Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

Все още не мога да хващам насекоми, но и не се шашкам чак
толкова, като съм сред природата.

Да, боря се с доста ограничения. Успешно, с много методи.

Всеки си има някаква диагноза, но не при всички е открита навреме  

Аз си имам една смешна фобия, знам си я и се опитвам да живея с нея, сама и с помощта на най-близките
Ужасно ме е страх от стълби, не знам защо, никога не съм падала и не съм виждала някой да се пребива

Мъжете ми знаят и винаги ми подава ръка, когато слизаме заедно надолу
Ако съм сама, гледам да съм до парапета или взимам асансьора, ако има такъв

Наскоро преживях лек шок, когато на една доста дълбока метростанция тук, ескалаторите за надолу не работеха, асансьорът зает и тръгнах да слизам по неподвижния ескалатор като останалите
Умрях сто пъти на ужас и повече съм се зарекла да чакам всички кучета и бебета, заели асансьора

Понеже сме и в процес на търсене на жилище
Моите много харесват мезонети, а те имат стълби
Имаме уговорка ако се вземе нещо такова да е с добри парапети
Иначе горе няма да се качвам пък  

Нямам фобии , които да пречат на нормалния ми живот .
Всъщност като изключим страх или по-скоро погнуса от хлебарки , паяци и други насекоми , плъхове и влечуги , друго не ме притеснява .

За разлика от W'A'S'P' се качвах и слизах на ден по няколко пъти от офиса си до и от 16-тия етаж. Рядко, и само с определени хора пътувах с асансьор и почти никога надолу.  
Таквози чудо не ползвах и у дома. Живеех на висок етаж.
Сега, на нисък се родих направо.
А от тези стъклените асансьори в моловете, направо тръпки ме побиват.

Откакто имам деца,имам и фобии,осъзнах,че 2 живота са много по-ценни от моя собствен...
Не мога да се преборя,но намерих утеха някаква-четенето

Имам фобия от влечуги. Това е причината да не ходя с детето на цирк. Последният път ходи с баба си и са пипали питон (и всичко останало, което им е поднасяно). Това ми беше съобщено след като бях целунала ръчичките на дъщеря ми. Не ме питайте как се удържах да не запищя и набързо отидох в банята, за да си измия лицето и ръцете.
Преди няколко години беше влязъл гущер в стаята ми. Изнесох се за 2 дни на друго място, докато го махнат.
Не се боря с фобията си. Не е болка за умиране.

И мен.
От друга страна, пък имам клаустрофобия.
Мразя затворени индустриални асансьори, които се движат бавно и сякаш никога няма да се отворят.
Не се боря. Усещам, че понякога е по-силна, друг път по-слаба.

Хи хи , и при мен влезе гущер , но стоически изкарах с него една нощ , на другия ден любезно му отворих вратата и той се изнесе !

Аз все пак имах предвид истински фобии.
Може би съм много страхлива твар, но и мен ме е страх за близките ми, от високо, тъмно и пр. логично обосновани страхове.

Фобията не е такъв страх. Друго е.
Затова ми е интересно има ли хора тук излекувани от фобия и кое, кой и как им е помогнало.

Доколкото съм чела, фобиите са едно от най-лечимите състояния, мисля, че някои дори с една-две срещи с психолог могат да се коригират. Поведенчески или когнитивно-поведенчески психолог е нужен, май тяхната успешност е най-голяма в тази област. Консултирай се, ако имаш възможност.

Бутински, да добавя след като ти видях уточнението - с постепенно излагане на стимула се преодолява фобията. Например почва се с гледане на картинка на обекта. После от безопасно разстояние. После по-близо. В клетка. Бавно и полека, с обяснения защо обектът не е страшен и че всъщност него го е страх от теб (в случая).

Две са ми фобиите- ескалатори и екопътеки. Един единствен път ползвах ескалатор за нагоре и надолу, щото вц- то беше на втори етаж, а нямаше асансьор, или поне не намерих. Хем ме държаха за ръката, сърцето ми щеше да се пръсне.
Преди 5 години за пръв и последен път покорявах екопътека. Опищях природата. На планина не съм и няма да стъпя.

негативна, писах веднъж на един психолог, но той общо взето ме остави да си разсъждавам свободно върху фобията си и нито ми каза нещо, което вече да не съм чувала, нито успя да ми помогне особено. Но може би при по-сериозен специалист трябва да отида.

Да, с консултации при психиатър.



Вярно е. Фобиите обикновено не са сами за себе си, а "страничен ефект" от друг, по-голям проблем. Започне ли се работа върху същината на проблема, фобията първа си заминава.

Аз имам, може би 2 фобии.Като едната ми се проявява в разнородни ситуации.И двете са провокирани от конкретни преживявания, някои многобройни. Имам различни страхове, но чак фобии не са, защото успявам да се стегна.Това са например насекоми, влечуги, дълбока вода, земетресения,инжекции и т.н. Страх ме е, но действам.При другите две неща, просто започвам да рева и застивам от страх.
За борене...не се боря, старая се да не изпадам в такива ситуации.Но всяка зима ми се налага да се боря със себе си.
Имам страх от падане и в много ситуации ми пречи. Не мога да слизам по стълби, или ме крепят или се държа за парапета.Падала съм няколко пъти по стълби, най-сериозно беше веднъж в метрото.Имах комоцио.Паднах в банята преди няколко години, ударих си тила и таза и дълго време ми беше трудно да ходя. Още имам болки.Всяка зима изпадам в истерия по ледовете и хлъзгавите стълби. Къпя се с джапанки, за да не се подхлъзна. Преди 3 години преживях един ужас в морето, висока скорост, не можех да се задъжа.Мислех да се пусна и да си умирам, да не се мъча повече.Това нещо ми се прибави към фобията и в различни превозни средства ако ме раздруса започвам да треперя, да се потя и повръщам. Спомням си чувството от онова нещо в морето и изпадам в паника.Преди няколко седмици половинката ми се беше засвяткал по магистралата, раздруса ме и ме хвана страх, наврях се на пода между задните и предните седалки. Още му се сърдя, а знае, че ме е страх. Та май това има връзка със страха от падане.
Другият ми голям страх е по-личен.Рефлектира понякога в отношенията ми, старая се да не се държа като дебил, но ме усещат, че нещо не е наред.
Старая се просто да избягвям такива ситуации, във втория случай си повтарям наум, че е необосновано, че това са ми близки, че няма да ми се случи нищо.
В първия обаче ми е много трудно и половинката често чак ми се кара, че не правя нищо по въпроса.