Здравейте приятели. Досега единствено бях читател в този прекрасен форум, но ето дойде времето и да се регистрирам. От дълго време съм изпаднал пред една сериозна дилема и искам да чуя мнението на други хора по въпроса, а това е единствения форум, в които мога да получа адекватни и обосновани отговори. И нека първо да започна с кратка ретроспекция на събитията довели до дилемата ми.
На 24 години съм. Дипломиран авиоинженер от ТУ-София филиал Пловдив. Роден съм в едно прекрасно българско село с добра инфраструктура, на 8 км. от малък, но прекрасен град. Селото ми се намира на 90 км. от двата най-големи града в България. До 8 клас учех в село и беше чудесно - добро образование, много деца, чист въздух, тичане на воля и т.н. След това отидох да уча в близкия град и завърших професионална гимназия с пълно отличие, като през това време продължавах да живея на село. Приятелите порастваха, детството преминаваше във фазата на пубертета и нещата бяха чудесни.
След дипломирането ми стоеше въпроса, а сега накъде. Още от средата на гимназиалния курс бях решил, че искам да бъда инженер и да уча в Пловдив. И така осъществих тази своя мечта. Четирите години прекарани в Пловдив доведоха до това, че там създадох прекрасни приятелства, голяма част от приятелите ми от село и малкия град дойдаха също в Пловдив. И така 4 години минаха неусетно, дипломирах се като инженер с пълно отличие и дойде момента за търсене на работа. Докато бях студент летата се прибирах на село и карах по цяло лято стаж в една от най-големите български фирми, която се намира между селото ми и близкия град. И така след като завърших ми предложиха договор с много добри финансови параметри. В началото бях решил да им откажа и да си търся работа по специалността, но навсякъде където отивах и ми предлагаха работа по специалността ми предлагаха доста по-лоши финансови параметри и никакви гаранции за кариерно развитие. И така приех работата на фирмата, в която карах стаж.
И така стегнах куфарите и от Пловдив се върнах отново на село. Месеците минаваха, уикендите отскачах до Пловдив да купонясваме и да се разхождаме с приятелите, но малко по-малко взе да ме наляга носталгия и депресия по големия град. Взеха да ми липсват разходките по Главната, джогинга на Гребната и в Лаута, неделните мачове на стадиона, кафето следобед на терасата с изглед към булеварда, вечерните разходки на тепето и т.н. Малко по-малко приятелите ми от село заминаха кой по София, кой по Пловдив и се стигна дотам, че ежедневието започна да се свежда до ставане за работа, прибиране, малко домашни задължения и в леглото, а уикендите в Пловдив. Но уикенда не компенсираше нищо от сивото делнично ежедневие. Постепенно започнах да се налагам на работното място, повишиха ме, взех да взимам по-добри пари и взех да се замислям дали да не се преместя да живея отново в Пловдив и да се чувствам на място, а да си работя тук и да се стремя да се развивам нагоре, а защо не и да не си намеря след време в Пловдив нещо по-добро.
Всекидневно ще ми се налага да пътувам по 60 км. в едната посока или около 45 мин., но аз съм човек на динамиката. Обичам да има движение, хора, социални контакти, да знаеш, че има къде да поспортуваш, да се запознаеш с нови хора и т.н. Заплатата на този етап ще ми стига да си покривам пътните, наема и сметките, храната и да остава за фонда "И аз съм човек".
Искам да чуя и Вашето мнение. Оправдано ли е да направя подобна стъпка ? Ще се радвам на конструктивен диалог и градивна критика. Е Ваш ред е ?
Виж целия пост
На 24 години съм. Дипломиран авиоинженер от ТУ-София филиал Пловдив. Роден съм в едно прекрасно българско село с добра инфраструктура, на 8 км. от малък, но прекрасен град. Селото ми се намира на 90 км. от двата най-големи града в България. До 8 клас учех в село и беше чудесно - добро образование, много деца, чист въздух, тичане на воля и т.н. След това отидох да уча в близкия град и завърших професионална гимназия с пълно отличие, като през това време продължавах да живея на село. Приятелите порастваха, детството преминаваше във фазата на пубертета и нещата бяха чудесни.
След дипломирането ми стоеше въпроса, а сега накъде. Още от средата на гимназиалния курс бях решил, че искам да бъда инженер и да уча в Пловдив. И така осъществих тази своя мечта. Четирите години прекарани в Пловдив доведоха до това, че там създадох прекрасни приятелства, голяма част от приятелите ми от село и малкия град дойдаха също в Пловдив. И така 4 години минаха неусетно, дипломирах се като инженер с пълно отличие и дойде момента за търсене на работа. Докато бях студент летата се прибирах на село и карах по цяло лято стаж в една от най-големите български фирми, която се намира между селото ми и близкия град. И така след като завърших ми предложиха договор с много добри финансови параметри. В началото бях решил да им откажа и да си търся работа по специалността, но навсякъде където отивах и ми предлагаха работа по специалността ми предлагаха доста по-лоши финансови параметри и никакви гаранции за кариерно развитие. И така приех работата на фирмата, в която карах стаж.
И така стегнах куфарите и от Пловдив се върнах отново на село. Месеците минаваха, уикендите отскачах до Пловдив да купонясваме и да се разхождаме с приятелите, но малко по-малко взе да ме наляга носталгия и депресия по големия град. Взеха да ми липсват разходките по Главната, джогинга на Гребната и в Лаута, неделните мачове на стадиона, кафето следобед на терасата с изглед към булеварда, вечерните разходки на тепето и т.н. Малко по-малко приятелите ми от село заминаха кой по София, кой по Пловдив и се стигна дотам, че ежедневието започна да се свежда до ставане за работа, прибиране, малко домашни задължения и в леглото, а уикендите в Пловдив. Но уикенда не компенсираше нищо от сивото делнично ежедневие. Постепенно започнах да се налагам на работното място, повишиха ме, взех да взимам по-добри пари и взех да се замислям дали да не се преместя да живея отново в Пловдив и да се чувствам на място, а да си работя тук и да се стремя да се развивам нагоре, а защо не и да не си намеря след време в Пловдив нещо по-добро.
Всекидневно ще ми се налага да пътувам по 60 км. в едната посока или около 45 мин., но аз съм човек на динамиката. Обичам да има движение, хора, социални контакти, да знаеш, че има къде да поспортуваш, да се запознаеш с нови хора и т.н. Заплатата на този етап ще ми стига да си покривам пътните, наема и сметките, храната и да остава за фонда "И аз съм човек".
Искам да чуя и Вашето мнение. Оправдано ли е да направя подобна стъпка ? Ще се радвам на конструктивен диалог и градивна критика. Е Ваш ред е ?
