Загубихме я в 38 гестационна седмица.. на 6-ти януари я видях жива на монитора на ехографа, на 9-ти я извадиха мъртва от мен.....Станах гроб за дъщеря си! И сигурно като всяко човешко същество искам виновен! Искам да крещя от болка и безсилие... Доктора ли не видя нещо, казват тънка пъпна връв и тромб е спрял кръвопотока й.. за миг станало, нямало как да се предотврати... нали ме виждаше всяка седмица този доктор... как не предрече това...а аз.. АЗ защо не ходех при двама,както си мислех... доверих се на един,при който и да родя накрая, в частна клиника при това, за да ми е спокойно и комфортно, за да си плащам и всичко да е наред този път! Безкрайно съм виновна... защо се предоверих, защо не го предотвратих... как можа да се случи точно на мен? Нали? Дежурния въпрос!!! Толкова ме е срам от вината ми.... срам ме е да виждам хора и да обяснявам, как бебето ми е умряло в мен... как не знам защо, как й е била тънка пъпната връв и я е убил тромб... от мен ли е бил? Не знам! И да знам няма да я върна... И сега как да я моля да се върне пак при мен? Вината ме съсипва..... искам да обвиня и доктора, следящ бременността ми... а има ли смисъл, щом нищо, никога не ще върне времето назад! Толкова се чувствам виновна..
Виж целия пост
Вината....
- Публикувана: 28 ян. 2014, 13:06 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2015, 12:45 ч.
# 1
30 ян. 2014, 16:58 ч.
Мое малко момиче
Мое нежно кокиче
Мой блян нероден
Мой сън съкровен
Моя болка спотаена
Моя сълза,моя душа
Сърцето ми стене сега
Но мама знае това
Вселената взе грешната страна
И ще те прати пак у дома
Утробата ми пак ще те приюти
И този път живот ще ти дари...
Моя малка Малена
така желана, неродена...
Ще има ден, ще си до мен...
Виж целия пост
Мое нежно кокиче
Мой блян нероден
Мой сън съкровен
Моя болка спотаена
Моя сълза,моя душа
Сърцето ми стене сега
Но мама знае това
Вселената взе грешната страна
И ще те прати пак у дома
Утробата ми пак ще те приюти
И този път живот ще ти дари...
Моя малка Малена
така желана, неродена...
Ще има ден, ще си до мен...
# 2
30 ян. 2014, 19:25 ч.
Мишеловска:) 
,каквото и да ти кажа сега няма да ти мине,аз 5 години се блъскам с въпроса,защо,защо не потърсих виновника,аз също родих мъртва дъщеря си ,но от оплетена пъпна връв,но и продължавам да си казвам-Има нещо над нас,и То ще е съдник за всеки и оставих нещата...
Ако ти се говори,пиши...силни прегръдки,колкото и да ти е трудно-бъди силна
Виж целия пост
,каквото и да ти кажа сега няма да ти мине,аз 5 години се блъскам с въпроса,защо,защо не потърсих виновника,аз също родих мъртва дъщеря си ,но от оплетена пъпна връв,но и продължавам да си казвам-Има нещо над нас,и То ще е съдник за всеки и оставих нещата...Ако ти се говори,пиши...силни прегръдки,колкото и да ти е трудно-бъди силна
# 3
3 фев. 2014, 12:37 ч.
Мишеловска:), Много съжалявам за загубата на дъщеричката ти..
Няма по-ужасно нещо от това да загубиш детенцето си... Познато ми е чувството за вина, безсилието, желанието да обвиниш някой.., мъката... Много боли и няма да те лъжа, че става по-лесно. Не става. Продължава да боли и просто болката става част от теб.
Плачи си и не спирай да говориш и да сподлеяш с хора, които са преживяли загуба на детенце, защото те ще те разберат. Пиши тук и си изливай душата. Това беше единственото, което ми помогна на мен.
Понякога наистина няма виновен..Аз търсих, анализирах, пресмятах, проиграх 1000 сценария в главата си, които започваха с "ако".. Ако бях направила това , а не онова, ако бях отишла тук, а не там и т.н, и т.н Много време ми отне да приема, че никой няма вина и понякога нещата просто се случват.. Много е тежко.. За мен това, което внесе светлина в живота ми беше следващата ми бременност, която завърши успешно с раждане на една малка Малена.. Пожелавам ти от сърце да се случи и на теб.
Прегръщам те!
за твоята Малена
ПС. Прекрасно стихотворение.. много тъжно и много въздействащо. Върна ми спомени и беше причината да ти пиша, макар че от доста отдавна нямам време за форума..
Виж целия пост
Няма по-ужасно нещо от това да загубиш детенцето си... Познато ми е чувството за вина, безсилието, желанието да обвиниш някой.., мъката... Много боли и няма да те лъжа, че става по-лесно. Не става. Продължава да боли и просто болката става част от теб.
Плачи си и не спирай да говориш и да сподлеяш с хора, които са преживяли загуба на детенце, защото те ще те разберат. Пиши тук и си изливай душата. Това беше единственото, което ми помогна на мен.
Понякога наистина няма виновен..Аз търсих, анализирах, пресмятах, проиграх 1000 сценария в главата си, които започваха с "ако".. Ако бях направила това , а не онова, ако бях отишла тук, а не там и т.н, и т.н Много време ми отне да приема, че никой няма вина и понякога нещата просто се случват.. Много е тежко.. За мен това, което внесе светлина в живота ми беше следващата ми бременност, която завърши успешно с раждане на една малка Малена.. Пожелавам ти от сърце да се случи и на теб.
Прегръщам те!
за твоята МаленаПС. Прекрасно стихотворение.. много тъжно и много въздействащо. Върна ми спомени и беше причината да ти пиша, макар че от доста отдавна нямам време за форума..
# 4
3 фев. 2014, 14:00 ч.
Благодаря Ви... да, колкото и да се лутам, главоблъскам или колкото и да търся вината тя няма да върне времето назад... през мислите ми минаха хиляди "ако.." и пак нищо не задоволява гнева ми и болката.... момиченцето ми го няма, виновни няма, забрава няма... Знам че пак ще забременя, пак ще имам детенце... не знам дали ще е момиче, за тази си бременност от самото начало знаех и бях уверена, че е момиче..., това няма да спре болката от загубата на Малена..... толкова сме безсилни....
Виж целия пост
# 5
11 фев. 2014, 09:09 ч.
Не те докоснах със ръце,
не те прегърнах мое свидно дете,
но те нося винаги във своето сърце...
Ти си във мислите и в дъха ми,
ти си в душата и в ума ми.
Ръцете ми не са те полюляли,
но устните за теб са пяли
Не си заспивала на моите гърди,
не съм утешавала твоите сълзи,
ала за тебе изплаках своите очи...
Сега ще съм силна, да оцелея
за да се върнеш в света ми
и с тебе, Владо и баща Ви да живея и да се смея!
Виж целия пост
не те прегърнах мое свидно дете,
но те нося винаги във своето сърце...
Ти си във мислите и в дъха ми,
ти си в душата и в ума ми.
Ръцете ми не са те полюляли,
но устните за теб са пяли
Не си заспивала на моите гърди,
не съм утешавала твоите сълзи,
ала за тебе изплаках своите очи...
Сега ще съм силна, да оцелея
за да се върнеш в света ми
и с тебе, Владо и баща Ви да живея и да се смея!
# 6
11 фев. 2014, 14:16 ч.
Мина се месец.... ще минат и два, после година, още една... ей така ще препуска живота, без жал, но с печал, с болката в мене, за онази красива и малка мечта, нашата неродена дъщеричка Малена.....
Виж целия пост
# 7
11 фев. 2014, 20:10 ч.
Силно те прегръщам
Виж целия пост
Мина се месец.... ще минат и два, после година, още една... ей така ще препуска живота, без жал, но с печал, с болката в мене, за онази красива и малка мечта, нашата неродена дъщеричка Малена.....
# 8
12 фев. 2014, 09:00 ч.
Благодаря..... Изпитвам срам от загубата, това нормално ли е? Срам ме е да се срещам с хора..... И с тези които знаят и ми съчувстват или се правят, че нищо не се е случило... и с тези на които трябва да обяснявам...
Виж целия пост
# 9
12 фев. 2014, 18:07 ч.
Нормално,но с времето толкова свикваш да живееш с тази мисъл,че ще ти е по леко и това което наричаш сега срам,няма да го има.И аз бях така,и най много ме беше яд,когато хора от квартала ме срещаха и ме питат " и какво е бебто",а той живее до нас и все едно незнае какво е станало ли?
бъди по смела
Виж целия пост
Благодаря..... Изпитвам срам от загубата, това нормално ли е? Срам ме е да се срещам с хора..... И с тези които знаят и ми съчувстват или се правят, че нищо не се е случило... и с тези на които трябва да обяснявам...
бъди по смела
# 10
27 фев. 2014, 13:52 ч.
Вече заспивам по-лесно, вече не се будя нощем от самота и с болка от липсата, вече не ставам със сълзи в очите, че беба я няма.... но понякога, в четвъртък болката ме връхлита толкова брутално, толкова силно, сякаш не е минал и ден, сякаш загубата е от вчера, от днес.... слънце, майки, колички.... а аз сама, празна, пуста, загубила, ограбена..... Моля се Бог да ме преведе по-лесно през болката, извинявам му се че не му благодарих за Малена, когато беше жива и в мен, после го обвинявам, че не мога да я полюлея на слънце.....
Виж целия пост
# 11
28 фев. 2014, 10:11 ч.
Мишеловска:), съжалявам за загубата ти и те прегръщам силно.
Аз за 5 год. също не намерих отговор на въпросите "защо" и "кой е виновен", няма и да го намеря. Затова обвинявам себе си. Освен загубата ми тежи и вината, с която се нагърбих. Но не съм сигурна, че ако имаше виновен щеше да ми е по - лесно. Празнотата и болката са поглъщащи.
Трябва ти време, за да приемеш загубата и да свикнеш да живееш с нея. За това помага и споделянето. Ние сме тук, заедно сме в болката си. Не се капсулирай, не се обвинявай, но и не тръси виновни. Дай си почивка и когато си готова, вярвам че ще гушнеш пак бебече. Дори и да не може да замести твоята Малена, е утеха.
Виж целия пост
Аз за 5 год. също не намерих отговор на въпросите "защо" и "кой е виновен", няма и да го намеря. Затова обвинявам себе си. Освен загубата ми тежи и вината, с която се нагърбих. Но не съм сигурна, че ако имаше виновен щеше да ми е по - лесно. Празнотата и болката са поглъщащи.
Трябва ти време, за да приемеш загубата и да свикнеш да живееш с нея. За това помага и споделянето. Ние сме тук, заедно сме в болката си. Не се капсулирай, не се обвинявай, но и не тръси виновни. Дай си почивка и когато си готова, вярвам че ще гушнеш пак бебече. Дори и да не може да замести твоята Малена, е утеха.
# 12
28 фев. 2014, 19:39 ч.
Мишеловска:) ,много е права megislava ,време,трябва ти време,бъди силна и на мен празния ъгъл в който трябваше да е кошарата на малката ми принцеса ме убиваше всеки ден,но...вече свикнах с болката,потърпи,тя няма да мине,но поне ще свикнеш да живееш с нея .
Прегръщам ви
Виж целия пост
Прегръщам ви
# 13
6 апр. 2014, 17:47 ч.
О неродено, малко мое сърчице
oстанало в пространството и чака моето дете
дано си с топлина и обич обградена,
така както ако бе при нас Малена
във всемира знам че има светлина
и много обич за нашите неродени деца
Виж целия пост
oстанало в пространството и чака моето дете
дано си с топлина и обич обградена,
така както ако бе при нас Малена
във всемира знам че има светлина
и много обич за нашите неродени деца
# 14
9 апр. 2014, 07:48 ч.
Днес стават три месеца от както нямам бебе.... а тъмната линия на корема ми все още стои... Примирение няма, нищо не ме утешава, всеки ден намирам нова причина да се самообвиня за това че не я родих жива.
Виж целия пост
Препоръчани теми