Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Натрапливи, негативни, тревожни мисли,с които не мога да се справя

  • 7 713
  • 26
# 15
Симона, не ме приемай буквално, изрично подчертах, че не бива да се самообвиняваш за нищо!
Истината е...че и да си мислиш неща, и да не си мислиш - всичко се случва, независимо от мислите и желанията ти. Нямаш власт над тези неща, имаш власт само над собствените си мисли, опитай се да помислиш върху това. Помисли логично - мислейки си неща за смърт и нещастие, ти се чувстваш зле. Ако си помислиш нещо хубаво - ще ти стане по-добре, нали? Но това е фиксирано върху теб, не върху другите. Ти проектираш своята реалност, с мислите и действията си, затова работи върху това като начало.
Мисля, че си прекалено уплашена, което е нормално, и това ти пречи да направиш поне една крачка напред към себе си.
Пробвала ли си нещо алтернативно, имам предвид техники - ТЕС, йога или друго?
Виж целия пост
# 16
Julia_21
Хексе
Café del Mar


Момичета дадохте ми наистина теми за размисъл...... не съм пробвала йога...относно ТЕС -чела съм книгата и в интернет, опитах, но много бързо се отказах и така и не видях ефекта.Като цяло спорта доста ми избистря мозъка, но в последно време съм под наистина голям  стрес... и просто напрежението доведе до това ....ще се опитам да съм по-спокойна и да отделя всяка свободна минута в движение ...ще се постарая да мисля малко по-позитивно...аз съм много чувствителна и емоционална и като цяло ежедневните битови проблеми ги приемам много лично  и всичко доведе до една лабилна психика, която не е нормална за 22- годишна жена ...надявам се да се справя сама с проблема...не ми се ще да стигам до медикаменти и психиатри
Виж целия пост
# 17
За да се освободиш от натрапчивите мисли, които са те превзели, трябва сама и доброволно да ги пуснеш да си тръгнат от теб, а това става чрез осъзнаване на реалността и истините, които важат за теб. С подтискане на мислите не става, това е като заравяне на главата в пясъка. Ако те освобождава и отпуска - говори за нещата, които те мъчат, с близки, прятели, хора, на които вярваш. Намери нещо, което да поддържа ума и тялото ти активни - спорт, умствена дейност някаква, бъди ангажирана, но съзнателно, а не с цел да избягаш от проблема си. Набележи си фрази, които да си повтаряш по сто пъти на ден, ако е нужно - че обичаш себе си, че се приемаш, че осъзнаваш, че правиш най-доброто, на което си способна, и т.н. Повтаряй си, че не носиш отговорност за живота на близките ти, можеш само да ги обичаш и подкрепяш. Повтаряй си, че животът е шарен, и поднася всякакви изненади, и хубави и лоши - и затова трябва да го живееш такъв, какъвто е в настоящето - миналото не можеш да промениш, нито бъдещето имаш, но сега можеш да направиш най-доброто за себе си, а то е да се обичаш и да обичаш хората около теб.

Разбирам те напълно и за ритуалите, и за натрапчивите мисли. Минала съм през това, намерих за себе си неща, които ме изкараха от паниката на собствените ми страхове. До преди години постоянно изпитвах ужас от това, че ще загубя родителите си. Събуждала съм се нощем, плачейки, представях си всичко в детайли, какво бих правила, как бих се чувствала, и т.н. След като се омъжих, мъжът ми работеше в друг град, и пътуваше всяка седмица...Минаваха ми всякакви сценарии през главата, какво може да му се случи, случвало ми се е да ми прилошава от притеснение, да не ми стига въздух. Когато забременях, постоянно си мислех, че няма да износя бебето. Представях си се в най-различни ситуации, как ми се случват ужасии, как умирам, и т.н. После, когато родих - имах постоянни страхове за детето си и исках всичко да е под моя контрол, постоянно, на 100%. Обаче, няколко случки ми показаха, че... каквото и да се опитвам да правя и да мисля - нещата се случват, както трябва, и не е в моята власт да контролирам всичко, както ми се иска на мен. Почувствах се маловажна в цялостната картинка...осъзнах, че мога да правя това, което искам, както го искам, и както мога - останалото не зависи от мен. И каквото и да се случи, ще го приема. Приех и смъртта като нещо съвсем естествено - каквото е. Това ме стимулира още повече да живея на макс, да оценявам това, което имам, хората, които имам, дори спрях да се ядосвам за неща, които преди ме изкарваха от равновесие. Казвам на хората, които обичам и са до мен - че ги обичам. Целувам детето си и му казвам, че го обичам. Всеки ден си подарявам емоция, която да ме прави щастлива - може да е хубава музика, може да е спортуване, може да е хубав шоколад, дреха, разходка... Това е животът ни, всъщност...Докато се офлянкваме за какво да се притесняваме, той си минава, и изпускаме важните неща.
Прегръщам те, дано съм ти била поне мъничко полезна.
Животът е пред теб - не се давай така лесно на страховете, а ги приеми, пусни ги и продължи напред Hug
Виж целия пост
# 18
Café del Mar ти всъщност си ми не малко, а доста полезна, за което ти благодаря!!!
Ще препрочитам постовете, защото ме успокояват, че не полудявам, не съм единствената в това състояние и някак си ми олекна, защото вие ме разбирате...досега с  никой не бях разговаряла по тази тема защото ме беше страх как ще реагират близките ми ...и затова споделих тук...
Надявам се като теб Café del Mar  с времето да осъзная нещата ,  да напредна  и да преборя страховете си и да се превърна в човека, който искам да бъда ..дано да успея Simple Smile

Виж целия пост
# 19
Нямаш представа колко хора има подобен проблем - не си сама, не се притеснявай Hug
Трябвало е отрано да споделиш страховете си, но не е късно и сега.
Сега като казваш, че те е страх как биха реагирали близките ти - спомням си, когато изпадах в моите си състояния, чакайки мъжът ми да се прибере жив и здрав - той ми се смееше, чистосърдечно, разбира се, и казваше - "е, какво има да го мислиш дали ще ми се случи нещо, или няма - рано или късно ще се мре, и след 100 години на никой няма да му пука" Crazy Тогава много ми ставаше мъчно за тази му реакция, едва ли не исках съчувствие за безумните си паранои, а всъщност е бил толкова прав...

Надявам се с времето да осъзная нещата ,  да напредна  и да преборя страховете си и да се превърна в човека, който искам да бъда ..дано да успея Simple Smile
Вече си направила първата крачка - осъзнала си и си признала, че имаш проблем. Това е най-трудното, по принцип... Hug
Виж целия пост
# 20
Вече си направила първата крачка - осъзнала си и си признала, че имаш проблем. Това е най-трудното, по принцип... Hug

Toва е първата крачка, но  съвсем не е най-трудното. най-трудното предстои.
ОКР е много трудно за овладяване. Именно, защото хората не са луди Simple Smile - чудесно осъзнават проблема, осъзнават, че им вреди...всичко, но затова се казват натрапливи мисли, затова е обсесивно разстройство - защото въпреки, че всичко осъзнаваш, че знаеш, че имаш проблем, не можеш да спреш мислите. Те са там въпреки здравия разум, въпреки позитивното мислене.

Не е невъзможно, но определено трябва помощ от специалист, не само от форума.
Виж целия пост
# 21
Аз съм също с една друга натрапливост от около 6 месеца, само мисъл,страх да не направя някоя глупост със себе си, конкретен страх да не се метна отнякъде, когато съм на високо  т.е страха от загубата на контрол, страха от полудяване- проявила се в следствие на паник атаки и много неразположения., изживях  много тежки страхови кризи,не смеех да излизам на терасата вкъщи 2 месеца- но аз говорих за това със всички около мен, споделих  за тези ми страхове  още от самото начало, за съжаление никой не ме приемаше насериозно- започнах да посещавам психотерапевт, вече 5 месеца ходя и трябва да ти кажа, че това лека по-лека дава резултат, отвреме на време мисълта пак се проявява,но вече не ме плаши толкова- мен ме беше страх да оставам сама с детето, но мъжът ми се все ми се смееше и ми казваше, ти си толкова страхлива, как ще си причиниш такова нещо и си излизаше на работа - тези страхове са илюзорни, фантазни- те немогат да се случат, защото ние сме си с ума, осъзнаваме го и страдаме,че го мислим. Както казва моята психотерапевтка - като ти мине някоя шантава мисъл, винаги си прави проверка на мисълта и ситуацията, т.е знаеш много добре,че това са някакви си мисли, просто ги пусни да минат покрай теб и не задълбавай. Нямаш си на идея колко много хора има с най-различни натрапчиви мисли, на мен ми бе казано,  и от психиатър и психотерапевт, че моето не е ОКР, а е в следствие на всички негативи изживени покрай паническите атаки и е в следствие на тревожността.
     Та и моя съвет е да потърсиш читав психотерапевт, четенето на позитивна литература- не мисля,че ще помогне!И както са ти казали по-горе да си намериш някакво занимание, което да ти отклонява мислите!
Виж целия пост
# 22
При такива натрапливи мисли най-добре действа когнитивно поведенческата терапия. Всеки опит да подтиснеш мислите или пък да им се отдадеш води до още по-отрицателни последици. Има и книги за самопомощ създадени на базата на когнитивно поведенческата терапия, но тези, които знам са на английски. Ако владееш езика, потърси в нета, има много литература.
Виж целия пост
# 23
Психиатър ще те оправи! Другото е бошлаф работа. И не си мисли, че ще се справиш сама.
Виж целия пост
# 24
Не е невъзможно да се справи сама. Naughty
Виж целия пост
# 25
Ако в темата се говори за ОКР искам да подчертая че Само обучен терапевт може да постави диагноза Обсесивно-компулсивно
разстройство.
Той ще провери 3 неща :
- наличие на обсесии ( натрапливи мисли и/или представи).
- компулсивно поведение ( извършване на ритуали, които да намалят
безпокойството).
- обсесиите и компулсиите отнемат много време и пречат на ежедневието
(на работата, училището и т.н.).
Виж целия пост
# 26
И на мен ми се случва понякога да си мисля такива неща.Нормално е донякъде,светът е сякаш полудял.Атентати,стрелби,катастрофи,какви ли не гадости се изсипват ежедневно.Дори се случи да сънувам неприятни неща да се случват на някои близки,но сънищата и мислите не могат да ни навредят, ако не им позволяваме.Добре е да се потърси помощ от специалист, ако е нужно,също и разсейване с някакво приятно занимание, макар че невинаги помага.Просто,да се търси позитивното, хубавото в живота,колкото и малко да е то,нещо,което да ти разведри деня.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

0 резултати за

Страница 1 от 1