Здравейте, от известно време чета форума понеже напоследък много искаме бебе. Страхотни сте 
Тъкмо се настроихме с половинката, че няма повече да отлагаме, но... 
след 4 годишно чакане за федералната част ни изпратиха медицински формуляри. Живот и здраве излиза, че след 7-8 месеца има реална възможност за заминем за Канада. И май ще отложим пак въпроса с бебенцето 
Това изглежда най-разумно като си помисля колко е трудно дори и без дете в началото. Сега съм се паникьосала, не знам искам ли да заминавам, не искам ли, плаша се че ще се иска дълъг период за адапатация, а времето си тече, всички около мен някак се натъжиха и не знам какво да правя. Но ми се струва глупаво поне да не отидем да видим за какво става въпрос. Насочили сме се към Торонто, но напоследък чета доста хубави неща за Misssauga. Моля ви помогнете ми да получа някаква представа за нещата там, знам, че всичко е индивидуално и е нужен и малко късмет, за да тръгнат нещата. Чудя се след колко време бих се почуствала готова да имам дете там. Аз съм много добре с английския, но съпругът ми има основни познания (разбира се дотогава ще напредне малко, и той се стресна, че времето за голямата промяна дойде). Чудя се и как би се справила двойка като нас - в началото бихме работили всяка достойна, макар и тежка работа, докато опознаем средата, но цените на наемите и детските градини наистина са доста стряскащи. На моменти си мисля дали само да не кацнем, да вземем статут и да се върнем в България да работим по върпоса с бебенцето, а като поотрасне да заминем отново и да го оставим на бабите докато се устроим в Канада и го спонсорираме да си го вземем. Моля ви пишете ми вие как чувствата нещата, прочетох тонове информация, но наистина ми се иска да чуя мнението на български мами, които живеят там, как се справят и колко време им трябваше да се почувстват в свои води ! БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ 
Виж целия пост
Тъкмо се настроихме с половинката, че няма повече да отлагаме, но... след 4 годишно чакане за федералната част ни изпратиха медицински формуляри. Живот и здраве излиза, че след 7-8 месеца има реална възможност за заминем за Канада. И май ще отложим пак въпроса с бебенцето Това изглежда най-разумно като си помисля колко е трудно дори и без дете в началото. Сега съм се паникьосала, не знам искам ли да заминавам, не искам ли, плаша се че ще се иска дълъг период за адапатация, а времето си тече, всички около мен някак се натъжиха и не знам какво да правя. Но ми се струва глупаво поне да не отидем да видим за какво става въпрос. Насочили сме се към Торонто, но напоследък чета доста хубави неща за Misssauga. Моля ви помогнете ми да получа някаква представа за нещата там, знам, че всичко е индивидуално и е нужен и малко късмет, за да тръгнат нещата. Чудя се след колко време бих се почуствала готова да имам дете там. Аз съм много добре с английския, но съпругът ми има основни познания (разбира се дотогава ще напредне малко, и той се стресна, че времето за голямата промяна дойде). Чудя се и как би се справила двойка като нас - в началото бихме работили всяка достойна, макар и тежка работа, докато опознаем средата, но цените на наемите и детските градини наистина са доста стряскащи. На моменти си мисля дали само да не кацнем, да вземем статут и да се върнем в България да работим по върпоса с бебенцето, а като поотрасне да заминем отново и да го оставим на бабите докато се устроим в Канада и го спонсорираме да си го вземем. Моля ви пишете ми вие как чувствата нещата, прочетох тонове информация, но наистина ми се иска да чуя мнението на български мами, които живеят там, как се справят и колко време им трябваше да се почувстват в свои води ! БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ 
Още повече, че е абсолютно безплатна. Детето става веднага канадски гражданин (вие след като престоите нужното време). Според мен това е един шанс за малкото човече, който се получава заедно с раждането. Ще се отклоня от темата, но тук срещнах една жена някъде около 40-45 години. Родителите й аржентинци я раждат тук, след което заминават за Аржентина. Тя цял живот е била там, докато сега вдовица, с две големи деца- тийнейджъри, без дом (загубен от галопиращата инфлация преди няколко години) и без перспектива за бъдещето, решава и идва отново тук да живее като канадски гражданин. Трудно й е, защото не знае езикът, но иска да даде бъдеще на децата си. Бях чела и за друг случай още в Бг, детето е канадче, но родителите са изгонени от страната, защото били нелегални. След години обаче на детето откриват тежко заболяване. В отчаяните си опити за спасение, родителите пишат и до здравните институции тук, след което "голямата и тежка машина" се задейства и детето е викнато и получава нужната помощ като канадски гражданин. 
Предимството на Торонто е, че има метро, няма нужда от кола, поне в началото (застраховките са много скъпи, особенно за новодошли), а и ако работите в Торонто отделно се пести и време. 
), а когато изникнат конкретни въпроси се радвам, че има към кого да се обърна. А аз иначе съм от Пловдив 
! 
