"Селски" номера и пинизи

  • 5 105 294
  • 49 908
# 38 205
Честно ли толкова ще се бъгнете, ако помогнете с една бебешка количка? То не бяха хернии, болежки, нам си какво. Все пак живеем в общество и не е лошо да не  забравяме толкова често, че на всеки му се налага да опре до услугите на някой друг.
На мен не ми пречи да помогна, нито пък да стана, за да седне някой по- нуждаещ се.
Виж целия пост
# 38 206
Дадох пример с позната, която от два автобуса пълни с хора помощ не е получила
Тя помолила ли е за помощ или е чакала някой да се сети?  Не вярвам цял автобус да откаже помощ на майка с количка, винаги се отзовават хора.
Виж целия пост
# 38 207
Цитат
Честно ли толкова ще се бъгнете, ако помогнете с една бебешка количка? То не бяха хернии, болежки, нам си какво.

О, абсолютно!
Изглеждам добре и в добра кондиция, но  има моменти, в които човек не може и толкова.

Както и обратното, не помагам, преди да попитам "Имате ли нужда от помощ", веднъж една възрастна дама, на която имах намерение да помогна, връщайки пазарската и количка, ме сряза с думите "Приличам ли на някой, имащ нужда от помощ"
Виж целия пост
# 38 208
Никой не очаква всеки да е във физическо състояние да помогне. Обикновено в автобус молбата не би била персонална, а нещо от типа на “Извинете, дали някой би могъл да ми помогне с количката?”. Ако от 20 човека всички са с хернии или други болежки, бих се изненадала...

Ако помоля персонално някого и той отвърне “Съжалявам, не е във физическите ми възможности/не мога в момента”, напълно ще разбера човека отсреща. Но да помолиш някого, без значение кого сред много хора, а да останеш с оглушителна тишина и безразличие, е тъжно.

 
Съжалявам да го кажа и съм сигурна, че на някои от вас няма да се хареса, но няма как някой да ме накара да помогна (вдигане/сваляне на количка), ако не е във физическите ми възможности.
Моето здраве е преди всичко останало.
Виж целия пост
# 38 209
Честно ли толкова ще се бъгнете, ако помогнете с една бебешка количка? То не бяха хернии, болежки, нам си какво.
Очаквах този отговор. Друг няма да се бъгне да носи твоята количка, но ти няма да я носиш сама. Евала Laughing
Да, хубаво е да сме общество, но докато едни неглижират проблемите на другите и мислят, че те от своя страна също трябва да си плюят на здравето заради тях, щото "е кво пък толкова" ще сме си скотОВЕ.

Сирен, понеже засегна темата за някаква взаимност и приемственост между поколенията. Мисля, че преди хората повече са си помагали, но аз лично помня как един родител можеше да направи забележка и извика на всяко едно дете на площадката. Сега не е така. Маминото злато е със забрана някой да му каже думичка, дори да се държи като лайно. Мотото е "аз съм майка на това дете, аз решавам всичко, никой да не ми се меси".
В контекста на такава настройка, въпросната помощ няма да направи човека човечен, добър член на обществото, а ще е носач.

Хем за гадните ситуации и помощ- "хайде да сме общество и да си помагаме", хем за позитивите "аз съм самостоятелна единица". Малко е лицемерно поне за мен. Peace
Виж целия пост
# 38 210
Не съм я питала, коментирахме доколко е достъпно с автобус и тя каза, че се е мъчила с количката, не е могла да я качи и два поредни автобуса е изтървала. Не съм задълбавала, но е достатъчно показателно, независимо дали е помолила, или тихо се е мъчила сама, защото се е “размножила” на своя отговорност...Момичето е изключително мило и възпитано.

Мисля, че е ясно, че не става дума някоя жена да се курдиса като принцеса пред автобуса и да чака да ги натоварят с престолонаследника по подразбиране, гледайки лошо и очаквателно. Нито да смята, че нещо ѝ се полага само защото е родила. Просто аз лично смятам, че всекиму в нужда може да се помогне в конкретния момент - майка, баба, дете, инвалид и тн.



Дадох пример с позната, която от два автобуса пълни с хора помощ не е получила
Тя помолила ли е за помощ или е чакала някой да се сети?  Не вярвам цял автобус да откаже помощ на майка с количка, винаги се отзовават хора.
Виж целия пост
# 38 211
Ти явно не си виждала бебешка количка на живо, но има ситуации, в които е невъзможно човек да се справи сам.
И не, никой не е длъжен да ми помога. Затова и не ползвам градски транспорт с количката, за да не се налага да завися от чуждия кеф.
Виж целия пост
# 38 212
Аз лично разбрах случая и е кофти такава ситуация. Но смятам, че е изключение, а не прваило, охарактеризиращо "бездушния българин".
Аз също съм имала проблеми с автобуси, гонещи самолет, когато съм носила багаж равен на теглото ми, който на теория и аз не мога да вдигна, и никой не ми е помогнал, но имам още 5 случая срещу един такъв, в който все някой макар и малко ми е помогнал, а другаде - повече.

Скрит текст:
Интересното е, че в един от тези случаи- вратите си се затваряха, а аз бях се заклещила на вратата като магаре, опитвайки да набутам много тежки куфари и никой от мъжете наоколо не ми помогна, а едно младо момиченце около 40 кила с мокри дрехи минаваше покрай спирката и се отклони и се опита да ми помогне.

Виж целия пост
# 38 213
Аз все още смятам, че е задължение на общината да направи средата достъпна. А гражданите помагат по желание.
Иначе аз преди години, с малките деца, като се налагаше да ходя някъде с ГТ, ползвах кенгуру раничка ( нямаше слингове). Не се налагаше някой да вдига/ сваля количка. Точно защото преди 15 години нямаше ни един асансьор в подлез, нито един рейс или трамвай беше пригоден и т.н.  Слагам бебето в кенгуру то и воала. Оправях си се сама. И се радвам, че нямаше молове,в които да киснат децата " на въздух".
Виж целия пост
# 38 214
В България не е толкова наложително да се ползва градски транспорт с количка. Първо, че разстоянията не са толкова големи, второ, че такситата изобщо не са скъпи. Ако е нещо спешно, винаги може да се отделят 10-20 лева за такси. Едно кенгуру също решава въпроса, или придружител.
Виж целия пост
# 38 215
Имам позната, която е точно от хората, които смятат, че всички са им длъжни. И преди да роди беше такава, но след това...ужас. Тя се качва в рейс и директно казва : ставай, аз съм бременна/с дете. На опашки се опитва да мине отпред, защото е с дете, дори и други на опашката да са с деца, даже на площадки гони деца от люлката, за да се люлее нейното дете. Ето такива хора предизвикват нежелание да помогнеш. За щастие рядко се виждам с нея, много ме натоварва това мислене: на мен са ми длъжни всички.
Виж целия пост
# 38 216
О, напротив. Нужда от достъпна среда има, и то голяма. В момента съм временно в Полша и виждам колко по-лесно е, като е достъпно. И има много повече майки с колички от България, пък никой не смята, че му се пречкат, нищо, че и тук си ходят и по групи. Но пък тротоарите не са заети от коли. А, и колите ми спират да пресека на пешеходна пътека, и не ми бибиткат. Въобще, животът може да е доста по-спокоен, ако не се дразним от всичко и сме една идея по-търпеливи.
Струва ми се, че на  редовните списващи в Клюкарника много им личи, че вече им пораснаха децата. Те и моите пораснаха. Но пък бебетата не ми пречат, нито майките им.
Виж целия пост
# 38 217
Да, с такси не е скъпо, но трябва и столче за кола, а ако съм тръгнала с такси, се предполага, че няма къде после да оставя столчето за кола. Ако бебето е съвсем малко и е с кошница за кола е по-лесно.

И аз имам раница за бебето, но сега бременна не я нося. Отделно честно казано ме е малко шубе права с бебето в раница в ГТ. Та се радвам, че не ми се налага.

И аз мисля, че е редно всички обществени места да са пригодени и достъпни и за инвалиди, и за колички, човек не е добре да е ограничен от обстоятелствата и принуден да зависи от някого. 

Абстрахирайки се от казусите с ГТ и количките, има безброй случаи, в които на хората сякаш грам не им пука, че някой е в нужда от нещо. Пример - пред АГ кабинет за женски консултации, татковците насядали удобно до жените си, а бременни жени стоят прави. Това е редовно. Човек ако е научен, че светът се върти само около него, ще е такъв и като дете, и като родител, и като пенсионер, винаги. То е до възпитание и светоусещане. И такъв човек няма да помогне на друг ако го види да се бори с тежките куфари, както е било в случая на спасителката в ръжта, нито ще помогне на майка с количка. Хубавото е, че има и много примери за обратното.

Виж целия пост
# 38 218

Та така, ако никой не ми е длъжен като майка, то аз длъжна ли съм изобщо да възпитавам добри членове на обществото или да си ги науча и те да си гледат кефа, а бърчещите нос да се оправят както могат някой ден?

Ти ги възпитавай както искаш, доколкото нормативната база ти позволява. Последствията ще са за децата ти, но и за теб самата. Което не отменя факта, че никой не е длъжен да ти помага за количката. И без помощ за нея можеш да ги отгледаш свестни, само малко трябва да се напънеш.
Виж целия пост
# 38 219
Много зависи кой как си учи децата. Един път бях на доста голяма опашка в един магазин (не супермаркет) и се появи една млада жена с малко детенце (може би около 2-3 годишно), което държеше някакви бисквитки. Жената му обясни, че ще се наредят на опашката, за да платят бисквитките и застанаха най-отзад. Естествено, че я пуснахме отпред с детето, но ми направи добро впечатление, че му беше обяснено, че трябва да се подреди на опашката. Накрая най-големият проблем се оказа как да му вземат бисквитите, за да ги маркират (по никакъв начин не си ги даваше)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия