Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

ДНЕС МИ Е МЪЧНО, ЗАЩОТО...17 ТЕМА

  • 74 513
  • 108
# 105
Благодаря ти, her_76.
Права си, за жалост. Тъгата и болката са все така непоносими. Но и само те ме свързват с детето ми - друго от него си нямам. Затова и държа на тази тъга и не искам да я пусна...
Виж целия пост
# 106
Благодаря ти, her_76.
Права си, за жалост. Тъгата и болката са все така непоносими. Но и само те ме свързват с детето ми - друго от него си нямам. Затова и държа на тази тъга и не искам да я пусна...

Аз си запазих всичко свързано с този период от живота ни в една красива кутия- от първата снимка  от скана на Томи , до отпечатъците на ръчичките и крачетата , които направиха в болницата за нас. Запазих всички писма и картички от хора , които ни писаха след случилото си за да изкажат съболезнованията си. Понякога , когато имам нужда да си поплача отварям кутията и преглеждам и прочитам всичко наново. Не искам да забравя , защото както каза ти това са ни единствените спомени с децата, които сме загубили.
Прегръщам те горещо и съм винаги тук ако имаш нужда от събеседник .   Hug
Виж целия пост
# 107
Днес Мира, трябваше да празнува своя рожден ден с дъщеря си Анелия и съпруга си, племенницата си, да се радва на малкият Орлин вече на 3 години , тя е ангелче, красив ангел , тъжно ми е че Анелия която познавам от дете, няма да посрещне и тази Коледа с майка с, която си отиде завинаги. Мила Мира, почивай в мир, тихо, бди над твоето момиче, бъди винаги с нея , с любимите ти хора, почивай в мир , пази дъщеря си, и й помагай  Hug Hug Cry
Виж целия пост
# 108
Днес ми е мъчно, защото си взех последно сбогом с най-любимата ми баба. Седмица по-рано получи инсулт, не един, а два в рамките на 7 часа, благодарение на компетентните лекари в спешния кабинет. Ако бяха постъпили адекватно още  първия път, когато им я закарахме, то сега можеш да е жива, можеше да има увреждания, но щеше да е около мен и вярвам, че с времето аз и нужните специалисти щяха да я вдигнат на крака.Приеха я в НО едва в 19;00, когато й беше направен скенер, а инсулта го получи преди обяд в 11;30. В продължение на седмица завеждащият отделението ни гледаше най-нагло и ни казваше, че ще се оправи, че всичко е в норми и че до седмица ще ''рипка'', че си движи долните крайници и куп други такива глупост. До сряда баба ми беше в съзнание. Последно каза ''Хайде да си ходим вкъщи'' В четвъртък беше в будна кома, изписаха я в петък сутринта, а в 02;00 тя почина. Много тежка и мъчителна смърт. Тя се бореше милата да остане в този свят при нас, а онази дългокосата я дърпаше към нея. Измаучи  като котенце два пъти и изстина за части от секундата. Боли, много боли и не от това, че съм се сблъскала със смъртта лице в лице, а от това, че моята баба почина благодарение на ''медиците'', които я лекуваха и санитарките, които се отнасяха като куче с нея и са й връзвали всички крайници от вечерта до сутринта без да има причина. На въпроса ''Буйства ли?'' получавахме отговор ''Не''. Дори и със закани от страна на брат ми, не си взеха поука. Дълго вмре мислех да им потърся сметка в Темида, но знам, че баба ми като един скромен и почтен човек не би искала това, затова оставам присъдата да им я даде Господ. Боли ме и от факта, че не бях по-хладнокръвна, за да си приберем баба още в сряда, докато беше в съзнание и да разбере, че си е вкъщи. Тази болка едва ли ще мине скоро..вината, която тая също, но искрено се надявам баба да е добре там, където е, а аз ще запазя най-светлите спомени за нея
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия