Каква е истината за у-ще Душо Хаджидеков в Пловдив

ЗДР
Ще ви отговоря  на поставените от Вас въпроси. Като цяло училището е много добро , но само за периода 1-4 клас. Подготовката е на изключително високо ниво, съобразено с възрастта и възможностите на децата. Моят син учи в това училище . Пълни комплексари са учителите вече от среден курс. Натоварването е бизмилостно без видими резултати.  Почти през ден се дават проекти на децата, които не са за техните възможности, а за проверка на знанията и уменията на родителите. Учителите по англ. език са със самочувствието , че преподават в англ. гимназия , което подлудява децата. На ден им се дават по минимум 30 думи който да бъдат писани по 30 пъти , всяка една от тях. Математиката е кошмар - ежедневно даване на голямо количество задачи за домашна работа, които са еднотипни. Тоест  количество, но без качество. Високомерни учители, които унижават децата и ги карат да се чувстват като парцали, без самочувствие. По-чувствителните деца, както е моето - се прибираше и постоянно плачеше. На два пъти след началото на учебната година от напрежението там  получи припадъци. Дълго време ходене по мъките - лекари и психолози. Аз като родител исках да преместя моето дете още след 4 клас, но то беше свикнало с децата и не пожела. След като изкара 5 клас там, то самото разбра и ме помоли да го преместя. Ние не сме единичен случай - за 1 год. и то само в 5 клас - 5 деца бяха преместени от своите родители в други училище. И не на последно място - много важен за мен е и въпросът с униформите. Ако дете си позволи да отиде на училище например със спортен екип , защото за деня има физ. възпитание, бива върното още от входа.  Аз лично съм учител, но в друго училище и ако имам сега друго дете, не бих го записала в това училище, за да не преживява страха и напрежението, на който са подлагани децата там. Надявам, че съм ви помогнала да направите своя избор.

tonitabrandtner, благодаря за изчерпателния отговор! Много е притеснително това, което пишете.   
Интересно защо е това излишно натоварване, ако няма резултатност... Чух, че в крайна сметка успеваемостта на изпитите след 7 клас не е по-голяма, в сравнение с другите училища...

Мнението не е мое, а на колежка, на която показах темата - тя писа от моя профил. Това е и мнение на друга наша колежка, чиято внучка също мина през училището и вече е гимназистка.

Аз лично съм ученик на училището и част от нещата,които казват хората са вярни.Всеки ден виждам как съучениците ми биват обиждани (от учители) с думите "келеш","селяк" и т.н.Тъй като винаги като ходим на екскурзия с приспиване има дискотека и аз реших да се оплача на моята класна от чалгата,която винаги е включена в програмата на диджея.Вече съм бил 3 или 4 пъти на дискотека и никога не издържам на музиката,която пускат.Както и да е да се върнем към темата-учителката ми се подигра относно моята молба с думите "Аристократът (фамилията ми) не иска да слуша чалга,ако обичате".Някои учители даже наричат учениците си на галено или по измислен от тях прякор.Домашната не е много,моята учителка по математика обяснява всичко много добре и дори да не си бил толкова съсредоточен,пак ще разбереш урока. Същото е и с преподавателката по Български-Отличен учител!За мое щастие аз ще напусна това училище с много знания както и забавни моменти.Това беше от мен общо взето 

Мога да ПОТВЪРДЯ, че повечето неща са мега преувеличени. Миналата година завърших там. И аз влязох там с много страх, но се оказа най-хубавото училище. И учителите са много забавни и точни. Не съм пила анти-депресанти. Това са измислици, така че училището си остава на много високо ниво.

Моето дете е ученик в това училище, и искам да ви кажа, че много съжалявам, че остана да учи там. Преподаването е под всякакво ниво след 4 клас!!!

Здравейте,
аз имам три  деца, които минаха през училището. Мнението ми е, че зависи при коя учителка ще попаднат. С голямата дъщеря и най- малкия ми син имахме голям късмет. За г-жа Стоева и за г-жа василева мога да кажа само хубави неща. И двете са много премерени, няма стресирани деца,няма делене на децата. Препоръчвам ги с две ръце. Не мога да кажа, обаче, същото за учителката на средната ми дъщеря. Ще спестя името и. Също така мисля, че след 4 клас читавите учители се броят на пръсти. Затова преместих сина си в 5 клас.
Доколкото знам през 2016/ 2017 учебна година г-жа Стоева ще поеме 1 клас.

Много благодаря за отговорите! Ребека, да, една от учителките, която ще поеме първи клас през учебната 2016/2017 наистина се казва г-жа Стоева. Ще имам предвид препоръката ти! Благодаря още веднъж! Казваш, че си преместила единия си син след 4ти клас, а другите ти деца останаха ли след тази възраст? Би ли споделила какво се случва след 5ти клас? Може и на лични. Благодаря предварително!

Здравей, Alerina
да , големите ми дъщери бяха там до 7 клас. Решихме миналата година да изберем "непознатото" зло - голямата Лиляна. В Душото след 5 клас почти нямат читави учители - нито по математика, нито по български. Това, разбира се, е личното ми мнение.

Препоръчвам Душито с две ръце. Завърших това училище, сега завършвам гимназия. Само хубави неща мога да кажа, истински учители, дисциплина, уважение и учене. Пълна организация. Не случайно ъова училище показва най-високи резултати на матури. До 4ти клас бях при г-жа Ганекова- уникален учител и педагог.

Искам да споделя нещо, което всеки родител трябва да знае относно ОУ "Души Хаджидеков".
Децата принципно не харесват училището - стоенето дълго време на едно място, концентрирането върху нов материал за разбиране, писане на домашни и т.н. Така че когато някое дете каже, че харесва училището си, трябва да се замислим. Най-вероятно има защо и си струва да разберем. Аз обожавам училището си. Казвам се Ивана Абрамова, вече съм 9-ти клас в ЕГ "Иван Вазов". Истината е, че аз никога не съм посещавала уроци по математика или български. Половината ми съученици отсъстваха в дните преди матурата, за да се подготвят, някои даваха по 50лв на урок. Само от училище, благодарение именно на госпожа Дора Ангелова и Даниела Димитрова, аз изкарах 34,2 бал на матурите - те ми дадоха възможност за избор, да продължа там, където искам да бъда. Над половината от общо 138 завършили заедно с мен влязоха на 1-во или 2-ро място в гимназия, някои заминаха за чужбина и други градове. Душо Хаджидеков не е за всеки. То е училище, което създава истински хора и отглежда таланти. Бях там само 2 години - 6 и 7 клас. Да, беше ми трудно, изискваха повече от другите, но когато се записвах директорът лично ме предупреди, че трябва да съм готова, че хорариумът часове по английски и математика е по-висок от на другите училища. Бях уплашена, не бях носила униформа досега, все пак идвах от квартално училище, но всички ме посрещнаха с добро отношение - ученици и учители. На третия месец се прибрах вкъщи плачейки, защото никога не бях срещала по-мило отношение, скочих върху майка ми и й казах, че никога не искам да си тръгвам от там. Вярно, някои учители се шегуват, наричали са ни по прякори или други определения, но винаги се грижеха за нас. За седми клас имахме двуседмичен безплатен обучителен курс по български и математика преди началото на годината, месеци преди самите матури правихме пробни изпити от училище всяка седмица. На други места се плаща за това. Нашите учители го правеха, защото искаха да успеем. Бяха повече от преподаватели, бяха истински приятели и родители. Относно униформите - охраната винаги ми намираше униформа, класната ми търчеше с мен да ми търси риза от загубени вещи, не е възможно да се оплачеш от лошо отношение. Просто има правило и трябва да се спазва. Във всяко училище ще ти напишат план на дъската, ще ти преподадат урока, но в колко училища ще те научат на нещо повече? Относно предмета и относно живота? Ще ти създават впечатления, ще ти оставят спомени? Ще подкрепят всяка твоя идея, всяка инициатива. Аз бях в ученическия съвет и лично подписвах документи за дарения на домове за деца или в подкрепа на ученици, които не могат да платят разходите по пътуване в чужбина за участие в международна олимпиада. Правехме базари, празници, конкурси, рисувахме, пяхме, готвихме, състезавахме се, учихме, живяхме. Директорът ни знаеше имената на всички. Буквално. Срещаше ни по коридора и ни поздравяваше, картините ни бяха окачени по стените, имената на победителите в състезания и олимпиади се четяха със заповед на директора пред всеки клас. Целият колектив оставяше душата си във всяко нещо, с което се занимаваше. Във всяка стая имаше лаптоп, проектор, принтер, климатик и парно. Нищо не ни липсваше. Днес, 2 години след завършването ми, отидох на едно от редовните си посещения в училище и чух за всички негативни коментари по негов адрес. Прибрах се и прочетох всичките ви отговори. Потресена, обидена, огорчена, ядосана .. и аз не знам как се чувствам. Осквернявате единственото място, на което на някого му е пукало за нас, мястото, което ми даде възможността да живея живота, който искам, да създам приятелства, трайни и до днес. Не винете ОУ "Душо Хаджидеков" или предодавателите, правилата или директора, а седнете и погледнете децата си. Дали антидепресантите и лабилността не са по ваша вина. А за тези, наричани "келеши" и "селяци", обмислете какво ли са казали/направили, за да предизвикат такъв отговор от възрастен. Убедена съм, че ако събера гвардията от всички съученици, които ще подкрепят училището ни, тук ще се напълни с гневни коментари. Не поддържайте славата на българите, че очерняват всичко хубаво, до което се докоснат. Ако детето ви има интерес и достатъчно интелект за учене, за откриване на нови светове, за развитие и приятелска обстановка, помислите за Душото, срещнете се с директора или някой учител и сами ще усетите това, за което говоря. Не слушайте завистници, детски капризи или крайно конвенционални и самозаблуждаващи се родители.

Бих искала и аз да споделя нещо относно ОУ,,Душо Хаджидеков''.Аз съм бивша ученичка на училището,а сега уча в ЕГ,,Иван Вазов''.Влязох в гимназията с почти 35 бал,но няма нищо чудно.Когато в началното училище пред теб стоят преподаватели,които те приемат като твое дете и не пускат ръката ти до момента в който не завършиш няма как да не се класираш там където пожелаеш след 7 клад.Материалът,който се учи в това училище,наистина е от високо ниво и не мога да кажа,че съм си позволила да бездействам в часовете и да не работя вкъщи,НО всичко винаги е било съобразено спрямо времето и възможностите ни.Никога не съм се чувствала претоварена и никога не съм приемала антидепресанти.И с извинение,обаче не може да вините училището,за това,че някои деца им харесва да висят по цял ден на компютъра,вместо да свършат един съвместен проект на междудругото доста интересна и достъпна тема.За това,че някои деца след училище директно са по кафенетата,където правят всичко друго,но не и да пият кафе,а някои родители съм сигурна,че нямат и понятие какво правят децата им,когато всъщност трябва да решат нищо и никакви 10 задачи по математика.Всяка задача,която е непосилна за някого е била обсъждана в клас на следващия ден.Учителите винаги са давали шанс на тези с по-нисък успех да се поправят.На никого никога не са отказали.Но не може децата да се държат както си искат с учителите и да се отнасят както си искат към преподаващия се материал и шестиците магически да се пишат в бележнижите им.Може вече да не уча там,но аз съм една ГОРДА УЧЕНИЧКА НА ОУ,,ДУШО ХАДЖИДЕКОВ,,.С риск да прозвучи обидно ще кажа,че посредствени и тесногръди хора,неспособни да покажат интелект и възможности чрез малко усилия нямат място там!😉

Знаете ли, когато детето ви няма желание да учи и прехвърля вината на учителите си, не е зле, да потърсите вината в него, вместо да обвинявате всички останали. Завърших ,,О.У Душо Хаджидеков" преди две години, като успешно влязох в ,, Е.Г. Иван Вазов". И искам да ви кажа, че по-човешко и приятелски настроено отношение от учители не съм видяла, да подготовката е тежка, но не случайно това е едно от най-добрите училища в Пловдив. То ми даде безкрайно много знания, но освен това ме научи и на други, може би по-важни неща - възпитание, работа в екип, също така ми даде и стимул да вървя напред. Провеждахме толкова извънкласни мероприятия - базари, проекти, ходехме на екскурзии и най-важното бяхме заедно. От учителите винаги се усещаше онази загриженост, която те кара да се чувстваш у дома. Там намерих истински приятели и спокойно мога да кажа, че 5,6 и 7 клас бяха едни от най-хубавите години до сега, изобщо не са ни претоварвали, напротив стремяха се да ни улеснят. И ако някой ученик не се е справял, то е било само, защото не е искал. Това за мен е най-доброто училище и горещо го препоръчвам на всички.

Родители, не се заблуждавайте, училището наистина не е за всяко дете. То е за деца с амбиции и възможности, а не за такива, които ще отидат, ще си поседят на телефоните в часа и после ще се оплачат на мама и тате, че нищо не са разбрали от урока. Аз самата завърших "Душо Хаджидеков" и мога да кажа само и единствено хубави неща. Учителите са страхотни, и тези от начален,и тези от среден курс, и наистина ги е грижа за децата, винаги се опитват да ги научат на още нещо, което би им било полезно, макар и малко встрани от материала. Преподават се уроци на високо ниво, но нищо, което да пренатоварва учениците. Обръща се индивидуално внимание, провеждат се консултации, дават се многократни шансове за поправка, така че никой да не остане по-назад. Проектите, които се дават не са непосилни, даже напротив - много по-забавно се научават нещата. Имам много и приятни спомени от разнообразните мероприятия, които са се провеждали: базари, празници, ежегодни екскурзии. Нито аз, нито, който и да е от учениците, които познавам сме приемали антидепресанти. Извинявам се, но това е нелепо. 
Горещо препоръчвам "Душо Хаджидеков" на всички родители с деца, които искат да успеят.