"Селски" номера и пинизи

А ти какво,имаш желязна нервна система и нищо не те дразни?!Айде у лево.

Да се отговаря на мнение дадено преди 4 години .... малко е странно 

Много е забавно като се цитира пост публикуван преди четири години.

Номер от онзиден. Прибираме се надвечер с ММ и заставаме като гръмнати пред вратата на апартамента. С черен спрей намацано нещо като кръст и разни заврънтулки наоколо. Вратата е от светло дърво със стъклено прозорче, с метална стругована решетка върху него, месингови елементи и порцелан върху бравата.
В блока има четири апартамента, вратата долу се заключва. Единият апартамент вече е необитаем, имаше една баба в него, но от няколко месеца я няма, не знам какво стана. Във втория апартамент живее един български турчин, млад, доста възпитан, роден е тук, тих и кротък. В третия има французи, които от няколко месеца са във Франция, но 20-годишният им внук е тук. Откакто е останал сам, вдига такива купони до зори, че на косъм не съм избухвала досега, а няколко пъти дърпах ММ да се връща и да не се разправя. Внукът е с визия на ангелче и като не е пиян или дрогиран е много приятен.
Предната вечер преди да открием поразията на вратата пак имаше купон до късно, бягане по стълбите нагоре-надолу, тръшкане на врати, песни до зори, накрая някой плака много сърцераздирателно. Сутринта като заминавахме на работа не видяхме вратата. Вечерта като я видях си представих, че трябва или ние да плащаме щетата на хазяите, или да им звъня, те да се обадят на хазяите на французите, ще има една малтийска разправия, внукът ще застане пред тях с херувимското си излъчване и ще отрича докрай, а може и да не помни наистина. За две секунди взех решение, качих се на горния етаж и така блъсках по вратата, че не знам как не падна. Отвори хлапето, още пияно и невменяемо и почна да се кълне, че не бил той и нищо не знаел. Казах му, че викам полиция, при което явно се притесни, влезе навътре в апартамента, взе да крещи нещо на френски и след малко той и три полуживи същества се довлякоха долу с гъби и парцали. ММ им даде някакви препарати, два часа търкаха, накрая изчистиха вратата до първоначалното ѝ състояние.
Така не бях побеснявала откакто живея тук и каквито и нервни ситуации да съм имала, все с една дебилна усмивка подхождах, щото нали не върви да се саморазправяш. Но сега точно преди заминаване, само ми трябва на всичкия панаир по подготовката да се разправям с хазяи, полицаи, пияни тийнове, че и да платим към две хилки за врата. То хубаво, че боята от спрея въобще излезе и че внукът, отричайки деянието се хвана да чисти, защото щях да го хвана за къдравата коса и да го държа, докато почне да чисти. После и аз щях да отричам пред полицаите. 

Ами много добре си постъпила. Понякога се оказва по-добре да "поговориш" със съседите, отколкото да се намесват полиции и собственици. Дори и говоренето да е под формата на дивашки крясъци и агресия върху вратата им!

Имаме вътрешен двор с гаражи. Малката ми кола стои паркирана пред гаража, в който е голямата кола, не пречи на движението и маневрите.
Редовно някой съсед си изхвърля храната върху колата ми, не знам какво да правя. Подозирам кой е, но няма как да съм сигурна.

Вчера имаше ориз по предното стъкло, шофьорската врата и изобщо навсякъде.

О, Змия, аз редовно намирам върху колата си обелки от всевъзможни храни и плодове, често и храчки. Аз обаче знам точно кой е, но няма оправия. Едно откачено бабе, което мрази всичко и всички. Затова просто вече спирам настрани. И върху мотора хвърляше боклуци и изливаше какви ли не помии.

В съседния блок живееше една баба, която събираше олио от пържене и изливаше върху коли, паркирани под балкона на кухнята й. Един нещастен човечец така го беше подредила, че не можеше да си изчисти предното стъкло, за да стигне до автомивка.
Апартаментът в момента се обитава от едно младо семейство, но никой не смее да спре там, въпреки че бабичката повече от три години я няма.

Винаги ми е било чудно, как като си хвърлят някой хора боклуците в контейнера, докато вършат тази работа и виждат как падат извън него,не си ги ппочистватт, а ги оставят да се въргалят по земята. Толкова ли е трудно да погледнеш контейнера и да прецениш дали ще ти събере боклука или трябва да отидеш две крачки надясно и да я изсипеш в другия ? Аз проблема съм го решил с торба за боклук в кофата, ама като гледам как някой индивиди си изсипват отпадъците половината в контейнера, другата половина пред него ... не искам да си правя заключение за жилищата им.

Всъщност има какво да направите. Писмено оплакване в кварталното МВР. Ще го стреснат извършителя. Нямаше да го пиша, ако не беше изпробвано.

За да подадеш оплакване в полицията, трябва да посочиш извършител. В противен случай  се прави преписка срещу неизвестно лице. Никой полицай без сериозни доказателства от страна на жалващия се няма да тръгне да отправя предупреждение за нарушаване на реда срещу "евентуално заподозрян в нарушение". Това е така, защото си има и ответна процедура - може да се пусне жалба срещу полицая. Така че без доказателства - си е чиста проба хабене на нерви. 

Днес една леля - клиент на щанда със зеленчуци на голям хранителен магазин взе найлоновата торбичка от опакована зелена салата, т.е. я разопакова, за да си сложи доматите вътре, тъй като нямало найлонови торбички. Аз замръзнах на място, когато я видях, а тя ми изкрещя изобщо да не я гледам така, че ще видя ... Казах, че торбичките са от дясната страна на щайгата, от която взима, а тя отговори да си затварям устата

И това са възрастните хора, които трябва да дават пример на нашите деца.. възмутително е колко сме оскотели..

Кварталните за красота ли съществуват? Нищо ли не могат да направят?

Вчера ватманката в трамвая най- невъзмутимо пушеше. На въпроса ми как може да си го позволи, отговорът беше - ами ей така. И цял травай хора цъкаха с език, обаче никой друг не посмя да и направи забележка.
Само се чудя дали мога да пусна жалба в Столичен градски транспорт само с линията трамвай и приблизителния час.

Поне може да опиташ. Предполагам, че  джи пи ес системата „помни” кой трамвай къде се е намирал в определен час.