Вината....

  • 45 109
  • 29
# 15
Не търси вината си...
Аз родих момченцето си живо...но не можах да го опазя. И резултата е един и същ- бебе няма. Освен спомен за краткия му живот има и спомен за мъките, които той преживя. И пак хората питаха, и пак трябваше да обяснявам. Превърни чувството за вина в стремеж към нов живот! Пожелавам ти го от сърце! Няма да си върнеш загубеното, но ще видиш още хиляди причини да се усмихваш! Hug
Виж целия пост
# 16
Благодаря Ви мили майки, които пишете и ме успокоявате! Дните се нижат, месеците минават, осъзнаването за невръщаемост на бебенцето ми и ужасяващата липса са все по-силни! Кооолко много ме боли! Толкова искам да изминат бързо месеците и да забременея отново! Толкова се надявам всичко да е наред!
Виж целия пост
# 17
 Hug Hug Hug
Бъди силна и дано скоро се похвалиш и 2 чертички  Heart Eyes
Виж целия пост
# 18
Мишеловска:), сега видях тъжната ти тема, породи в мен спомени и сълзи...
Моето детенце се роди живо, но почина месец по-късно и аз не можах да я опазя и аз чувствах вина, спомените от краткият и живот и мъките които изживяхме не ме оставяха и за секунда... Боже толкова много въпроси се блъскаха в главата ми, просто бях на крачка от това да полудея. Не се срамувай от нищо, плачи, тъгувай... за мен единственият лек беше да съм бременна отново, държах се за тази мисъл като удавник за сламка. И всички въпроси, които започваха преди с "ами АКО" бяха решени втората бременност. Не спрях да ходя по лекари, да пускам тестове... направих всичко за което се сетих,че може да зависи от мен /незнам до колко е помогнало, исках да се чувствам спокойна, но и в предвид всичко направено до последният момент, в който не видях едно живо и здраво бебе в ръцете си, аз не престанах да се притеснявам/ И така, роди се едно голямо и здраво бебе, първоначално предвидено да замести мъката... сестричката си...но не, тя си беше ТЯ моята втора дъщеря и сега е всичко за мен!
Живей с мисълта, че този път всичко ще е наред. Пожелавам ти времето за теб да мине бързо и скоро да видиш двете чертички  Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 19
Благодаря Ви за подкрепата! Изминаха 4 месеца, тръгнах на работа, не се чувствам по-добре... Сякаш не ми е там мястото, сякаш не съм аз, всички ме гледат с умиление или се правят, че нищо не е станало.... Болката идва на вълни, понякога, просто както стоя и ми се доплаква силно и с глас.... Добре, че имам най-прекрасните мъже  - любимия и сина ми! Жадувам годината по-бързо да се търкулва и отново да почувствам живот в себе си!
Виж целия пост
# 20
Благодаря Ви за подкрепата! Изминаха 4 месеца, тръгнах на работа, не се чувствам по-добре... Сякаш не ми е там мястото, сякаш не съм аз, всички ме гледат с умиление или се правят, че нищо не е станало.... Болката идва на вълни, понякога, просто както стоя и ми се доплаква силно и с глас.... Добре, че имам най-прекрасните мъже  - любимия и сина ми! Жадувам годината по-бързо да се търкулва и отново да почувствам живот в себе си!
Дай си още време и това ще мине и ще спре да ти прави впечатление ,да не ти пука за хората,важно е ти да си добре!Прегръщам те  Hug
Виж целия пост
# 21
Чета тази тема и сълзите бликнаха, сякаш аз съм писала...Прегръщам те, няма думи, които да успокоят наранената ти душа. И аз всеки ден си блъскам главата вече 5 месеца с мисли какво още можеше да направя, но резултата не се променя. Hug
Виж целия пост
# 22
Мила, мила Мишеловска, как едва сега виждам темата ти... ако знаеш колко често мисля за теб, за вас...
Аз оставих встрани въпроса с вината, макар че Мери можеше да е жива, ако... например, ако бях решила да отидем да живеем в Германия, там щяха да знаят какво да направят, щяха да ѝ поставят диагноза и да я лекуват навреме; ако не бях ходила на работа през бременността, където я разболях; или ако не се бях доверила на "специалистите", а на интуицията си, ако бях търсила по-усилено кой да ѝ помогне, обвинявам и тях, че не знаеха и не искаха... но това не помага... мъжът ми все казваше, че не бива да се обвиняваме, че понякога просто става така...
И е прав. Знаеш ли колко ситуации съм виждала, в които никой не може да каже кой е виновен и какво се е случило... и то въпреки това се случва... и нищо не помага...

 Hug Hug Hug от мен, съвети не мога да давам... ще дойде времето за друго дете, но то ще е себе си, а нашите "загубени" бебенца завинаги ги няма...
Имането на следващо дете връща радостта в живота, но за мен скръбта и болката си остават.
Виж целия пост
# 23
Благодаря Ви за подкрепата! Изминаха 4 месеца, тръгнах на работа, не се чувствам по-добре... Сякаш не ми е там мястото, сякаш не съм аз, всички ме гледат с умиление или се правят, че нищо не е станало.... Болката идва на вълни, понякога, просто както стоя и ми се доплаква силно и с глас.... Добре, че имам най-прекрасните мъже  - любимия и сина ми! Жадувам годината по-бързо да се търкулва и отново да почувствам живот в себе си!
Хората ще забравят, но ти не...За това наистина не бива да ти пука за тях. С всеки изминал ден ще приемаш все повече болката, ще свикваш да живееш с нея. Докато в един момент не усетиш, че животът ти пак тече, ти пак се усмихваш, и дай боже, гушнеш пак рожба.
Виж целия пост
# 24
О неродено, малко мое сърчице
Останало в пространството и чака моето дете
Дано си с топлина и обич обградена,
Така както ако бе при нас Малена
Във всемира знам че има светлина
И много обич за нашите неродени деца


Виж целия пост
# 25
О неродено, малко мое сърчице
Останало в пространството и чака моето дете
Дано си с топлина и обич обградена,
Така както ако бе при нас Малена
Във всемира знам че има светлина
И много обич за нашите неродени деца



Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 26
остана там в малко кътче сгушено дете
дълбоко, скрито някъде в моето сърце
парченце от живота, любовта
следа останала тъй скръбно в моята душа...


Скрих те като зрънце в своите обятия за да те спася
Запазих всичката си топлина и вяра в светла бъднина
Погълнах всяка сълза-река, за да не губя и частичка от заедността и от спомена за нашата съдба
Покрих те с нежна ласка и надежда,
И събирах  сила да съм ти отново аз дом и закрила
За да тупти сърцето ти под моето сърце
Да устои и живот да ти дари, съдбата да се промени,
И под закрилата на вси светии на този свят момичето да се роди.......
Виж целия пост
# 27
Видях една прекрасна лентичка  Simple Smile. Успех! Всичко ще е наред този път!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 28
Година мина и замина
тъй страшно времето тече
в сърцето още болка има
по нероденото дете...........
А днес балон ще ти надуя
ще го изпълня със любов
по ветровете бурни ще го пратя
до небето на ангелското ми дете.
И торта ще направи мама
като за първи ден рожден
ще духна една свещичка-душичка
ще гушна малко спомени по теб
И тъй ще пусна да отмине
тоз скръбен нерожден твой ден......
Виж целия пост
# 29
 Честит рожден ден на малката звездичка.
Бъди силна маме  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия