Какво е чувството да си загубил бебе, независимо по каква причина (твоя, божия, медицинска..) ?
Виж целия пост
Загуба на бебе
- Публикувана: 26 апр. 2014, 08:45 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2014, 05:39 ч.
# 1
26 апр. 2014, 13:25 ч.
чувство ???само болка,мъка,тъга,какво друго би могъл да изпита нормален човек,след загубата на най милото и скъпото 
Виж целия пост
Какво е чувството да си загубил бебе, независимо по каква причина (твоя, божия, медицинска..) ?
# 2
26 апр. 2014, 19:54 ч.
Точно за това питам.. не знам как да се преборя с това. Времето минава, а аз само за това си мисля. Имам чувството, че цял живот ще е така. По едно време се питах... след време като пораснат децата ми (все още нямам), и станат големи.. какво ли ще е чувството да знаят, че са могли да си имат братче или сестриче.
Виж целия пост
# 3
26 апр. 2014, 20:52 ч.
При нас минаха 5 години,няма ден да не съм се сетила за малката ми звездичка,времето не лекува,просто свикваш да живееш с тази мисъл ,това е бъди силна 
чувала съм от моя позната история,че е виждала много често майка и да плаче вечер,когато пораснала я питала,защо понякога е толкова тъжна,а тя и казала,че е имала бебе преди нея,което е загубила...и ето ,минали са били толкова години,а тя все още е страдала
,така ще е и с нас за съжаление ,стискай зъби
Виж целия пост
Точно за това питам.. не знам как да се преборя с това. Времето минава, а аз само за това си мисля. Имам чувството, че цял живот ще е така. По едно време се питах... след време като пораснат децата ми (все още нямам), и станат големи.. какво ли ще е чувството да знаят, че са могли да си имат братче или сестриче.
,това е бъди силна чувала съм от моя позната история,че е виждала много често майка и да плаче вечер,когато пораснала я питала,защо понякога е толкова тъжна,а тя и казала,че е имала бебе преди нея,което е загубила...и ето ,минали са били толкова години,а тя все още е страдала
,така ще е и с нас за съжаление ,стискай зъби
# 4
26 апр. 2014, 21:12 ч.
Е чак толкова песимистично, не. Всеки родител си има своите тайни и минало. И моите родители също. Но определено това оказва влияние върху отглеждането на децата ни, за добро или за лошо. Всъщност няма правилно и неправилно нещо, ние сме такива, каквито сме, тоест каквито са ни създали и отгледали нашите родители. Такива ще бъдем и към нашите деца, факт!
Виж целия пост
# 6
9 май 2014, 11:59 ч.
Ние загубихме момченце преди 4 дни в 29 г.с,а 2012г момиченце в 26г.с.
Лошото е,че вече нямаме сълзи,едно глухо мълчание,но мисля,че съм добре.
Ще опитваме пак
Не се предавайте
Виж целия пост
Лошото е,че вече нямаме сълзи,едно глухо мълчание,но мисля,че съм добре.
Ще опитваме пак
Не се предавайте
# 7
10 май 2014, 01:52 ч.
Чувството е е болезнена и неконтролируема мъка, безсънни нощи, изнервени дни, тих плач, понякога паника, бяс, тъга. И не, времето не лекува. Една година от загубата на близнаците ни. Единият се роди в края 23 седмица, другият- се наложи да предизвикат раждане заради усложнения - ДИК синдром. Не ги видях. защото влизах от колапс в колапс и това е непреодолимо чувство, че не съм направила достатъчно за тях, както и че не предусетихме това стечение на обстоятелствата. Неконролируема кръвозагуба, сепсис. Спасиха ме,спасиха и матката ми, но след 8 опита, надеждата се губи по пътят, а времето не ни е приятел, лекарите не харесват рисковете твърде много. Преди това загуби в 12-10-9 седмица и една извънматочна бр. Понякога ме обзема еуфория за опити безкрай, друг път страх от вече познатото.
Виж целия пост
# 8
10 май 2014, 07:59 ч.
опитвайте,когато му дойде времето ,никога не се отказвайте
Виж целия пост
Ние загубихме момченце преди 4 дни в 29 г.с,а 2012г момиченце в 26г.с.
Лошото е,че вече нямаме сълзи,едно глухо мълчание,но мисля,че съм добре.
Ще опитваме пак
Не се предавайте
Лошото е,че вече нямаме сълзи,едно глухо мълчание,но мисля,че съм добре.
Ще опитваме пак
Не се предавайте
опитвайте,когато му дойде времето ,никога не се отказвайте
# 9
10 май 2014, 08:03 ч.
толкова много съжалявам за изживяното 
,наистина времето не лекува,просто свикнах да живея с болката си ,тя ми е неизменен пътник до края
Според мен,докато имате шансове и зелена светлина-неспирайте ,бори се докрай,
Виж целия пост
Чувството е е болезнена и неконтролируема мъка, безсънни нощи, изнервени дни, тих плач, понякога паника, бяс, тъга. И не, времето не лекува. Една година от загубата на близнаците ни. Единият се роди в края 23 седмица, другият- се наложи да предизвикат раждане заради усложнения - ДИК синдром. Не ги видях. защото влизах от колапс в колапс и това е непреодолимо чувство, че не съм направила достатъчно за тях, както и че не предусетихме това стечение на обстоятелствата. Неконролируема кръвозагуба, сепсис. Спасиха ме,спасиха и матката ми, но след 8 опита, надеждата се губи по пътят, а времето не ни е приятел, лекарите не харесват рисковете твърде много. Преди това загуби в 12-10-9 седмица и една извънматочна бр. Понякога ме обзема еуфория за опити безкрай, друг път страх от вече познатото.
толкова много съжалявам за изживяното ,наистина времето не лекува,просто свикнах да живея с болката си ,тя ми е неизменен пътник до края Според мен,докато имате шансове и зелена светлина-неспирайте ,бори се докрай,
# 10
4 юли 2014, 14:35 ч.
Здравейте,
Аз също загубих бебето си, миналата година на 07. ноември, в 21-ва седмица. Уж всичко вървеше нормално, бяхме "отличници", чакахме едно "красиво бебе" (по думите на доцент Карагьозова от Майчин дом), но на въпросния ден просто ми се спука мехура, изтекоха ми водите и край...
Няма да разказвам за преживяното след това - за физическата и психическата болка.
Ето че сега отново се оказах бременна (вече съм на 40 г.), но при поредния преглед на ехограф се установи, че имам "кухо яйце", т.е. пак ми предстои абразио, този път в осма седмица.
Вече не знам нито какво да чувствам, нито какво да мисля.
Виж целия пост
Аз също загубих бебето си, миналата година на 07. ноември, в 21-ва седмица. Уж всичко вървеше нормално, бяхме "отличници", чакахме едно "красиво бебе" (по думите на доцент Карагьозова от Майчин дом), но на въпросния ден просто ми се спука мехура, изтекоха ми водите и край...
Няма да разказвам за преживяното след това - за физическата и психическата болка.
Ето че сега отново се оказах бременна (вече съм на 40 г.), но при поредния преглед на ехограф се установи, че имам "кухо яйце", т.е. пак ми предстои абразио, този път в осма седмица.
Вече не знам нито какво да чувствам, нито какво да мисля.
# 11
4 юли 2014, 19:06 ч.
Bezkrajno sazhaljavamm za zagubite ti, ahripsa! I az imam dva missed abortions, posle leka uspeshna bremennost I prekrasno veche tri i polovina godishno momichentse, a posle uzhasna zaguba minalata godina na zdravo momchentse v 9-tija mesets. Vapreki che sigurno e sadba I na vseki mu e opredeleno koga I kakvo, rano e da se predavash. Napravi kakvoto zavisi ot tebe - vsichki vazmozhni izsledvanija I terapii I opitaj oshte vednazh. Vjarno e, che chasovnikat si varvi, no na 40 ima oshte malko vreme. Podgotvi se v mesetsite sled abrazioto s podhodjashto hranene I nachin na zhivot. Badi silna I ne se predavaj. Ne badi I nerazumna, razbira se, I sluzhaj lekarite. Kurazh, milo momiche! Izvinjavaite za latinitsata, no v momenta njamam kirilitsa.
Виж целия пост
Izvinjavaite za latinitsata, no v momenta njamam kirilitsa.
# 12
5 юли 2014, 05:39 ч.
Здравей, много ти благодаря за подкрепата!
Да ти е живо и здраво детенцето!
За мен най-странното е, че самият лекар ми каза, че вече съм едва ли не стара и затова нямам качествени яйцеклетки. Естествено, не ми беше спестен и елементът на търговия - предложи ми абразио в частната му клиника срещу 300 лв. - някои хора просто не могат да спрат да мислят за пари Разбира се, този лекар повече няма да го видя - става въпрос за д-р Иван Димитров. Препоръчаха ми го, но едва след това прочетох какво всъщност представлява като лекар. Прости им, Господи, те не знаят какво правят!
Виж целия пост
Да ти е живо и здраво детенцето!
За мен най-странното е, че самият лекар ми каза, че вече съм едва ли не стара и затова нямам качествени яйцеклетки. Естествено, не ми беше спестен и елементът на търговия - предложи ми абразио в частната му клиника срещу 300 лв. - някои хора просто не могат да спрат да мислят за пари
Разбира се, този лекар повече няма да го видя - става въпрос за д-р Иван Димитров. Препоръчаха ми го, но едва след това прочетох какво всъщност представлява като лекар. Прости им, Господи, те не знаят какво правят! Препоръчани теми