Нека се представим и още нещо

  • 342 441
  • 997
# 960
Благодаря ти за съвета. Ще се опитам да бъда отново мила и добра към нея. Миличката ,как ли го изживява и тя?! Видимо си е спокойно и весело дете, но не иска са споделя с мен ,не иска да говорим на тази тема. Когато гостува на приятелка ,там говори с децата и с родителите им на тема изгубеното бебе,а с мен не иска. Боли ме ,че ме избягва, споделя с другите ние как го изживяваме,как мама често плаче ,как и на нея и липсва бебо.......а с мен не иска да говори. Когато я питам какво са си говорили ,когато е била на гости и тя казва ,че не помни. Знам ,че ме лъже ,но не знам какво я спира да говори с мен. Sad
Виж целия пост
# 961
Може би просто се притеснява, че разговор на тази тема ще те разстрои допълнително. Очевидно е чувствително и мило дете и се тревожи за теб. Но трябва да говори. То няма как лесно да я провокираш, понеже нямате спомени с бебчето, може би начин би бил ти да споделяш често какво конкретно те натъжава точно сега, например: мъчно ми е, че няма да зная  кой би бил любимият му цвят. Детето трябва да знае, че да страдаш е  нормално. И наистина е важно да знае, че любовта ти към него не е намаляла след случилото се.
Виж целия пост
# 962
Здравейте,
Дълго време четох и не се решавах да споделя своята болка.
Преди година почина нашия син, който беше на 1 година и 11 месеца. Почина след кратко боледуване от усложнения на вирусна инфекция.
Той бе радостта на живота ми, най-прекрасното същество, което някога съм познавала. Още ми липсва ужасно много. Всичко е тук, пазя дрешките му, играчките му, но вече нищо не е същото... Празниците ме натъжават още повече. Те са точно такива - празни.... празници.
Виж целия пост
# 963
Стеличка,  Cry.
Виж целия пост
# 964
steli4ka s, много съжалявам...
Виж целия пост
# 965
Здравейте, момичета. Надявам се, че се справяте с трудностите и с черните дупки по пътя... Аз съм добре, макар, че Ясен много ми липсва. Усещам, че правя много неща заради него, все гледам да напомням на хората около нас, никак не искам да бъде забравен, защото беше изключителен. Искам да ви помоля за нещо. Фотограф съм. С един кадър от клиниката по детска онкохематология участвам в един конкурс. Много искам този кадър да спечели наградата на публиката, в името на децата, болни от рак и покрай него да се заговори в обществото ни повече за нашите деца, водещи тежка борба с ракови заболявания. Защото е наистина страшно. Ако кадърът ви докосне, моля, гласувайте за него натискайки бутона харесвам (не емотикон, те не се броят!), а ако решите, може да го споделите! Предварително благодаря на тези, които ще се отзоват! Пожелавам ви спокойствие и здраве, на линия съм, ако мога да съм ви полезна и аз с нещо! Поздрави, Мирела
https://www.facebook.com/foundationsmart/photos/a.14033082063581 … ype=3&theater
Виж целия пост
# 966
Здравейте,не знам от къде и как да започна,преди месец четях тъжната изповед на момиче което е загубило бебенцето си 6 дни преди термин помня,Че това което си помислих беше-колко силна жена как някой би могъл да продължи напред, точно когато си се успокоил ,че момента наближава и да ти кажат тъжната новина и защо ми трябваше да си го помислям, явно някой реши,Че трябва да разбера колко силен трябва да си за да продължиш напред и да изживееш този ужас,половин час след като бях прочела тази статия малката ми принцеса се размърда и аз реших,Че е заела крайната си позиция за раждане защото 2 дни преди това ме гледаха с ехограф и попитах за разположението и,а лекарката каза,Че трябва да се намести още малко,да ама не в този момент детето ми се е борило за живота си 6 дни преди термина-и как не разбрах,защо не усетих,Че нещо не е наред.На другия ден отидох на тонове лекаря се опитваше да ги открие,но така и не успя,изпрати ме при жена му която ме гледа 2 дни преди това,по принцип винаги много обеснява,но този път мълчеше погледнах на екрана и не видях сърцето й да бие,знаех че нещо не е наред и ме беше страх да попитам тогава влезе моя лекар и тя го погледна и каза аз не виждам да има пулс,целия ми свят се срина нито чувах нито виждах натам ми е мъгла и не помня дори какво са ми говорили.Чух само ще си имате друго млади сте тогава исках да го фрасна,защо друго,те защо не гледаха,Че пъпната връв е била около врата й,той ме убеди,Че не е от пъпната връв в утробата нямало как да се случи и съм щяла да разбера,ако нещо се случва тя щяла да се движи по-различно от друг път,по-силно,каза,Че най-вероятно е някаква грешка в моето ДНК и сърцето и е спряло внезапно от това,увери ме,Че ще ме изпрати при добри специалисти за да изследват ДНК-ато ми.Отидох в болницата и на вечерта родих моята принцеса,която не проплака и не взе първия си дъх,акушерката която ме изграждаше каза лелее колко и е стегнато около вратлето.В аутопсията пише,Че дробчетата й са свити и се е мъчили вътреутробно.Моя лекар все още ми обяснява,Че е грешка на сърцето сигурно,той бил проверил в интернет ,къде е бил докато е учил та да трябва да проверява в интернет.Момичета явно сами трябва да наблюдаваме бременността си а и децата,а не да разчитаме на лекарите,повечето тук са загубили най-ценното им заради тях-лекарска грешка или недоглеждане.Надявам се един ден да съм отново с детенцето си,без значение в този или в другия свят.За продължаване напред може да се каже ,Че съм продължила имам ли друг избор,за приемане-никога няма да го приема,никога няма да я забравя,когато се сетя,Че ако бяха казали,Че може да стане проблем можеха да я спасят,защото щяхме да отидем веднага в болницата и да я извадят,нямаше въобще да се зачудим- ме обзема гняв и яд,лошото е че няма как да върнем времето назад.Благодаря,Че ми отделите времето си да прочетете дългия ми е объркан пост,все още трудно си събирам мислите.Пожелавам на всички ни, следващата бременност да завърши с щастлив край,с живи и здрави бебенца,които да ни радват до сетния ни дъх.И никой повече да не се налага да се прибира от болницата с празни ръце,домът му да изглежда пуст и да не се задава въпросите,защо аз, защо на мен  ,дори и егоистичното защо не на някоя която не си иска детето.Бъдете много силни и дано след време господ не дари и с щастие.
Виж целия пост
# 967
Здравейте,и аз незнам как да започна преди 43 дни загубих своята принцеса в 35-та седмица ,болката е ужасна ,мислех си ,че като минава времето болката ще намалее ,но при мен става все по зле ,труден се оказва всеки мой ден.Историята ми е следната :Запознах се с мъжа ми през 2015 година и не минаха и няколко месеца и започнахме да работим за бебе и на 6месец вече бях бременна и щастлива ,предстоеше ни сватба и всичко беше много хубаво ,докато не отидохме на поредният преглед в 20 седмица и разбрахме ,че сърчицето на нашето момче е спряло ,последваха предизвикване на раждане и кюртаж ,след което започнахме да търсим отговори и стигнахме до доц. Конова . При изследвания за тромбофилия се оказа ,че имам  4Г/5Г  ,не усвояване на фолиева киселина и микоплазма . След лечения и терапии започнахме опитите отново и май 2017 хоп отново бременна , страх ,надежди и много инжекции ,всичко вървеше наред и така до 34 седмица , изведнъж започнах да усещам бебка по леко и отидох при АГ и се видя ,че е с една седмица назад и всичко е нормално ,но ми каза ,да вляза в болницата за наблюдение  .Влязох в патологията , премериха тоновете и всичко беше наред ,по обяд пак така, уж и на вечерното мерене не откриха тоновете на детето ,просто не можех да повярвам ,че съм в болницата и това се случи и никой не видя ,че детето се мъчи, и така на 13 декември я родих ,малка , много красива  и край,празнина ,самота, скръб , болка и никой не даде дори обяснение защо,при което поисках аутопсия ,която излезе и не установи нищо.Надявам се всички да  се радваме на живи и здрави дечица !
Виж целия пост
# 968
Миличка при мен е същата работа,само че ти си изпитала тази болка 2 пъти пожелавам ти да не я изпитваш повече както и на всички останали.На моето момиченце също е спряло сърцето на 13 декември много проклет ден.На аутопсията също не пишеше нищо,моя извод беше,Че се е задушила с пъпната връв,заради неща които ми казаха лекарите стигнах до този извод,а единственото което пишеше в аутопсията беше,Че е нямала въздух в дробчетата и се е мъчила,но конкретно причина няма.Дано поне твоето детенце не се е мъчила.За болката какво да ти кажа няма как да я превъзмогнеш говори,разсейвай се с разни неща за да не си фокусирана върху тази трагедия.На мен ми помага единствено,Че един ден ще сме заедно,така че трябва да изживееш живота си така,Че малкото ти момиченце да се гордее с теб,Че си се борила и не си се предала.Успех мила и дано другата година да успеем да прегърнем живи и здрави дечица.
Виж целия пост
# 969
Никога не съм вярвала че ще пиша тук в тази група .... загубих дъщеричката си, а от тогава и себе си. Мъката и скръбтта са мои първи приятелки , живота ми стана непоносимо болезнен. Страшно много я обичам и много ми липсва Sad не е честно , толкова е несправедливо... разбирам всяка една майчица изгубила детенцето си 😢
Виж целия пост
# 970
И аз се присъединявам към вас ангелски майчици. Прочетох всички 65 страници преди да се реша да пиша, много се радвам, че последните години не се е писало много и силно се надявам да няма нови мами и малки ангелчета. Загубих моето бебе преди 13 дена, беше на 87 дена, борба за живот от ден първи....поради лекарска немърливост,... някои може да знае за случая ни, писала съм в други форуми. Прекрасна бременност, грешката беше да си избера акушерка с мисълта, че ако нещо се обърка има лекар на смяна и ще постъпят към секцио, уви прекалено закъсняха, нямам сили да разкажа всичко отначало, ще сложа линк към другата ми тема. Вие знаете най добре как се чувствам,дори сега стоя гушнала негова дрешка и плача. Крепи ме мисълта, че вече нищо не го боли, че е щастлив и един ден ще си го гушна, моят Прекрасен Никола! За нашите ангелчета🌹🌹🌹
http://m.bg-mamma.com/?topic=1014560
Виж целия пост
# 971
Скъпа Христина, много съжалявам за загубата ти. Бъди много силна ти и цялото ти семейство... надявам се в най-скоро време да забременееш отново и да си имате живо и здраво детенце. Никое друго няма да замести празнината от загубата ти, но живота ти отново ще има смисъл.. целувки и прегръдки!
Виж целия пост
# 972
Много ми е трудно. ....
И аз я изгубих..
Как ще продължа незнам
Виж целия пост
# 973
Много съжалявам за загубата ви,дръжте главата горе и се опитайте да не си задавате въпроси без отговор,от тях не олеква.Болката винаги ще е в сърцето ви,но с времето ще става по-лесно да продължите.Открийте сламка и се дръжте здраво за нея.Ще дойде момент,когато ще сме щастливи,мислете за този момент,колкото и да е трудно да си го представите сега.Прегръщям ви силно.И ви пожелавам много,много късмет за напред.
Виж целия пост
# 974
Благодаря
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия