всички, които са загубили рожба. След два спонтанни аборта в 6 седмица и едно мъртво раждане миналата година на първи Декември в 31г.с. Мислех,че живота ми е спрял и нещата никога няма да се оправят.Но надеждата да гушна живо и здраво бебче беше по-голяма от всичко друго. И ето година и месец и половина по-късно след най-трагичния ден в живота ми на 20.012017г. в 12:06 се роди Борислав. Най-прекрасния ден в моя живот. Просто повярвах, че мечтите стават реалност. Не се отказвайте!!! Сега, като гледам моето сладко слънчице как спи в креватчето си си давам сметка, че всяка една болка си е струвала , за да го прегърна и да дочакам щастието в дома ни. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! ИМАЙТЕ ВЯРА И СЕ БОРЕТЕ ДО ПОБЕДАТА!! ЖЕЛАЯ ВИ УСПЕХ! baby_neutral baby_neutral baby_neutral Heart Eyes Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 321
Здравейте момичета, преди две години четях тези редове със сълзи на очи и се радвах на тези силни майки,които са успяли да си имат живи и здрави рожби сле тези загуби,не вярвах че и аз ще успея и ще имам отново детенце и то живо и здраво,плачех и се молех на БОГ всяка нощ и ето че и моята мечта се сбъдна,износих я без много много да го мисля и я родих с второ секцио моята малка принцеса Христина,сега е почти на 5 месеца.Кръстих я на БОГ,защото Той Чу молитяиъе ми.Момичета не се отчайвайте всичко ще се оправи бъдете силни и не забравяйте,че Бог праща изпитания само на силните.
Виж целия пост
# 322
Момичета  Hug Hug Hug честити сбъднати мечти! Да са живички и здравички дечицата  Heart Eyes

На всички, които се борят за детенце,борят се с чувствата от загубата ще пожелая много сила, кураж и вяра. Знам, колко е трудно и болезнено  Cry, но светлина в края на тунела ИМА!
Виж целия пост
# 323
Здравейте, мамита!
След по-малко от 1 месец ще се навършат 8 години от загубата на нашата звездичка. Със сълзи на очи пиша тези редове и до ден днешен мъката ми не е утихнала. Благодаря само на Бог, че върна щастието в живота ми и ме дари със прекрасно детенце...
Та така..със съпругът ми се оженихме 2011-jа година, а година по-късно забременях. Всички бяхме много щастливи и още в мига в който се появиха двете чертички започнахме да мислим за имена, как ще обзаведем стаята и общо взето всичко, за което се пита всеки един бъдещ родител. Да, но явно съдбата е решила друо. Прекарах много лека бременност, 9 месеца се изнизаха бързо и ето че дойде съдбовния момент - термина ми беше на 10.08. Една седмица преди това отидох на контролен преглед, за да се уверя, че всичко е наред за предстоящото раждане. Гледаха ме доста дълго, което събуди някакви съмнения в мен, но понеже по природа съм оптимист не обърнах особено внимание. Мина около половин час и през цялото време се носеше гробна тишина. Осмелих се да попитам какво става, а докторът ми каза, че не долавя сърдечна дейност...щом чух това за секунди светът рухна под краката ми...вдигнах кръвно и имах чувството че всеки момент сърцето ми ще се пръсне от напрежение. Веднага ме изпратиха в АГ Шумен където ме гледаха цял час на видезон. Молех се само да е станала грешка и съвсем скоро да гушна своята дъщеричка, но уви..не мога да ви опиша какво изпитах, когато ми казаха, че детето е било с отлепена плацента и че е било мъртво в мен от почти цяла седмица. След това започна процедурата по предизвикване на раждането. Това бяха и най-ужасните 9 часа в живота ми - мъки, плач, страдание...На 02.06 в 18:30 часа родих момиченце, което никога не можах да прегърна и целуна..поисках аутопсия на детето и се оказа, че освен отлепването на плацентата детето е имало вродена аномалия на сърцето. От този момент нататък животът беше като свършил за мен..стоях и плачех с часове над малките дрешки и над плюшеното слонче, което бяхме купили...затворих се в себе си, качих към 30 кг и изпаднах в тежка депресия...и така минаха 6 месеца. Гледах само в една точка, не се хранех, спрях да ходя на работа. Ако не бяха майка ми и съпругът ми да стъпя здраво на краката си сега нямаше да съм това, което съм. Започнах да ходя на психолог и той ми показа правия път, че животът продължава въпреки всичко. След няколко седмици с мъжа ми започнахме нови опити за бебе. Не се мина много време и ето ти ги двете чертички. Всички бяха много щастливи, но аз бях със смесени чувства. Изпитвах страх от това, че отново ще родя мъртво бебе и всичкият този кошмар ще се повтори. 9-те месеца минаха кошмарно - всяка седмица бях при нов доктор и правех нови изследвания, пиех по цяла шепа лекарства, страх, нерви, плач, не излизах от вкъщи...и ето че чудото се случи! На 21.05.2013, 09:20 родих здраво момиченце - Даяна. Щом я взех за първи път сякаш видях мъртвата си дъщеричка. Сега тя е 4 годинки и е моето всичко на този свят...все още не мога да забравя дъщеря си, която щеше да е сега на 5 години и щеше да си има прекрасна сестричка...и до ден днешен щом имам някакъв проблем се моля на моето ангелче, защото вярвам, че то е някъде там горе..скъпи момичета, не забравяйте, че животът продължава! Бъдете силни и най-вече имайте вяра в Бога! Горе главата и само напред! Heart EyesHeart
(Надявам се не съм ви оттегчила с дългия си пост!)HugGrinning
Виж целия пост
# 324
Съболезнования за загубата ти! Знам през какво си минала. Успяла си да продължиш напред и да се пребориш за мечтаното бебе! Нека бъде благословена Даяна!  Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия