Обичате ли стихове? - 10

  • 198 943
  • 547
# 270
И скитайки се в тая самота,
сред тъжните покрити с прах руини
Съзрях аз роза, цъфнала бе тя,
на мястото на нявгашни градини...
Кембъл.
Виж целия пост
# 271
Толкова те дирих, че земята, заприлича цялата на теб.
Толкова те исках, че нарекох с името ти всяка моя вещ.
Има лите? Или те измислих?
Може би е по-добре така.
Можи би измислена от мене,
Най-за дълго с мене ще си ти.
Най-последна тебе ще намразя.
Най-жестоко ще ме заболи,
Ако с друга някоя случайно,
само за минута те сменя.
В. Ханчев
Виж целия пост
# 272
Това ми е любимо, не съм го писала аз, но го чувствам толкова лично за мен и сина ми.

Късче любов, добре си дошло!
Гледай в очите ми – казвам се „Мама”,
дълъг е пътят, по който вървях
да те посрещна, за себе си само…

Знаеш ли в нощите с колко копнеж
дрешките твои приглаждах стократно,
даже секундите с трепет броях,
и те обичах, дори непонятно…

Вярваш ли как съм се молила аз
да те притисна до тялото свое –
сякаш да викна на целия свят:
„Имам си щастие, щастие мое!”

Друг ще успее ли, зная, не би
в свитите пръстчета чудо да вижда,
още в утробата всичко да си –
светлото пламъче бяла надежда…

Днес те посрещам – добре си дошло!
За любовта ми препятствия няма…
Мое начало на всичко добро,
гледай в очите ми…казвам се „Мама”!


А едно кото ми се е запечатало в главата е ВСИЧКО на Блага Димитрова.(много е дълго за да го напиша)
Виж целия пост
# 273
Обожавам поезията, любимата ми българска авторка е Станка Пенчева, която за съжаление не е между живите.

Всичко нейно ми е любимо, в толкова произведения съм се откривала, ето тук можете да прочетете: цък
От сравнително новите поети харесвам и Добромир Банев. И не само, де. Харесвам всичките ни таланти.
Виж целия пост
# 274
ИЗБЕРИ
Замисли се...
Дали си това, за което мечтаеш?
Отърси се за малко от тази забързаност сложна.
Изплакни от очите си филма, във който играеш.
Поеми по посока от тази противоположна.
Наклади после огън в най-тихия бряг на душата си.
Отчупи къшей хляб и със сол от сълзѝ посоли го...
Помниш ли песента "Нямам нужда от много приятели" ?
Две очи, две ръце, и сърце, вярвай ми - ще ти стигнат!
Захвърли всичко пошло, което по тебе полепва.
Ако днес не го сториш - то утре във него ще тънеш...
Павлина Соколова
Виж целия пост
# 275
Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сплита косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без майка си вече.

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!
Възстанових го по спомени.....! Обичам го!
Виж целия пост
# 276
Не  се сърди
Не  се сърди на тъжни истини
Тормозили деня ти делничен
Полети високо и си виж теглото,
обидно даже до безмисленост.

Търпиш и си герой в драмата,
Която режисират специалисти
В низките неща, в измамата
Ръководят мислите ти до зависимост.


Огледай другите изпаднали
Години вряли в казана дяволски
Дебилни до обичане да мразят
Държат душата ти под мишница.

Излез на въздух, мое цвете,
Радиацията разваля светове
от воля да работиш верна
не се сърди на думите ми, не.

автор е моят мъж Simple Smile
Виж целия пост
# 277
Виж целия пост
# 278
Виж целия пост
# 279
Не ме въвличай в твоите истории,
достатъчно интриги ме оплитат...
Човеците са хора на теория,
на практика свирепо си налитат
и блъскат се с обидни констатации,
измислици, невежество, омраза...
Не ме поставяй редом със простаците
и между „този рече”, „онзи каза”,
защото нямам време да се губя
сред жалкото бездушие на всички –
все още искам сутрин да се будя
от слънце и от песните на птички.

Добромир Банев

 
Виж целия пост
# 280
Ето едно детско коледно стихче:

Дядо Коледа

В тази светла бъдна вечер
имам си мечта една –
тук да дойдеш отдалече,
Дядо Коледа, с шейна!

Чух, че носиш изненади
на послушните деца
и ти пратих, мили дядо,
пет-шест важни писъмца.

Знам, че днес оттук ще минеш,
в някой късен час нощес!
Слушах цялата година,
а най-много слушам днес!
Виж целия пост
# 281
НЕ, ТОЙ НЕ РЕВНУВА

Валери Петров

 

Днеска съм с музика много зает,

дано никой другар не ме дири.

Все тъй весела двайсет пъти подред

единствената ми плоча свири.

 

А ти сигур трепериш, че аз със бръснача

ще те издебна в гъстия мрак

и насечена, в куфар, с дни ще те влача

от хотел на хотел и от влак на влак.

 

Но аз съм зает с грамофонни игли.

Аз ги сменям редовно и вещо.

Както виждаш, нищо не ме боли...

Или, съвсем мъничко нещо...

 

Долу продават, уви, лимонади,

а нямам вече конячен запас.

Но ти не ми каза откъде го извади

този пътуващ контрабас.

 

Със свойте мустачки и своя поклон

той е неотразим, трябва да признаем.

А плата на този зелен панталон

от кой билярд го е взел назаем?

 

А какви нови триетажни подметки!

Моите почитания. Те струват пари.

И, знаеш ли, въпреки тези качества редки,

аз не го презирам дори.

 

Но ти се излагаш, мой ангел красив,

само за твоя вкус ми е жалко.

Иначе, не бих имал нищо против...

Или може би съвсем мъничко малко...

 

Кажи ми шест думи - Това бе техника

за нашия водопровод. -

Аз не ще се усъмня в тех никак

чак до края на своя живот.

 

Но ти не казваш тези думи, нали?

Аз слушам на старото си место

и мисля, че тез грамофонни игли

няма нужда да се сменят тъй често.

 

Фабрикантите лъжат. Няма никаква нужда.

Няма нужда и жени да сечем.

И въобще ревността ми е съвсем чужда...

Или почти съвсем...
Виж целия пост
# 282
Тихо
В живота ти се втъках
Нишка по нишка,
Незабелязано,
Ала така,
Че ако поискат да ни разделят,
Трябва целия да те разнищят
Или с нож да ме отсекат...

Станка Пенчева



ТИ

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен;
Да знаеш това,
Което и аз не зная;
Да бъдеш по-умен от мен;
Да си втурваш в света
Като в голяма вода
И да го преплуваш до края;
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря,
И пак силата ти да не ми тежи –
Да си въздух,
Когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
Нека други да ме лъже,
Нека ме предаде приятели –
Само ти,
Ти да си длъжен
Да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
Върху вярата си те разпънах...
Ти,
От мойта любов белязания,
Върви, без да се препънеш!

Станка Пенчева
Виж целия пост
# 283
Опитах да изчета темата,но не успях. Дано не повтарям вече публикувани стихове.
Любима Карибиана ❤
Виж целия пост
# 284
Ти вярваш ли във Коледното чудо,
в шейната със елените вълшебна?
Дарявал ли си просяк с топло блюдо,
със къшей хляб и дреха непотребна.

Ти чувал ли си Коледни звънчета,
кристалния им звук и песен чудна?
А виждал ли си елфи и джуджета,
наяве и насън с надежда будна?

Ти търсиш ли все още под елхата,
подаръци – мечти, желани тайно?
Хлапакът в теб годините не смята
и коледни звезди сади безкрайно.

Ти чакаш ли отново през комина
добрият старец тихо да се вмъкне?
Мигът проспа предишната година,
камбаната в нощта преди да млъкне.

Ти казвал ли си: Коледа е, спрете,
и нека всеки близък да прегърне.
Обичайте със страст и си простете,
добрият жест дори врага ще върне!

Ти вярваш ли във стареца с брадата,
оставяш ли му мляко със бисквити?
Носът му зачервен е, а в торбата,
са всичките ти детски тайни скрити!

автор Боби Кастеелс
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия