За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

  • 294 456
  • 1 958
# 1 260
С моя мъж много искахме детенце. След около само 3-5 опита, в които не сме се пазили видяхме двете чертички. Голямо щастие, вълнение и хубави емоции.
Тъй като и на двама ни беше за първи път, не бяхме на ясно с много неща, но се учехме в движение. И така минаха първите 3 месеца. Казахме си "щом минеш този период всичко е наред.". Да, ама не. Влезнах в 6ти месец, усещах бебенцето активно. Голяма еуфория. Вече си представях как я гушкам. Мечтата ми беше на път да се сбъдне. Но Уви.
На 27.09.17 година след като пишках видях на тоалетната хартия доста слузесто течение, жълтеникаво, доста неприятно на вид. Познавайки тялото си, веднага се стреснах, защото знаех, че това не е нормално. Минути по-късно се обадих ма АГ,  което ми следеше бременността и тя ме посъветва да полежа в болница. За наблюдение, за всеки случай.
Още на другия ден ме приеха и всичко беше наред първите 2 дни. Но уви на 30ти  започнах да усещам леки болки в корема. Гледаха ме на ехограф и всичко с бебето беше наред.
С изминаването на часовете и дните билките се засилваха. Докато накрая не бях в една постоянна агония,  въпреки всичките системи и инжекции.
Разбира се тези болки се оказаха контракции.
И така на 02.10.17 в 2:30 вечерта започна родова дейност в 24 г.с.
За жалост моята малка принцеса, моята мечта се роди без сърдечен пулс.
Това беше най-кошмарният ден в живота ми. Мъката жеш неописуема. Все още е.
Но предстоеше нещо също толкова тежко . Трябваше да кажа на таткото. Но как? Моя свят се бе сринал... как да срина и неговия? Как да му го причиня?
Едва намерих сили.
Сега, година по-късно отново съм бременна в 29 г.с. , но не смея да се зарадвам така както би трябвало.
Просто винаги ще има една празнина и болка в мен, която никога няма да избледнее.
Виж целия пост
# 1 261
С моя мъж много искахме детенце. След около само 3-5 опита, в които не сме се пазили видяхме двете чертички. Голямо щастие, вълнение и хубави емоции.
Тъй като и на двама ни беше за първи път, не бяхме на ясно с много неща, но се учехме в движение. И така минаха първите 3 месеца. Казахме си "щом минеш този период всичко е наред.". Да, ама не. Влезнах в 6ти месец, усещах бебенцето активно. Голяма еуфория. Вече си представях как я гушкам. Мечтата ми беше на път да се сбъдне. Но Уви.
На 27.09.17 година след като пишках видях на тоалетната хартия доста слузесто течение, жълтеникаво, доста неприятно на вид. Познавайки тялото си, веднага се стреснах, защото знаех, че това не е нормално. Минути по-късно се обадих ма АГ,  което ми следеше бременността и тя ме посъветва да полежа в болница. За наблюдение, за всеки случай.
Още на другия ден ме приеха и всичко беше наред първите 2 дни. Но уви на 30ти  започнах да усещам леки болки в корема. Гледаха ме на ехограф и всичко с бебето беше наред.
С изминаването на часовете и дните билките се засилваха. Докато накрая не бях в една постоянна агония,  въпреки всичките системи и инжекции.
Разбира се тези болки се оказаха контракции.
И така на 02.10.17 в 2:30 вечерта започна родова дейност в 24 г.с.
За жалост моята малка принцеса, моята мечта се роди без сърдечен пулс.
Това беше най-кошмарният ден в живота ми. Мъката жеш неописуема. Все още е.
Но предстоеше нещо също толкова тежко . Трябваше да кажа на таткото. Но как? Моя свят се бе сринал... как да срина и неговия? Как да му го причиня?
Едва намерих сили.
Сега, година по-късно отново съм бременна в 29 г.с. , но не смея да се зарадвам така както би трябвало.
Просто винаги ще има една празнина и болка в мен, която никога няма да избледнее.


Ох... настръхнах! Господ да ви даде здраво бебе този път! Стискам палци!!!
Виж целия пост
# 1 262
С моя мъж много искахме детенце. След около само 3-5 опита, в които не сме се пазили видяхме двете чертички. Голямо щастие, вълнение и хубави емоции.
Тъй като и на двама ни беше за първи път, не бяхме на ясно с много неща, но се учехме в движение. И така минаха първите 3 месеца. Казахме си "щом минеш този период всичко е наред.". Да, ама не. Влезнах в 6ти месец, усещах бебенцето активно. Голяма еуфория. Вече си представях как я гушкам. Мечтата ми беше на път да се сбъдне. Но Уви.
На 27.09.17 година след като пишках видях на тоалетната хартия доста слузесто течение, жълтеникаво, доста неприятно на вид. Познавайки тялото си, веднага се стреснах, защото знаех, че това не е нормално. Минути по-късно се обадих ма АГ,  което ми следеше бременността и тя ме посъветва да полежа в болница. За наблюдение, за всеки случай.
Още на другия ден ме приеха и всичко беше наред първите 2 дни. Но уви на 30ти  започнах да усещам леки болки в корема. Гледаха ме на ехограф и всичко с бебето беше наред.
С изминаването на часовете и дните билките се засилваха. Докато накрая не бях в една постоянна агония,  въпреки всичките системи и инжекции.
Разбира се тези болки се оказаха контракции.
И така на 02.10.17 в 2:30 вечерта започна родова дейност в 24 г.с.
За жалост моята малка принцеса, моята мечта се роди без сърдечен пулс.
Това беше най-кошмарният ден в живота ми. Мъката жеш неописуема. Все още е.
Но предстоеше нещо също толкова тежко . Трябваше да кажа на таткото. Но как? Моя свят се бе сринал... как да срина и неговия? Как да му го причиня?
Едва намерих сили.
Сега, година по-късно отново съм бременна в 29 г.с. , но не смея да се зарадвам така както би трябвало.
Просто винаги ще има една празнина и болка в мен, която никога няма да избледнее.


Ох... настръхнах! Господ да ви даде здраво бебе този път! Стискам палци!!!

Благодаря ти! Нека Господ пази всички все още неродени и вече родени бебенце, както и майките, които преминават през какво  ли не, за са изпитат това щастие!
Виж целия пост
# 1 263
Elvina, аз съм с подобна на твоята история. След като получих въпросното течение обаче отидох при моята лекарка, но в болницата, в която тя работеше не пожелаха да ме приемат трябваше да ми направят серклаж. Бях в края на 20 седмица. Отидох в майчин дом и не ми се разказва какво преживях там, но два дни по- късно родих преждевременно. Това се случи миналия декември и аз още не съм бременна... разбирам как се чувстваш, но този път всичко ще бъде наред, мисли за това Flowers Bouquet Може ли да споделиш имаше ли препоръки към теб от лакарите за следващата бременност?
Виж целия пост
# 1 264
Elvina, аз съм с подобна на твоята история. След като получих въпросното течение обаче отидох при моята лекарка, но в болницата, в която тя работеше не пожелаха да ме приемат трябваше да ми направят серклаж. Бях в края на 20 седмица. Отидох в майчин дом и не ми се разказва какво преживях там, но два дни по- късно родих преждевременно. Това се случи миналия декември и аз още не съм бременна... разбирам как се чувстваш, но този път всичко ще бъде наред, мисли за това Flowers Bouquet Може ли да споделиш имаше ли препоръки към теб от лакарите за следващата бременност?
На мен ми отказаха серклаж, защото бях в напреднала бременност и имало риск от спукване на околоплодни мехур.
Тъй като при преждевременното раждане всичко си излезна от мен нямаше нужда от кюртаж ми казаха да изчакаме от 4 до 6 месеца за нови опити.
Съжалявам за това, което ти се е случило.
Успех и дано скоро видите две чертички!
Виж целия пост
# 1 265
Благодаря ти, сладък пухкав финал ти желая Simple Smile
Виж целия пост
# 1 266
Здравейте и от мен дами!
Първо искам да се извиня предварително,ако не се изкажа както трябва и прочие. 🙃 Съжалявам и за писанието,което ще напиша. Декември месец ще ставам на 20 години, с моят мъж правихме 1 година опити да си имаме бебче и най-после ни се сбъдна желанието. До тук всичко хубаво. Бременна съм в 18 г.с. , 5 месец ако не се лъжа. Всичко с бременността ми е наред от самото начало от както разбрах, а това беше в 6 г.с. Точно преди 2 седмици бях на преглед с участието на моята майка. Лекарят ни показваше сърчицето на нашето бебче , туптящото му сърците. Каза че всичко е наред и няма повод за притеснение. Назначи ми консултация след 2 седмици - Днешната дата. Всяка една майка или бъдеща майка ме разбира в какво настроение съм била когато си чаках реда да влезна. Нямах търпение да минат тези две седмици и да видя нашето малко слънчице. Влезнах с надеждата,че всичко ще е наред,че ще си видя бебчето, но за жалост не се случи това което желаех силно. Прегледа продължи към 30 мин с "взиране" в монитора от гинеколога, при което.рой мълчеше и не казваше нищо, усмивката му от лицето се скри. Попитах "всичко наред ли, има ли някакъв проблем" отново 5 минути тишина, ни вест ни кост. След което ми каза ужасяващите думи които бяха "съжалявам много, но бебето е спряло да се развива преди 1 седмица и не виждам пулс" 😢 спря ми кръвта към всички възможни крайници които имам и не можех да си поема въздух, как за бога? Та дори преди 2 седмици нямаше нищо? Уж всичко беше наред? 5 месеца живо бебе и за една седмица изведнъж без да получа ясна причина или дори някаква причина сърчицето на нашето бебче е спряло?? Изпрати ме от кабинета с два листа за хоспитализация в болница, на диагнозата пише "задържан аборт (мисед)" . Преди да напусна кабинета със сълзи на очи попитах съвсем нормално като "бял" неразбиращ докторски език човек.. "има ли някаква вероятност да е лекарска грешка и всичко да е наред" а отговора който получих..явно вече обиден,че съм задала въпроса беше "ако отидеш при оракул да ти го върне от мъртвите може и да е лекарска грешка,за мен това бебе няма пулс" .. моля ви от цялото си сърце,което е обвито в голяма болка,която не знам как да спра..помогнете ми..поне със съвет,то с друго за жалост не става. Възможно ли е да е лекарска грешка..не карам никой да ми дава напразни надежди, но все пак надеждата умира последна?! Запазила съм си преглед за второ мнение и силно се надявам да не чуя отново същото нещо..макар че не ми се вярва точно това да се обърка, но знам ли.. 😢
Виж целия пост
# 1 267
Ради, съжалявам... Отиди на второ, че и на трето мнение. Помоли да ти разпечатат всички ехографски снимки. Ако диагнозата се потвърди, направете изследвания на бебето. Трябва да разбереш какво е предизвикало проблема, за да го избегнеш следващия път. Препоръчвам да потърсиш консултация с д-р Сигридов - отиваш при него с всички документи и изследвания.
Стискам палци да не е вярно... Пиши пак какво е станало.
Виж целия пост
# 1 268
Ради, съжалявам... Отиди на второ, че и на трето мнение. Помоли да ти разпечатат всички ехографски снимки. Ако диагнозата се потвърди, направете изследвания на бебето. Трябва да разбереш какво е предизвикало проблема, за да го избегнеш следващия път. Препоръчвам да потърсиш консултация с д-р Сигридов - отиваш при него с всички документи и изследвания.
Стискам палци да не е вярно... Пиши пак какво е станало.
Цитат на: delisardeli
link=topic=803546.msg37483863#msg37483863 date=1539079653
Ради, съжалявам... Отиди на второ, че и на трето мнение. Помоли да ти разпечатат всички ехографски снимки. Ако диагнозата се потвърди, направете изследвания на бебето. Трябва да разбереш какво е предизвикало проблема, за да го избегнеш следващия път. Препоръчвам да потърсиш консултация с д-р Сигридов - отиваш при него с всички документи и изследвания.
Стискам палци да не е вярно... Пиши пак какво е станало.
За мое голямо съжаление днес минах на още прегледи и чух друго мнение,но и те ми казаха абсолютно същото. Утре ще влизам в болницата и понеже съм много "боса" по тези работи..моля ви някоя ако може да ми обясни..колко време отнема цялата манипулация и трябва ли да оставам в болницата с престой..ще съм много благодарна,ако ми помогнете. Колкото до бебето..не ни е било писано,може пък и да е било за хубаво,но само аз знам какво изпитвам в момента и каква празнота има ..
Виж целия пост
# 1 269
Ради, ужасно съжалвам за това, през което си минала.
Хубаво е след процедурата, 4-6 месеца да се пазите, преди нови опити. Както Деси е посъветвала, направете и изследване на плода, за да се види къде е бил проблема.
Пожелавам ти бързо възстановяване и успешна следваща бременност!
Виж целия пост
# 1 270
Кураж, Ради.
Изцяло подкрепям мнението на Дели. В напреднала бременност бебе не се губи току така. Има причина и трябва да я откриеш.
И аз препоръчвам Сигридов, благодарение на него имам дете.
Виж целия пост
# 1 271
Здравейте, отдавна не съм писала в темата и се включвам само да дам кураж на всички момичета. Няма да изпадам в подробности, можете да прочетете историята ми по назад в темата. Накратко септември 2014 направих спонтанен аборт в края на 21 седмица. Причината беше преждевременно изтичане на околоплодните води. Болката беше огромна още повече,че всичко протече като нормално раждане,но знаех,че никога няма да прегърна това малко бебче. Роди се 450 гр и живя само 3 часа. По-голяма болка не съм изпитвала досега в живота си.
Точно след 4 месеца бях бременна отново и така октомври 2015 родих живо и здраво момиченце,което другата седмица навършва 3 години, а юли 2017 родих и второто ми дете-момченце. Двамата са с малка разлика-1.8 години, много е трудно,но и няма по-голямо щастие.
Така че кураж момичета, сигурма съм,че и вашата мечта е се сбъдне!
Виж целия пост
# 1 272
Момичета, пиша тук, защото съм леко притеснена. Последен цикъл 15.08, на 15.09 видях дветечерти. На 29.09 се видя сак и ембрион 2мм, плюс жълтъчен сак /това беше календарна 6 г.с и 3-4 дни, а по ехограф 5 г.с/, после на 10.10 преглед /по календар 8г.с, а де факто не се видя ембрион и сака е в диаметър 14 мм, а дълъг 15 мм...на 12 ако не се лъжа. В друг форум казват, че е възможно да е спрял развитието ембриона и затова да не се е видял? Исках още днес на 11 да се прегледам, но ми дадоха час за утре 12.10.... някоя мама с подобно развитие? Не домявам защо не се видя ембриона? Като спре развитието, ако това е станало , къде изчезва? Наистина ли не се вижда???
Виж целия пост
# 1 273
evtixia123, пожелавам ти утре да се види ембрион и да се успокоиш! Ако е кухо яйце също ембрион няма , само сак , който расте( преживяла съм го) !
Дано при теб всичко се развие в правилната посока 🙏
Виж целия пост
# 1 274
evtixia123, пожелавам ти утре да се види ембрион и да се успокоиш! Ако е кухо яйце също ембрион няма , само сак , който расте( преживяла съм го) !
Дано при теб всичко се развие в правилната посока 🙏

Благодаря, миличка! При мен се видя на първия преглед ембриона, проблемът е, че на втория този дето ме прегледа не го видя. Други момичета ми казаха, че това, че се е видял на първи преглед не означава нищо, т.е ако загине не се вижда??? Аз затова питам има ли някой с подобен случай? Първо да са го видяли, а после не...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия