Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

ДНЕС МИ Е МЪЧНО, ЗАЩОТО...17 ТЕМА

  • 66 137
  • 107
Трябваше да се направи нова тема. На всеки човек му е мъчно понякога. Затова я имаме и темата. Да споделим и ако можем да си помогнем със съвети...


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=628611.0;topicrefid=19   


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=685079.0;topicrefid=20


Виж целия пост
# 1
.......... Майката на 4 годишния Паоло е безутешна  Cry (както и всички майки, загубили най-скъпото си и потънали в скръб), а правосъдието ни е продажно и убиеца си е в къщи..... това е подигравка и беззаконие>!?!.......... И правим всичко, което е по силите ни, събираме подписки, протести, трябва да успеем!!! Да има строги наказания, за да има лъч надежда децата ни да живеят!!!!
..........фонда за лечение на деца отказа на поредното малко слънчице, Ивалена, с рядка болест, а какво да правят сега родителите, да се откажат от смисъла на живота си ли, вие там хора ли сте вообще?! Пак търсим милостиня от народа, дарения..... , защо държавата се отказва от децата си и ги обрича на смърт???? Колко хора трябва да умрат?? Наскоро почина Васко, преди това още колко млади хора и деца???...........и нищо не се случва, толкова безпомощна се чувствам, стегнало ме е гърлото..........
Как да се радвам на децата си, като знам за тези безутешни родители?!?! Гледам ги как спят, моля се да са живи и здрави, и плача, плача за всички тях, за ангелчетата.......... защото е война на пътя, война в болниците и жертвите са нашите деца....... страх ме е........ що за държава сме?
 Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 2
Колко мъка има по този свят...
Виж целия пост
# 3
Мари, благодаря, че пусна новата тема!  bouquet

Аз също си мисля често за Паоло и семейството му. Също и за Рени, която отскоро пише тук.  Cry
Виж целия пост
# 4
Защото хората останаха без домове и покъщина, защото бедстват, защото е страшно и защото няма никой по-силен от природната стихия...


Виж целия пост
# 5
Къде е новата тема? Дайте линк, моля.
Виж целия пост
# 6
Това е новата тема. И страницата е първата. Peace

Горе в първия пост има два поредни линка към предишните стари две поредни теми.
Виж целия пост
# 7
Благодаря! Какво съм гледала, не знам. Струва ми се, че беше към 57 страница... ThinkingИзвинете
Виж целия пост
# 8
Тъжно ми е, защото днес загубих близък. Млад човек на 20 г. бе убит от токов удар. Не знам как се живее с тази болка. Не  знам как да помогна на майка му.
Виж целия пост
# 9
14 юли...... 1996.......  като че беше вчера, обадих се по телефона, а някакъв мъж отсреща ми каза "Тя почина......мълчание...... елате, елате......" и затвори! Какво, как? Седнах в коридора и само казах-нещо е станало с Мариянчето........ опитах да си мисля, че е грешка - почива си сигурно, беше към 2 на обяд, не може да е истина, не можех и не исках да го проумея, предишната вечер бяхме заедно до към 12,30ч., уговорихме се на другия ден да се видим, не е възможно?!!!
Качили са се в колата, а момчето е било пило........ не много, но задремва на волана......... челен удар в стълб....... тя изхвърча от колата и почива на място Cry Cry Cry на него му няма нищо .......... (дори не го осъдиха, но това е друга тема........... )

Мила моя, защо стана така? Винаги ще те нося в сърцето си!!!!! Беше прекрасна, винаги усмихната, толкова добра приятелка! Обичам те!!! Липсваш ми!!! Остана завинаги на 16.........  Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 10
Преди малко разбрах че кръстника ми е починал от аневризма... Не мога да повярвам.. Ние сме съседи и два дни преди това го видях да чисти колата и дори си говорихме...  Cry Cry Cry само на 40 години.. защо живота е толкова жесток..  Cry Cry Cry  newsm45
Виж целия пост
# 11
 Sad Sad Sad
Виж целия пост
# 12
толкова болка и мъка има тук.
Времето не лекува при мен,но искам да боли,за да знам,че съм жива...
Виж целия пост
# 13
Много добре написано. Боли, но ни държи живи за останалите, които са покрай нас и които имат нуждата от любовта и грижите ни.
Виж целия пост
# 14
Здравейте,момичета.
Искам да споделя болката си с вас,болка трупана с години,болка от загубата на близки за мен хора,болка от загубата на бебчето ми.Бях на 9 когато изгубих баща си...никога няма да забравя последните му мигове.За щастие,или нещастие не зная,бях в стаята в мига в който почина.Някак си го преживях.Преди 3 години си отиде баба ми,преди 2 си отиде и единия ми дядо.И след това продължих с гордо вдигната глава.Преди месец загубих вуйчо си,човек който ми беше близък като баща,който почина на същата възраст като моя баща,но 10 дни след като се навършиха 18 години от загубата му.Плаках и все пак продължих напред въпреки болката.Преди 15 дни реших,че животът вече се нарежда.Разбрах, че чакам бебче,и въпреки,че с приятелят ми сме заедно само от 3 месеца бяхме много щастливи,радвахме се,правихме си планове за нашето красиво бебче.Уви не било писано.Преди 1 седмица слабо прокървих,бях на работа.Вечерта болките и кървенето се усилиха и постъпих в болница.За съжаление въпреки усилията на лекарите не можах да задържа плода.Някой ще кажат,че преигравам.Да знаех само от 2 седмици и въпреки това се чувствам празна,нямам желание за нищо.Моля ви кажете как да го преживея,това ме съсипва.Опитвам да съм смела,да ме плача,но не мога.На 27 съм,знам че живота е пред.мен,знам че ще дойде времето и ще си имаме детенце,но тази загуба не мога да я преживея.Дайте съвет как да постъпя.
Благодаря предварително на всички.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия