През о4ите на едно дете.

  • 2 579
  • 50
"Косата на мама е светла и мека.
Ръката на мама е нежна и лека.
Тя много мила и много добра е
даже, когато не и се играе.

Но често до късно мама я няма -
тя работи в нейната служба голяма
и само от работа ми телефонира
но това не ми стига, то се разбира.

И истински хубаво е в нашата къща
само, когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порастна ще направя така ,
че тя да не работи през целия ден
или нека работи, но нещо при мен." Peace
Виж целия пост
# 1

 Аз както винаги, като прочета нещо такова и се разциврих  Embarassed

 Това стихотворение ми напомня за моето детство(най-хубавото детство!) и за майка ми. Да ми е жива и здрава, много я обичам, но е много далеч от мен. Знам, че няма да прочете това, но искам да и кажа: МАМО, ОБИЧАМ ТЕ! Hug

 
Виж целия пост
# 2
Трогателно!!  bouquet

Тамън започнах работа....е на половин де, ама докога?!?
Виж целия пост
# 3
Ох, стегна ме гърлото smile3518Напоследък все по-често се питам струва ли си да разпокъсваме времето си между работата и детето - ни кариерата- кариера, ни майката - майка smile3511Хем пък не мога да не работя съвсем, ще полудея...Животът е сложно нещо Sad
Виж целия пост
# 4
Много добре написано  Wink

Мила моя мамо Hug...скоро ще те видя ...
Радвам се, че моята майка си бе в къщи пре повечето време и се надявам и аз да съм така Hug
Виж целия пост
# 5
Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Намерих това стихотворение в един друг форум. След като го прочетох сякаш буца ми застана в гърлото Cry.

Виж целия пост
# 6
Уф, разциврих се. И мъжо гледа и се чуди какво пак става, че рева пред компа. Вече ще ме вземе з тотално луда.
Но стихотворенията са много хубави. И поучителни най-вече.
Виж целия пост
# 7
И на това се разплаках. Много съм ревлива.Много чувствителна. Щеше да ми е много по-лесно, ако не бях такава.Тогава нямаше и да си давам сметка за тези неща, които така хубаво са описани в римите на тези стихотворения.
Виж целия пост
# 8
"Косата на мама е светла и мека.
Ръката на мама е нежна и лека.
Тя много мила и много добра е
даже, когато не и се играе.

Но често до късно мама я няма -
тя работи в нейната служба голяма
и само от работа ми телефонира
но това не ми стига, то се разбира.

И истински хубаво е в нашата къща
само, когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порастна ще направя така ,
че тя да не работи през целия ден
или нека работи, но нещо при мен." Peace

Това не беше ли от Валери Петров? Grinning Който не е чел петте приказки в книжката "В лунната стая" горещо ги препоръчвам Wink Особено "Пук", от където ми се струва,че е и това стихотворение Laughing

Ето ви още едно от серията разплакващи BlushМиналата година го прочетох по телефона на майка ми за 8 март, накрая и двете ревяхме....

Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!

Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"



Виж целия пост
# 9
Ако сте на вълна "да поревем дружно", влезте в"Нашите деца"-има една тема "За душите на нашите деца....",която със сигурност ще ви трогне и хареса!Нали знаете защо жените живеят по-дълго от мъжете- защото" ривът", че и с глас понякога! newsm45
Виж целия пост
# 10
В тази връзка, добре, че имаме кърпички за нос в къщи и добре, че мъжа ми отива на работа и не може да ме види как плача. На мен ми е неудобно и когато плача на такива работи-стихове, филми, музика, гледам да се скрия  Embarassed

Когато прочета такива хубави стихотворения неминуемо се сещам за моята майка, не ги изживявам още от моята гледна точка на майка, разбирате ли... не знам защо е така.Може би след време ще се поставя на мястото на майката, не на детето.

И четейки тези стихотворения, се радвам, че съм била добро дете, радвала съм майка си и съм  я карала да се гордее с мен!(щеше да е най-добре, ако това го казваше тя за мен, но.... Wink)
Виж целия пост
# 11
Момичета разплакахте ме с тези стихове. Дай Боже всекиму деца, които да изразяват любовта към родителите.  Hug
Виж целия пост
# 12
В тази връзка, добре, че имаме кърпички за нос в къщи и добре, че мъжа ми отива на работа и не може да ме види как плача. На мен ми е неудобно и когато плача на такива работи-стихове, филми, музика, гледам да се скрия  Embarassed

Когато прочета такива хубави стихотворения неминуемо се сещам за моята майка, не ги изживявам още от моята гледна точка на майка, разбирате ли... не знам защо е така.Може би след време ще се поставя на мястото на майката, не на детето.

И четейки тези стихотворения, се радвам, че съм била добро дете, радвала съм майка си и съм  я карала да се гордее с мен!(щеше да е най-добре, ако това го казваше тя за мен, но.... Wink)
Бубе, не си сама!Но аз не се притеснявам-такава съм си -ревла!Случвало ми се е да се разплача , докато чета някоя приказка на децата-така притихват тогава!Не се срамувам-нека знаят , че няма нищо лошо човек да изразява емоциите си !  bouquet
Виж целия пост
# 13
В тази връзка, добре, че имаме кърпички за нос в къщи и добре, че мъжа ми отива на работа и не може да ме види как плача. На мен ми е неудобно и когато плача на такива работи-стихове, филми, музика, гледам да се скрия  Embarassed

Когато прочета такива хубави стихотворения неминуемо се сещам за моята майка, не ги изживявам още от моята гледна точка на майка, разбирате ли... не знам защо е така.Може би след време ще се поставя на мястото на майката, не на детето.

И четейки тези стихотворения, се радвам, че съм била добро дете, радвала съм майка си и съм  я карала да се гордее с мен!(щеше да е най-добре, ако това го казваше тя за мен, но.... Wink)
Бубе, не си сама!Но аз не се притеснявам-такава съм си -ревла!Случвало ми се е да се разплача , докато чета някоя приказка на децата-така притихват тогава!Не се срамувам-нека знаят , че няма нищо лошо човек да изразява емоциите си !  bouquet

 Wink  bouquet
Виж целия пост
# 14
Охххх стига моля ви. Колкото повече чета толкова повече рева  Cry Cry Cry Много са хубави, но ми стана адски тъжно  Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия