Благодаря ви!
Имах нужда да си кажа ...
Виж целия пост
Имах нужда да си кажа ...
ДНЕС МИ Е МЪЧНО, ЗАЩОТО...17 ТЕМА
- Публикувана: 18 юни 2014, 08:23 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2019, 18:04 ч.
# 31
3 септ. 2014, 12:40 ч.
мъчно ми е,като гледам/слушам еуфорията около стягането на първолаците.
и аз трябваше да изпращам първолачка,но...
не,не боли,раздираме
Виж целия пост
и аз трябваше да изпращам първолачка,но...
не,не боли,раздираме
# 32
3 септ. 2014, 13:56 ч.
Мисля, че те разбирам. Аз бях така, когато всички бяха абитуриенти. Дори на етажа имахме. А у нас беше тихо...
Виж целия пост
# 33
8 септ. 2014, 16:45 ч.
11 години, а тази нощ отново се събудих по времето, когато детето ми взе последната си глътка въздух... Като по часовник се будя всяка нощ на годишнината от смъртта му...
В сряда се навършват и 6 месеца без скъпата ми и обична баба
Не минава болката. Само се учим да живеем с нея.
Виж целия пост
В сряда се навършват и 6 месеца без скъпата ми и обична баба
Не минава болката. Само се учим да живеем с нея.
# 34
8 септ. 2014, 21:42 ч.
Бог да я прости Александрина Събева! Дано вярата й е помогнала в последните й тежки дни.
Почивай в мир, ще те помним с добро!
Виж целия пост
Почивай в мир, ще те помним с добро!
# 35
15 септ. 2014, 13:38 ч.
...не сплетох косички,не купихме нова рокля,не сложихме раничката,не прекрачи за първи път прага на училището,не ти прошепнах "на добър път"...
толкова ми е болно и тъжно днес,дано поне някой се е сетил,че и М.днес трябваше да тръгне в 1 клас.
Обичам те малка моя,нося те в сърцето си!
пп честит празник
Виж целия пост
толкова ми е болно и тъжно днес,дано поне някой се е сетил,че и М.днес трябваше да тръгне в 1 клас.
Обичам те малка моя,нося те в сърцето си!
пп честит празник
# 36
15 септ. 2014, 14:05 ч.
на дни като днешния е най-тежко и утеха няма.......
Виж целия пост
...не сплетох косички,не купихме нова рокля,не сложихме раничката,не прекрачи за първи път прага на училището,не ти прошепнах "на добър път"...
толкова ми е болно и тъжно днес,дано поне някой се е сетил,че и М.днес трябваше да тръгне в 1 клас.
Обичам те малка моя,нося те в сърцето си!
пп честит празник
толкова ми е болно и тъжно днес,дано поне някой се е сетил,че и М.днес трябваше да тръгне в 1 клас.
Обичам те малка моя,нося те в сърцето си!
пп честит празник
на дни като днешния е най-тежко и утеха няма.......
# 38
25 септ. 2014, 14:10 ч.
Днес Малка моя трябваше да станеш на 7год.а,остана завинаги на 7дни.
Обичам те,помня...
Виж целия пост
Обичам те,помня...
# 39
20 окт. 2014, 13:08 ч.
Здравейте! Първо искам да изкажа съболезнованията си на всички страдащи по любим човек! Болката си е болка, а както и очаквах времето не лекува, а само те кара да свикнеш с болката!
Разбирам тези от вас, които са загубили деца... Моето малко момиченце стана ангелче още преди да се роди, броени дни до термин.... Невидяна, нецелуната, непрегърната, а за да е болката още по- силна изгорена в екарисажа! Уви това е действителността в скъпата ни България. Тук болничната психоложка идва ухилена и докато знаеш, че още носиш мъртвото си бебе те пита "какво ще ми разкажеш"..... Ъ... Ъ....ъ тъпа ли си ма, овцо, скъсай си дипломата и се заври в някоя дупка! Като не си подготвена за такава работа я остави за някой по- способен! За щастие попаднах на подходящите хора/психйолози/ в една група за взаимопомощ, с още няколко жени с моята съдба. Това бе точното място за мен, липсват ми, вече съм в друг град. Отново няма с кой да споделя, а болката не намалява. 2-3 месеца след загубата забременях и сега си имаме хубавомомченце, но болката не намалява, напротив... Появяват се други страхове, породени от горчивия опит! Да изгубиш първата си рожба така те обрича никога повече да нямаш спокойствие по време на бременност или раждане.... 9 те месеца са един малък кошмарен страх, а не радост, бе е чиста радост, не можеш да се насдладиш на миговете както преди..... Борба и пак борба! Борба със себе си, борба за живот, борба за глътка въздух. Нека всеки намери сили и не се предава!
Виж целия пост
Разбирам тези от вас, които са загубили деца... Моето малко момиченце стана ангелче още преди да се роди, броени дни до термин.... Невидяна, нецелуната, непрегърната, а за да е болката още по- силна изгорена в екарисажа! Уви това е действителността в скъпата ни България. Тук болничната психоложка идва ухилена и докато знаеш, че още носиш мъртвото си бебе те пита "какво ще ми разкажеш"..... Ъ... Ъ....ъ тъпа ли си ма, овцо, скъсай си дипломата и се заври в някоя дупка! Като не си подготвена за такава работа я остави за някой по- способен! За щастие попаднах на подходящите хора/психйолози/ в една група за взаимопомощ, с още няколко жени с моята съдба. Това бе точното място за мен, липсват ми, вече съм в друг град. Отново няма с кой да споделя, а болката не намалява. 2-3 месеца след загубата забременях и сега си имаме хубавомомченце, но болката не намалява, напротив... Появяват се други страхове, породени от горчивия опит! Да изгубиш първата си рожба така те обрича никога повече да нямаш спокойствие по време на бременност или раждане.... 9 те месеца са един малък кошмарен страх, а не радост, бе е чиста радост, не можеш да се насдладиш на миговете както преди..... Борба и пак борба! Борба със себе си, борба за живот, борба за глътка въздух. Нека всеки намери сили и не се предава!
# 40
21 ноем. 2014, 11:22 ч.
Здравейте отдавна не съм писала тук.Съжалявам за всички който са загуби рожбите си аз загубих моята преди 4 години точно на този ден.И до сега не е минал и ден без да мисля за нея и да я обичам.Обичам те малка моя рожба винаги ще те помня и обичам.
Виж целия пост
# 41
9 дек. 2014, 13:10 ч.
...днес се навършват 6 години от загубата на първия ми син. Представям си го как расте до мен, понякога го чувам как ми казва "мамо"...Не станах по - силна от загубата, не успях и да я приема за толкова години. Уча се всеки божи ден да живея с нея.
Тъжно ми е и защото хората около мен забравиха за случилото се. Никой не обича да му се напомня за тъжни моменти. Затова благодаря ви, че ви поне тук мога понякога да изплаквам сълзите си.
Тъжно ми е и защото тук все още има пишещи майки. Съчувствам на всички за загубата и често поплаквам когато чета редовете ви.
Виж целия пост
Тъжно ми е и защото хората около мен забравиха за случилото се. Никой не обича да му се напомня за тъжни моменти. Затова благодаря ви, че ви поне тук мога понякога да изплаквам сълзите си.
Тъжно ми е и защото тук все още има пишещи майки. Съчувствам на всички за загубата и често поплаквам когато чета редовете ви.
# 42
4 ян. 2015, 13:40 ч.
Минаха се...вече 6 години ,без първородната ми дъщеричка,днес трябваше да празнуваме рожден ден...където и да си звездички,знай ,че те обичаме.Мама никога няма да забрави 
Виж целия пост
,без първородната ми дъщеричка,днес трябваше да празнуваме рожден ден...където и да си звездички,знай ,че те обичаме.Мама никога няма да забрави
# 43
5 ян. 2015, 16:40 ч.
Защото поради броени дни изгубих бебчето си което така и не успях дори да прегърна, нито да усетя дори едно ритниче
Виж целия пост
# 44
11 март 2015, 14:49 ч.
[ 
да са живи и здрави, и плача, плача за всички тях, за ангелчетата.......... защото е война на пътя, война в болниците и жертвите са нашите деца....... страх ме е........ що за държава сме?
[/quote]
Виж целия пост
да са живи и здрави, и плача, плача за всички тях, за ангелчетата.......... защото е война на пътя, война в болниците и жертвите са нашите деца....... страх ме е........ що за държава сме? [/quote]
Препоръчани теми