Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Нека се представим и още нещо

  • 287 172
  • 978
# 975
Здравейте, никога не съм мислила, че това ще се случи на мен мен, но ето случи се. Болката е неописуема! Задавам си много въпроси, но отговор няма. Ще ви запозная със моята история. На 19 години съм, със приятелят ми сме заедно от 6 години. Декември разбрахме, че съм бременна, бяхме много щастливи и същевременно уплашени. Бременността ми протичаше леко без усложнения, нямах и обичайните неудобства като повръщане, виене на свят... Всичко вървеше много добре, лека и спокойна бременност, бебе по учебник. Често ходех на прегледи, направих всички необходими изследвания, фетална морфология и всичко беше наред. В последствие в началото на 6-ти месец получих инфекция, така и не се разбра от какво се е получила, защото "лекаря" така и не си направи труда да ми направи изследване. Изписа ми вагинални таблетки и това беше. В 27 седмица,получих болки и докато отидохме в болницата бях с 4 см разкритие. Лекарите направиха всичко необходимо да забавят раждането, но вече беше късно. Моето момиченце вече беше тръгнало да се ражда. На 18 май 2018 родих най-прекасното същество Виктория, която живя само 4 дни, неонатолозите правеха всичко възможно да преборят инфекцията, която се беше прехвърлила и нея. И заради едно невнимание детенцето ми почина. Не успях и да се зарадвам, че съм станала майка, не успях да прегърна моето малко ангелче. Не мога да разбера защо Господ ме наказа така, защо трябваше да се сблъскам със този ужас и тази болка. Защо, защо и отговор няма.
Виж целия пост
# 976
Съжалявам, Ивета, за загубата ти. Много отдавна / през 2002 г. / и аз загубих момиченце в 27 г.с. Даже тук в тази тема съм писала ... Така ми се иска тук да няма нови постове.
Прегръдка от мен и ти пожелавам много сила.
Виж целия пост
# 977
Здравейте майчета. Аз пуснах отделна тема по случая с моята Вероника, защото бях много шокирана. Сега и тук да пиша. Развила е левкемия без да я разбера и накрая като отидохме в болницата и дадоха прекалено тежка химия, а организма и не беше укрепнал и така получи мозъчен кръвоизлив, изпадна в кома и повече не дойде в съзнание. Почина на 26 май на 7 години. Съдбата е жестока да ми отнеме единствената рожба, която обичах повече от всичко на света. Сега се надявам прокуратурата да си свърши работата и да има отговорни лекари за това, което и причиниха. Не знам какво да кажа, не намирам думи. Сънищата ми са по-хубави, понякога сънувам, че е жива..После се събуждам и разбирам, че нея я няма и никога повече няма да бъде на земята и ми е мъчно, не знам как се преодолява това.
Виж целия пост
# 978
Ужасно е, Кремена. Моите съболезнования.
Пак да пиша, че никак не искам в тази тема нови истории за загуба на деца. Прегръдка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия