Да се оплачем...

Пеша бях, трябваше да свърша някои неща в близкия мол и кой ме би по главата да тръгна с повече пари в брой. А нямам такъв навик.

Свърших работата със здравните картони.
ЛЛ ми се накара. Щот влизаме и започвам... картони, ваксина, талони... Тя написала за ваксината в картона и ѝ казвам "тя снощи вдигна темп., заради плач...". Трябвало първо това да кажа. А иначе я прегледа ѝ е ок щерката.
Както и да е. Ваксината след 10 дена.
Всеки ми казва, че синът ми бил пораснал... видимо е така, ама по метър - хич. Една комшийка веднага... "изследвай му хормона на растежа". И баща му е бил същият. А сега е снажен, едър българин.

Седя на обяд и пия кафе до блока. Имаме павилион. Продавачката отворила широко вратата, седим и си лафим.
Гледам нещо изскочи из под една кола и си подскача. Аз нали не доскивам. Изправям се... мишле. И двете с него се стресирахме... то реши да се изнесе скорострелно назад с розовите си лапички
Май беше решило да иде на гости в павилиона. Продавачката всичко опищя. А щерката каза, че и друг път е виждала. Мазето ни май бъка. Ние не използваме нашето и не знам какво е положението долу.

Здравей, в една група във фейса-Аз обичам котките-търсят дом на малко черно котаранче-Патиланчо се казва.

Пийкок, виж по шкафовете-стар ориз, грис или нещо подобно. Трябва да има източник на молците. При мен един пакет с царевично брашно беше пълно с пеперуди.

Тази вечер се оплаквам, че хлябът, който миналата година по това време беше 0,70, от тази вечер е 1,15 лв. за 600 грама. Разбира се, не скочи изведнъж, но в неделя 0,90, снощи 1,00, а от днес 1,15. Иначе заплатите не са мръднали.

AnMary, вземете да купите отрова за мишки от агро аптека. Казвате, че искате мишките да хапнат и да бягат да умират навън. Иначе няма отмирисване. За десетина лева ще решите проблема. В един даден момент започват да се катерят нагоре по етажите, при това по фасадата и тогава започва големият ужас. Влезе ли в апартамент, че и както бързо се размножават....

Оплаквам се, че има две потребителки, които ме влудяват с непрестанните си оплаквания и вечно гледане в чуждата паноца. Разбира се, проблемът винаги е в чуждия телевизор.

Оплаквам се, че някои се оплакват с намеци, пък аз не съм досетлива и се напрягам от много мислене.

Също така в подправки или захар могат да се завъждат гадините.

Ох, недей така. Ще говоря с домоуправителят.

Оплаквам се, че сготвих една манджа, която я няма в никоя рецепта. Сега не знам дали ще се яде   

Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам. До осми етаж, вертикално, по фасадата на блока. Преди десетина години, една се беше заселила на терасата ми, на шести етаж. Докато се справим с нея и с поколението ѝ, видяхме мноооого зор. Не искам да си спомням. След време се разбра, че повечето съседи са имали аналогични проблеми и всичко е дошло от изоставения по онова време ресторант, в партерния етаж на блока ни.

Одеве съм с децата навън. Малката реши, че си иска един плюшен мечо и ме врънка половин час да и го сваля. Оставям ги аз и казвам на майката на моя близка приятелка, че се качвам до горе, да хвърля по едно око. Уточнявам, че с тази жена сме всеки ден заедно, защото тя гледа на приятелката ми децата, които са много близки с моите. Почти постоянно са заедно. Та слизам след няма и 30сек. и виждам караници между малката и друго момиченце, което си е отделно с майка си. Оказва се, че моята дъщеря го е ударила. В този момент, бабата отива при малката и я хваща за ръка и започва да и крещи. Аз вече тичам към тях и я викам. Тя ме вижда и се опитва да се отскубне, но оная я дърпа ое по-силно, завежда я до пейката и буквално я мята отгоре, като и крещи, че няма да мърда от там. В този момент аз отивам при детето и питам какво се случва, започвам бавно и спокойно да говоря, а тя милата в истерия. Само ми каза "Мамо, напишках се". В този момент направо от качих, едва се с държах да не убия бабата. А тя застанала зад гърба ми и дудне как можело такова нещо, как моето дете било ударило чуждото.
Не ме разбирайте погрешно, не толелирам агресия, моите не са агресивни. Рядко се случва да се изявят. Винаги говоря много, ако се налага има и наказания. Бих я прибрала даже, за да разбере, че това не е редно. Но това е чужд човек, който реагира по този начин срещу детето ми. Само защото, дъщеря и ми е много близка приятелка не си позволих да реагирам срещу нея, защото нямаше да мога да се овладея. Сега съм бясна още, много даже. Не знам как бих реагирала реално утре като я видя. Потресена съм е меко казано.
Оффф стана дълго и объркано, моля да ме извините. Поне се оплаках!

Преди години попаднах на статия за мишките. Бях ужасена и същевременно възхитена, колко адаптивни и умни същества са. Преминават през много по-малки дупки от тях, не ги плаши вода, изпращат "съгледвач", който първо да провери дали е безопасно да преминат и останалите. Размножават се със страшни темпове и сеят болести. Не са за подценяване мишките.

Много е прекалила бабата. Ама много.

Много, Миленка, акъла ми не го побира. Бих я оправдаЛа, донякъде, ако моето дете беше ударило някое от нейните, ама така. Думи нямам.