Да се оплачем...

Мъжа ми е тираджия и още не мога да си намеря работа. Много трудно се оказа. Не знам как ще бъде напред. Какви ли не варианти мислех, за нещо от вкъщи, за нещо онлайн, просто не знам.

Не разбрах защо добре платена работа е в кавички?spiderwoman,ти знаеш конкретно колко ще изкарва wind ли и според теб това не е добре платена работа ли?Представи си пък,че не се налага да ползва болнични и че дори и да ползва,никой не я изгони заради това.При нас примерно в момента е доста голям колектива и никой няма да ме изгони,ако се наложи да отсъствам.Все пак това  с боледуването на детето е чисто хипотетична ситуация,а то си има и баща, и други роднини,доколкото разбирам.

Започни работа и наеми жена, която да ти помага с детето. Не е толкова страшно и странно.

Wind, ако това беше мечтаната ми работа бих прежалила заплатата в началото като я давам за гледане на детето ако/когато се разболее 
Варианта ти е да стоиш вкъщи без доходи или да работиш мечтаната работа и за един период пак да си без доходи. Но този период все ще мине. Децата наистина с времето се разболяват все по-рядко и по-рядко.
Не изпускай тази възможност.

Уинд,говори открито с работодателите си. Обясни им,че с едно работно време до 17-17.30 ч ще можеш да си прибираш детето от градината. Ако са свестни хора ще ти влязат в положение. Има,намират се все още и такива хора.
Стискам палци да се организирате и да си подредиш нещата!
Много препатих с положение като твоето. Правихме компромиси или аз или ММ с работата,точно за да може единият да е свободен сутрин да го заведе в градината,а другият да може да го прибере!
Е,с времето и годинките се напаснахме с работата и с работодателите!
Успех! Стискам ти палци от сърце!

Не бих лежала на тази нога - че няма да се налага да ползва болнични или че мъжа й и роднините ще гледат детето ако често боледува. Разбира се, от все сърце й желая да намери подходяща работа, но обикновено човек трябва да предвижда всички ситуации и варианти, за да се застрахова и да не се оплаква после. А опитът ми е показал, че някои от работодателите трудно ще вземат майки с малки деца от тази гледна точка. Все пак от нея ще се очаква да работи, а не да ползва нон-стоп болнични.

Но разбира се има и изключения, ако детето не боледува никога или някой от роднините или бащата се съгласят да помагат при нужда. Срещат се и фирми с добри предложения за хоум офис, всичко е въпрос на договорка. Много е важно да се договориш с работодателя и да му заявиш още от началото, че имаш дете, за да няма изненади и неразбрали после. Ако фирмата е на място, ще проявят разбиране и ще те вземат, опитай.

Моя приятелка започна много добре платена работа по специалността си, има син на 7 години. Наложи се да напусне, защото беше почти постоянно в болнични - особено зимния период. Мъжът й натякваше, че не обръщала достатъчно внимание и грижи на детето докато било болно и все чужди хора го гледали. Защото както и да го гледаме, болното дете си иска майка. Сега се опитва да работи за някакво застрахователно дружество за смешни пари, но поне има достатъчно време да си гледа детето като се разболее. И, разбира се, мъжът й печели доста добре и тя може да си позволи и по-нископлатена работа.

Друга моя позната се раздели (без развод) с мъжа си и живее с децата си. Послуша роднините си, които й казаха, че ще й помагат с гледането на децата - ние ще ти помагаме. Йок. Нито те, нито мъжа й помагаха. Остана си сама, работи посредствена работа, нископлатена, която май пак ще сменя, защото на шефа й му излиза нанагорно с тия отсъствия.

За мен, ако няма кой да й помага в грижите за детето и мъжът й работи без възможност да взема болнични (често пътува или друго), започването на нова работа би бил рисков избор. Все пак хората преценяват сами

Мда,точно същите работи ги слушах като малкия тръгваше на детска-всички ме убеждаваха колко много ще боледува,защото не е ходил на ясла и няма контакт с деца,колко ще плаче,колко ще е трудно с болничните и т.н. и т.н.На едно място даже като рабраха,че съм с малко дете и не ме взеха.За щастие боледува само веднъж за 2 или 3 години,не помня колко работих там-варицела-изкара много лесно и го прекарахме като ваканция-1 седмица вкъщи.От работата,където ме върнаха пък имаше обяви за търсене на човек ВСЕКИ месец.Радвам се,че не се отказах,ако пък все пак не се получи,поне ще си опитала-по-добре,от това да си висиш вкъщи.

Шоколадче, Уинд обаче е писала много пъти че детето доста често боледува. Там няма "ами ако..."  и т.н.

Аз никога не бих се отказала от мечтаната работа-за нищо на света. Отказах преди много години от перфектна работа в чужбина и ми трябваха десет години да го преодолея. Но хората са различни. Аз ако бях наемам бавачка и отивам на работата. Но сигурно е много трудно да намериш читав човек да ти гледа детето.

Ще отида и ще поговоря с тях.
Наистина детето ми боледува много често през есенно/зимния период. Да не кажа поне 1 път на месец по 10 дни (с лечението)
Този декември 2 пъти+ антибиотик
Миналата година по това време бях 2 месеца болничен , тъй като си счупи ръката
И да, работодателят иска човек ,който да работи.
Мъжът ми работи страшно много, майка ми също , сестрите ми са , едната с бебе, другата с 1 годишно дете.
Те само като чуят за болести около тях с малките деца , лекинко полудяват.

Ще говоря с тях , надявам се парите ( тъй като това не сме обсъждали , да са хубави)

Оплаквам се, че зимата в София и невъзможно да се диша от пушещи комини.Такова не е било, както в последните години. Мирише на въглища, боклуци и твърдо гориво, с което се тровим.

Уинд, отиди виж. Питай за всичко.
Аз около НГ се запознах с една мацка, търсят хора, хубави пари, но е много работа на цял р.д., така че даже СВ не пратих.

Днес имах ужааасна мигрена. С всички екстри. От 4 до 16 ч. Не ми се беше случвало от години.

И един приятел и съсед започна да ме дразни много.

Ако на мен ми предложат мечтаната работа, подчертавам предложат, а не съм кандидатсвала за нея,бих изложила първо моите условия. Ако те търсят човек, който няма никакви други задължения, било то към деца или родители и да си мислят, че аз съм нон-стоп на тяхно разположение просто не са познали. И със сигурност би ми било по-добре и по-спокойно на душата, да знам че детето ми е добре и е здраво, отколкото да съм на работа и да не знам какво се случва със него, докато е с някоя бавачка.

Оплаквам се,че съм самотна.... и нещо в любовта не  ми върви хич.

На малкия пак му избиха раните, трябва да ходим на лекар, на телк, на зъболекар. За зъболекаря пък ми искат тест за алергии, заради дерматита. Така че не мога и да си помисля за фул тайм. То аз и лекции ще почвам март. Всъщност обичам сама да управлявам времето си, както сега.