Към раждалите майки-какво ви помогна по време на нормалното раждане

Вярата в лекаря и акушерките, но както и да си кривя душичката най-много ми помогна епидуралната упойка. Обмисляш ли използването на анестезия?

На мен лично ми помогна спокойствието и положителната нагласа, с които тръгнах към родилното.  
Бях се информирала за всичко, което ми предстои предварително. Имах възможност да посетя и ''Отворените врати'' на болницата, която бях избрала за раждането. Така видях на практика как и къде се случват процесите. Там обстоятелствено обясняват всяка стъпка от регистрирането до раждането.
Бях се насочила и към конкретна акушерка, с която обсъдихме в предварителен разговор методите на евентуално обезболяване и индивидуалния подход с оглед на личното ми състояние.

Това, което мога да ти кажа е,че при всеки раждането е строго индивидуално. Бъди позитивна и слушай екипа, който ще е до теб.   Намери си твоя модел, който ще те накара да се чувстваш най-добре.

На второто ми раждане всички питаха,защо съм толкова усмихната и не ме ли боли, а акушерката им отговори, че така се идвало за раждане -с усмивка и нетърпение да се запознаеш с най-голямото съкровище.

Желая ти успех!

Раждането на едно бебе при това.  

Казват, е масажите много помагат, стига да има кой да ти ги прави. Друго - разходки в предродилна, разсейване със смартфона примерно, медитиране (ако го умееш), упойка.

Мисля на място да реша,но имах предвид неща като дишане,положителна нагласа и т.н.

Няколко неща, особено при първото:

- носих си масажна топка с бодлички. Като я стискаш, може да се понася по-добре болката.
- чорапи, защото ще ти изстинат краката
- гланц за устни, защото като не ти дават да пиеш вода, помага да не усещаш пресъхване
- психическа подготовка и малко познания за анатомия, за да не се плашиш от болката. При първо раждане болката е главно от разтягане на шийката на матката и на някои лигаменти в таза. Тя е като болката, когато човек се опитва да направи шпагат. Другият вид болка е от умората на матката, като от много уморен мускул, силна мускулна треска. Към това се добавя сгорещяването и цялостното усещане за умора. Но като знаеш какво и защо боли- не ти се струва толкова интензивно.
- помага да си в добра форма и сърцето да е здраво. Както и да дишаш правилно и дълбоко. Ако дишането не е наред, боли повече
- не се опитвай да контролираш всичко и не чети от ония разкази, в които майки се паникьосват от всяко действие на акушерките. Гледай много да не мислиш и да си изключиш съзнанието- няма нужда да се ядосаш, че ти били направили клизма, а в бг-мамата казали, че това било тормоз над родилката...просто влизаш, оставяш се да те правят каквото трябва, а твоята задача ще е да се справиш с болката и усилието. Гарантирано няма да ти пука за дребните работи. Наскоро прочетох един разказ за някаква жена, която искала да роди нормално, уж смела, уж подготвена, ама влязла да ражда...с гащи, че иначе й било притеснително. Абе то човек като влезе да ражда, някак си е късно да се пазари за гащи. Да не ги беше сваляла преди 9 месеца тия гащи:)
- не се обездвижвах, клякай повече- така лигаментите в таза остават гъвкави и по-лесно поддават при раждането
- а най-много помага, ако раждането е второ, ама науката не е измислила още начин да почваме направо от второто...

ОЩе нещо: в БГ болниците няма такова нещо като "на място да реша". Стигне ли се дотам, ще родиш общо взето без упойка

И при мен така.
Идея си нямах какво точно ме чака, но бях много положително настроена и дори когато ме болеше най-много, си казвах, че колкото повече боли, толкова по-близо е моментът да си гушна съкровището. Не съм проучвала предварително болницата, не съм избирала екип, не съм искала упойка. Всичко мина много добре. Болката беше само по време на контракциите и то защото ми предизвикаха раждането с окситоцин. Самото изгонване на плода не го усетих и стана много бързо - за десетина минути. Наистина при всеки е различно, но се опитай да мислиш само положително и съм сигурна, че всичко ще бъде наред. В крайна сметка щом природата ни е създала така, значи можем да се справим, нали? А и вече медицината е напреднала доста и предлага много начини за обезболяване, ако все пак прагът ти на болка е нисък. Късмет ти желая и леко раждане! 

Здравей! Според мен най-важно е да тръгнеш към болницата с усмивка и единствена мисъл, че съвсем скоро ще си видиш и гушнеш бебчето. Аз така направих и не позволих на хората които бяха около мен да ми предадат паниката си. Положителната нагласа е много важна. Аз не бях чела много много информация, защото на повечето места пише неща, които биха ме уплашили и притеснили. Не съм използвала никаква упойка и родих 4кг бебе. Да, боли-няма как, но бих казала, че трудното е докато достигнеш разкритието. Срязаха ме малко, но аз даже не съм усетила-4 шева имах. Имай вяра в лекарите и сестрите, слушай ги и се стегни-дръж се мъжки! Мисли си само за малкото човече, което ще се появи! Успех!  

...но все пак не с прекалено положителна нагласа. По-скоро с реалистична. Щото може да има моменти, които ти надвишават силите да се справиш.

Аааа само това не прави.........

Много кураж ми вдъхвате,благодаря Ви !!!! Мислила съм върху всичко,което пишете,но на практика предполагам е друго.За мен сякаш е най-важно да не се паникюсам и мисля,че ще се справя.Забелязала съм,че при мен паниката е най-лошото.

А как мислите дали примерно присъствието на таткото помага или пречи ? Изчела съм доста мнения за и против да присъства,лично за себе си мисля,че може би ще ми е от помощ,още повече,че той също има желание да е с мен по време на раждането

Във всяко родилно отделение трябва да има надпис:

"Без паника!"

Важното е да знаеш, че е доста интензивно усещане. На болка може да е колкото месечен цикъл, но като добавиш усилието и умората, става дори плашещо, чудиш се какво става с теб. Хубавото е, че ще оцелееш, просто на момента ти е гадно. Най-хубавото нещо на контракциите е, че всяка следваща не значи "още една контракция", а значи "една контракция по-малко до финала".

Таткото...може би за първо раждане. При второто вече ми беше доста приятно да съм съвсем сама.

Но е хубаво ако може да заемаш удобни пози без притеснение, ако таткото помага за това- добре, но ако заради него се стягаш, не е добре.

Както писах, голяма част от болката при раждане е от разтягане на сухожилия. Това разтягане може да се оптимизира и да боли по-малко, ако позата е правилна. А правилните пози при раждане хич не са грациозни. Така че ако има хора и ти се опитваш да пазиш благоприличие, ще те боли повече:) така че си прецени, защото на мен нямаше да ми е приятно при второто раждане да ме гледат как се опитвам да си кача краката зад ушите. Дори и от акушерките се притеснявах, добре че ме оставиха повечко сама.

Доверието в лекаря и екипа му, както и избора ми за епидурална анестезия -тя се прилага при нормално раждане и е безвредна за бебето.Това е най-разумното нещо/според мен/ което една родилка може да направи, за да роди спокойно и да си спомня с радост всеки миг от раждането. Това беше второ раждане за мен. За първото, което също беше нормално, без усложнения, просто не искам и да си пспомням. Беше ад. Дори ми се губят някои моменти.Толкова много ме болеше. И тогава си казах никога повече , но всичко се забравя и ето вторият път след доста години родих с усмивка.  

На мен по принцип,когато не ми е приятно в дадена поза не мога да остана и за 5 минути така,предполагам,че и като раждам ще се опитвам да си помагам поне в това отношение.Колкото до това,че може да има доста хора и да ми е неудобно незнам.По принцип имам срам,но все си мисля,че тогава няма да ми е до това.Пък и мисля колкото се може повече време да остана у дома като ме хванат болките,да мога да си правя каквото си искам,а и да си спестя стреса от болницата доколкото мога.