Безкрайно съжалявам за огромната ти загуба, Мариета! И аз загубих преди три години момченце - в деня на термина ми буквално. Знам как се чувстваш - да минеш по целия път и накрая в капката вода да се удавиш. Огромна мъка е това! Физическа болка е! Но не се предавай! Търси колкото можеш по-настойчиво причините. При мен се оказа например парвовирус Б19 - една от баналните детски болести, която е фатална за плода и в началото и по средата, и в края. Аз явно съм по-рационален тип и като се потвърди причината добих сили да опитам пак. Направи го възможно по-скоро, не бива да оставаш с празни ръце. На мен ми помогна психически новата бременност, закрепи ме някак с нова надежда. Докторът ми, който иначе е пълно перде, само за това беше напълно прав - колкото по-скоро, по-добре. Кураж, момиче! Тази мъка ще остане дълго в сърцето ти, но в него скоро ще дойде радост - не след нея, а така - без да чака ред!
Виж целия пост
Нека се представим и още нещо
- Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
# 946
1 окт. 2016, 00:41 ч.
Много благодаря, Алмира. Толкова много исках това момченце и бременноста ми беше повече от перфектна и всичко останало беше наред, просто не знам какво се обърка. Ще чакам резултата от аутопсията, но нещо ми подсказва, че няма да е с точната причина за смъртта. Аз мисля, че доктора видя нещо на последния ултразвук и ми го спести ,защото не е бил сигурен, че така ще стане. Кога най рано можем да започнеме с нови опити? Страха ми е огромен,но се замислям за ново бебче. Имам дъщеря на 7 г и добре, че я имам, иначе нямаше да се справя.
Виж целия пост
# 947
1 окт. 2016, 04:56 ч.
Мариета, съжалявам 
Ако си родила естествено (поне така съдя по разказа ти), можеш да започнеш с новите опити след 3 цикъла (лохиите не се броят). Естествено всичко зависи и от скоростта, с която се възстановяваш. Моят съвет е първо да изясните причината и след това да действате. При нас в аутопсията нищо не пишеше. Затова аз започнах с генетични изследвания. При нас това се оказа и проблема.
След раждане много бързо се забременява, тъй че бъди спокойна, силна и смела.
Успех!
Виж целия пост
Ако си родила естествено (поне така съдя по разказа ти), можеш да започнеш с новите опити след 3 цикъла (лохиите не се броят). Естествено всичко зависи и от скоростта, с която се възстановяваш. Моят съвет е първо да изясните причината и след това да действате. При нас в аутопсията нищо не пишеше. Затова аз започнах с генетични изследвания. При нас това се оказа и проблема.
След раждане много бързо се забременява, тъй че бъди спокойна, силна и смела.
Успех!
# 948
1 окт. 2016, 08:34 ч.
Мариета, бъди силна! Знам, че в началото това е невъзможно, но с течение на времето ще искаш много, много да гушнеш жива рожба. Аз загубих в 39 седмица, подробна аутопсия не искахме, нямаше смисъл за мене всичко това. Но опитите започнахме веднага щом ми свършиха лохиите. Но бебето се получи чак след година и половина, може би от стреса. И сега къщата и душата ми се напълни щом като си имаме три дечица вече. Пожелавам ти в най-скоро време да ревне бебе и у вас!
Виж целия пост
# 949
1 окт. 2016, 16:27 ч.
Мариета много съжалявам,че и ти минаваш през това.Трябва да се държиш и да бъдеш силна. В началото е много трудно, но с времето свиква с болката и става малко по лесно. Аз загубих моето момиче в 34 седмица, вече минаха 8 месеца от загубата,болката си стои в сърцето ми, но се научих да живея с нея. Много силно те прегръщам и знай, че винаги може да пишеш когато имаш нужда.Всички ние ще се.опитаме да ти помогнем.
Виж целия пост
# 950
2 окт. 2016, 00:20 ч.
Ох момичета, болката е безмилостна. Не сгига ,че трябваше изтърпя физическата болка,която винаги я има, не стига ,че и душевната болка е повече от огромна, а и в момента се боря със спиране на кърмата. Изцеждам по съвсем мъничко, когато почувствам напрежение, изцеждам и хвърлям ,а сълзите ми не спират и не спират. Няма ли край тази болка, тази мъка? Особено вечер, когато си легна и слушам тишината, а нали съм родилка, къде ми е рожбата, защо Бог реши да ми я даде и после ми я взе??? Момичета, освен лохиите усещам и разни съсиреци да падат,дали е нормално? Не си спомням с дъщеря ми как беше преди 7 г, а и бях секцио тогава. И още нещо, как се престрашихте за друго дете след такава трагедия? Беше ли ви страх?
Виж целия пост
# 951
2 окт. 2016, 00:34 ч.
Напълно познати са ми всички чувства, които изпитваш...болка която изяжда душата, знай че ще ти олекне.
За лохиите и аз имах сасъреци първите дни нормално е според мен.
Виж целия пост
За лохиите и аз имах сасъреци първите дни нормално е според мен.
# 952
2 окт. 2016, 14:01 ч.
Благодаря ти. Дано бързо болката намалее ,че не знам колко дълго мога да издържа. А за лохиите, в началото ми бяха нормални , родих на 22.9 , но сега започнаха съсиреци и за това питах дали е нормално. Благодаря ти още веднъж.
Виж целия пост
# 953
2 окт. 2016, 16:36 ч.
marieta8225, има хапчета за спиране на кърма. Не знам защо са те оставили да се мъчиш и с нея?!? На мен ми дадоха хапче 2 часа след като родих и кърмата ми въобще не дойде.
Ако се заседяваш повече (което е нормално след раждане), в матката се събира кръв, съсирва се и като тръгнеш да ходиш, пада на съсиреци. Хубаво е след като ти свършат лохиите да отидеш на гинеколог, да види дали си изхвърлила всичко, да последне лигавицата как е и т.н.
Аз не бях изхвърлила всичко и матката ми не се беше прибрала. Изписаха ми някакви хапчета и за няколко дни изхвърлих всичко.
Мен ме беше страх, докато не разбрах причината. След това се успокоих малко. Страх изпитвах през цялата следваща бременност. Дори и сега изпитвам страх като го гледам - да не би да го изгубя. Като спи проверявам по 746534893 пъти на вечер дали диша.
Виж целия пост
Ако се заседяваш повече (което е нормално след раждане), в матката се събира кръв, съсирва се и като тръгнеш да ходиш, пада на съсиреци. Хубаво е след като ти свършат лохиите да отидеш на гинеколог, да види дали си изхвърлила всичко, да последне лигавицата как е и т.н.
Аз не бях изхвърлила всичко и матката ми не се беше прибрала. Изписаха ми някакви хапчета и за няколко дни изхвърлих всичко.
Мен ме беше страх, докато не разбрах причината. След това се успокоих малко. Страх изпитвах през цялата следваща бременност. Дори и сега изпитвам страх като го гледам - да не би да го изгубя. Като спи проверявам по 746534893 пъти на вечер дали диша.
# 954
2 окт. 2016, 16:40 ч.
Мариета, желанието за ново бебе беше огромно, в сравнение със страха. Да, страх има, разбира се, но мисълта изяждаше всичко останало.
И аз така хвърлях кърма в мивката и сълзите ми не спираха..... Аз също съм в чужбина и поисках нещо да ми изпишат, за да спре кърмата, но докторката ми каза, че е по-добре да спре естествено. Не ми изписа нищо, правех като тебе- цедях само вече, когато беше неудържимо положението по много малко, колкото да ме облекчи. За около 2 седмици се оправих наистина постепенно. Тук при нас ни съветваха да не чакаме никакви срокове никакви 3 цикъла или 6 и т.н. Доки каза да започваме с опитите, когато се почувствам, че мога. Ами започнахме веднага след лохиите, но понеже хормоните не се бяха наместили, стреса също допринесе и нашата госпожица се появи след година и половина. Точно на Коледа видях положителния тест.
Съсиреците също са нормални.
Виж целия пост
И аз така хвърлях кърма в мивката и сълзите ми не спираха..... Аз също съм в чужбина и поисках нещо да ми изпишат, за да спре кърмата, но докторката ми каза, че е по-добре да спре естествено. Не ми изписа нищо, правех като тебе- цедях само вече, когато беше неудържимо положението по много малко, колкото да ме облекчи. За около 2 седмици се оправих наистина постепенно. Тук при нас ни съветваха да не чакаме никакви срокове никакви 3 цикъла или 6 и т.н. Доки каза да започваме с опитите, когато се почувствам, че мога. Ами започнахме веднага след лохиите, но понеже хормоните не се бяха наместили, стреса също допринесе и нашата госпожица се появи след година и половина. Точно на Коледа видях положителния тест.
Съсиреците също са нормални.
# 955
3 окт. 2016, 01:07 ч.
Благодаря ви момичета. И тук в Норвегия ми казват, че мога да започна с опитите, когато се почувствам добре, но чета ,че повечето момичета са чакали около 6 месеца. Кърмата като чели по намаля. Аз започнах да пия Лецитин и Шуслерова сол номер 10 за спиране, а и изцеждах първоначално сутрин и вечер по малко, колкото да спре напрежението, а сега вече само вечер, а понякога и през вечер. Обаче всяка вечер разстривам гърдите си с топла вода и сапун, за да разнасям бучките, които понякога доста болят. Много ме е страх от мастит и т.н. Благодаря ви за подкрепата и съветите момичета. Мисля да изчакам да мине Нова година и после да започнем с опитите. Само се моля Господ да е с нас и да ни дари с втора рожбичка.
Виж целия пост
# 956
7 окт. 2016, 13:02 ч.
Много съжалявам, че са те оставили така да се мъчиш с кърмата, миличка! Като че не ти стига загубата! Аз поисках веднага след раждането да ми дадат хапчета - изпих двечки само на следващата сутрин (флаконът си е такъв -само две) и не съм имала този проблем! Гледах по фр. телевизия, че тези, които се пият по-дълго време, водят до много гадна депресия. Важното е обаче, че при теб нещата са поотшумели, няма нужда сега да търсиш хапчета. Не се бой за маститите, те се дължат на проникнали през наранената кожа бактерии. Лохиите са наистина обилни и дълги - може да изкарат 40 и повече дни. След секциото е далеч по-малко.
И аз потвърждавам, че няма нужда да се чака повече от 1-2 цикъла. Изчакайте обаче резултатите - може пък да има нужда нещо да се направи.
Страхът ще е голям, то е ясно. Една мама, пак я цитирам, беше ходила май 30 пъти в бърза помощ...Но пък иначе това чувство на безкрайна празнота няма как да се тушира...Ако природата ти дава възможност и не ти се посочва от лекарите обективна причина, опитайте възможно най-скоро! Стискам палци!
Виж целия пост
И аз потвърждавам, че няма нужда да се чака повече от 1-2 цикъла. Изчакайте обаче резултатите - може пък да има нужда нещо да се направи.
Страхът ще е голям, то е ясно. Една мама, пак я цитирам, беше ходила май 30 пъти в бърза помощ...Но пък иначе това чувство на безкрайна празнота няма как да се тушира...Ако природата ти дава възможност и не ти се посочва от лекарите обективна причина, опитайте възможно най-скоро! Стискам палци!
# 957
10 окт. 2016, 23:21 ч.
Момичета, а как се държите към по големите си деца? Имам дъщеричка на 7г ,която обичам повече от всичко. Напоследък обаче се държа ужасно с нея,всичко което прави ме ядосва и някакси съм се озлобила. Когато и се разкрещя за нещо ,внезапно ме завладява чувство на вина и започвам да плача ,а тя милата идва и ме гушка и с насълзени очички ми казва " Извинявай мамо" . Не знам още колко ще издържа. Не искам са страда, а непрекъснато и викам и все за нещо и се карам. Какво да правя, момичета? Не искам и тя да страда и то заради мен самата.
Виж целия пост
# 958
13 окт. 2016, 12:53 ч.
Здравей, мило момиче! Аз съм една от майките, преминали ада от загубата на бебе. Напълно споделям емоциите ти, преживяла съм ги. Не се самообвинявай, трябва да оставиш мъката да мине през теб, да те опустоши и да си отиде. Моето по-голямо дете тогава беше на 9 години и все ме питаше, щом болното бебе си е отишло, дали няма да го излекуваме, за да се върне при нас?! И аз бях нервна, сприхава, плачеща, депресирана и безнадеждна. Потърсих и специализирана помощ, но най-вече трябваше да мине време, доста време, за да заживея отново нормално. Ако имаш хора отстрани, които биха ти помогнали с детето, остави го за няколко дни при тях - поплачи си на воля, остани сама. Децата не са виновни с нищо, но в тази ситуация те не биха помогнали - не могат да осмислят преживяното, (Слава Богу!) и не са в състояние да утешат майката. Ако трябва и ти потърси помощ от психолог, ако не друго, поне ще намериш човек, с когото да поговориш открито за емоциите си.
Виж целия пост
# 959
17 окт. 2016, 15:14 ч.
Мариета, трябва да направиш всичко възможно да убедиш дъщеря си, че тя не е виновна за нищо. Сподели с нея истината, тя е голяма и ще разбере. Кажи й, че мама е много тъжна заради бебето, което е загубила, и че в момента не може да бъде познатата мама, но като мине малко време, ще се оправи. Детето трябва да знае, че ти го обичаш, че твоята любов е безусловна. Според мен, щом разбираш проблема, ще намериш сили да се справиш, само успокой детето и си дай време...
Виж целия пост
Препоръчани теми