За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

Мила,Деница, когато чета всичко това с всеки ред се обеждавам в силата ти.Понякога Бог дава трудности на силните и когато успяваме да се преборим,въпреки всичко, радостта накрая е стократна!!!
Точно в тази тема има много отговори на въпросите за какви точно изследвания да се направят.Много различни ситуации,но и много еднакви.Така че историята ти не е банална,а индивидуална.Разбира се че доктора е в основата на вярата за успех,поне едно 50% ,така че винаги слушай интуицията си.Не съм от София и не мога да ти препоръчам доктор,но ти ще усетиш когато се появи точно твоят.
Това че сама си се изписвали от една страна е много добре, защото намесата на каквато и да е интервенция,крие рискове.Или за шийката на матката,или за инфекции,или друго...Но пък се налага да почнеш от някъде ,поне за общи изследвания, защото и абортите ти са последователни.Тук много момичета още от първия такъв,търсят причина.
 Разбира се ,че и на твоята, и на всяка от нас улица,ще изгрее слънцето и то скоро.Ще имаш здраво бебе и ще го притискаш в прегръдките си.Просто се опитай да вземеш своето време,да се възстановиш психически,да си спокойна.Направи нужното и следвай целта си,тя чака да бъде уловена,а твоето бебе родено.Прегръдки от мен.Ще ти пратя една друга тема на лични...

Деница, аз минах през нещо подобно и бих те посъветвала да направите хормони при теб и хромозомен анализ на двамата. В никакъв случай не се обвинявай, тъй като не можеш да промениш нищо, дори и да върнеш времето назад. Намерете причината, отстранете я и давайте напред

Скъпа Деница, отдавна само чета и рядко пиша, но твоята история ме разтърси защото е много подобна на моята. Имам 3 сп. а. но сега са минало защото наистина гушкам това прекрасно толкова чакано човече, което описваш. Стигнах до него с доста самоназначени изследвания, четене на този форум и посещение на  много лекари, 3 от които ти препоръчвам - др. Сигридов има невероятни пистижения при повтарящи се сп.а. Преди него имах консултация с др. Калчев и Доц. Русев. Накрая си забременях спонтанно, имах безпроблемна бременност откъм износване, което искрено желая и на теб!

Здравейте, момичета 🙂
Благодаря ви за отзивчивостта, подкрепата и съветите, които получавам от вас!
Да ви кажа, вчера минах на преглед при д-р Дяволов. Мнението му е, че съм се изчистила идеално без предложения кюретаж, което за мен е едно добро успокоение. Предвид, че съм правила изследване за вродени тромбофилии и там няма смущения, освен недостиг на ФК, ни посъветва да започнем със спремограма. Запазихме веднага час за идната седмица и ще видим какво ще покаже.
Честно казано общото мнение на Дяволов е, че ако няма негативни резултати от спермограмата, би отдал случващото се на стрес, кратко време между опитите и необходимост от почивка. Каза ни да почакаме поне 2-3 цикъла и на пролет всичко да се случи, както трябва.
От една страна излязох от прегледа много обнадеждена, дори усмихната, развеселена и най-вече спокойна. Но някакси от друга страна, като се замислих и разчетох ИЗ форумите, отново адски се притесних и обърках - не трябва ли да ми назначи и други изследвания - хормонални, щитовидна жлеза или не знам и аз.
Определено съм раздвоена - чувствам че имам нужда от почивка и психическа и физическа. Искам да забравя за всичко и да вярвам, че пролетта ще е нашето време. В друг момент си казвам, ами да ама ако има някъде проблем и не го откриеш, а отново загубиш няколко месеца в чакане?

Деница, разбирам те прекрасно, аз имам два а и съм също по пътя на изследвания и притеснение!Аз бих те посъветвала да видиш тсх и може би кариотип на теб и партньор. При спермограма и да има нещо, трудно може да се повлиява, а и от изчетеното повечето мъже са с лоша спермограма, масово теорията е, че само качествените достигат до яйцеклетката. Успех ти желая и вярвай, това е спасението.

Деница, много съжалявам за случилото се, много се натъжих като прочетох историята ти, аз самата съм с 2 А и ми е много познато това, през което си преминала. Знам колко боли и колко е празно чувството след това... Моят съвет към теб е да направиш необходимите изследвания - има ги на първата страница на темата, хубавото е, че нямаш показания за тромбофилия, което си е една от основните причини за А. Хубаво е да си провериш хормоните ТСХ, ТАТ,МАТ,ФТ4, отделно има и други фактори най-добре се консултирай с лекар разбира се - Доц. Русев е препоръчван от много жени, аз самата бях при него миналата седмица, дава доста отговори. Понякога АГтата казват че е нормално и че се случва, но за мен това си е неглижиране на ситуацията и е много безотговорно, не казвам, че не стават - просто потърси още мнения. И да се окаже всичко ок, поне ще си спокойна и следващия път няма да трепериш след + тест. Пожелавам ти бързо възстановяване и вярвам, че ще се получи. Успех и много прегръдки, трябва да сме силни и да не се отказваме!

Дени, не знам на колко години си, но на мен ми се иска ако имаше начин 2014-та след 2-рия аб да ми назначат хормоналните, а не да чакаме до 5ти. Ако си на 30 добре, но ако си над 35 по-добре първо потърсете проблема, защото и фактора време влияе.

Деница, може да направиш и имунологичн изследвания при доц. Русев в клиника Малинов. За тромбофилия си правила само основния пакет вероятно. Аз също правих основния и ми излезе на два гена-твоя и PAI. Преди да ги правя питах в лабораторията и за други гени, казаха, че ако тези са положителни, лечението е сходно (аз бях с фраксипарин). Може би и други гени?

За спермограма-ние не правихме, но се хранихме максимално здравословно+хранителни добавки. Има реми във форума за подобряване на спермограма и хр. добавки (имам предвид витамини). Храненето има значение.

Почивка-да, но неразчитай, че това е било причината.

Важно е, че забременяваш спонтанно, бързо, сама си се изчистила, начални седмици.

Дяволов не е репродуктивен специалист, може би трябва още да се разровите, аз бих направила на макс, за да съм сигурна, че вече ще е успешна. Успех

Здравей, Деница, прочетох твоята история и не можах да остана безучастна.
Аз също имам 3 спонтанни аборта без нито един кюртаж. Както ти ги описа, всичко започваше с леко зацапване и съсиреци, които усещах докато се свличаха от мен... ужасна гледка, болка, празнина...
Забременявах бързо както теб за щастие, поне това не ме сриваше допълнително... след третата загуба вече разбрах, че трябва да се изследвам за всичко възможно и пуснах какви ли не изследвания .. от тромбофилии, хормони, проба от матката до дали съм носител на болести като мускулна атрофия и какви ли не синдроми. Абсолютно всичко излезе нормално... тогава забременях за пореден път и докторът предложи да ми влее интралипид профилактично и същия ден изследвахме и самите ми НК клетки. Бях 4-5с и не знаехме как ще се развият нещата. След една седмица отидах пак на преглед и всичко беше добре, сърчице и нараснал ембрион, но не и резултатите ми от изследването.. имах силно завишени НК клетки, които се оказаха моя проблем. Така до 24 седмица ходих веднъж в месеца на вливания и вече имам дъщеря едва на един месец.
Рано или късно ще се случи, съжалявам че просто трябва по трудния начин, но може би е изпитание, което трябва да преминем.... всички знаем... заслужава си!

Силно се надявам това да е последния път за теб и съвсем скоро да гушнеш малка нвинна душичка

Не е лесно. Хич.
Но както е писала Слънчицето, важното е, че поне със забременяването нямате проблеми. Още онзи ден мислих да го напиша.
Поне това е радващото в случая, хвани се за него и вярвай, че ще се случат нещата. И изследвания, разбира се, наред с добър лекар.

Здравейте момичета, като чета вашите истории и се чудя има ли Господ и защо позволява да изживяваме такива мъки. Реших да споделя и моята история, защото не си намирам място от притеснение. На 27 години съм с ММ правихме опити за бебе като първия опит беше - близнаци, еднояйчни. Първото изгуби пулс в 7 гс,  второто в 9. Последва абразио при доктор Георгиев в Бояна, МЦ Свети Димитър. Аз бях съкрушена, изпаднах в депресия и исках да ми направят изследвания. Доктора обаче каза, че е рано за изследвания, трябва да има поне 3 аборта за да има повод за притеснение. Аз реших, че няма да чакам и отидох при доктор Владимиров в СБАЛАГРМ София. Той каза, че добре сме отишли, това не трябвало да се случва и не трябва да чакаме да се изследваме. Направи ни всякакви изследвания, вкл. тромбофилия, кариотипи, спермограма и т.н и всичко беше ок. Каза правете опити и ние започнахме /6 месеца след първия/. След месец бях бременна но чхг растеше мнгого бързо, а плод не се виждаше. Констатира извънматочна и ме прати на операция. ММ се притесни и каза, че отиваме на второ мнение. Така стигнахме в Надежда и д-р Атанасова. Прегледа ме в спешното и се оказа, че плода си е в матката, но наистина не си отговаря на седмицата. Последваха прегледи през 3 дни и чхг, така две седмици. Накрая след консултация с д-р Стаменов се диагностицира моларна бременност. Претърпях кюртаж и най-ужасните 24 часа в живота ми. Виех от болка и нито една от сестрите не ми даде нищичко, дори един аналгин. Имах мигрена и помолих да ми загасят телевизора и светлините, еми не пожелаха. Без телефон, без лични вещи, без дрехи и с жестока мигрена. Това беше най-големият ми кошмар в живота, изобщо не очаквах такова грозно отношение при положение, че оставих 800 лв за аборт и то по ЗК уж. Системите ми като изтичаха натисках бутоните и никой не дойде да ги смени. Била се сменила смяната, винаги някакви оправдания. Никой не казва как е минала интервенцията - нищо. След това пак месеци следене на чхг докато не стане 0. После с ММ си казахме, че няма да правим опити, защото психически вече не бяхме добре. Той от притеснение за мен. Последваха скандали, аз се вманиачих за дете, като бях абортирала и последва някакво неистово желание за дете. Той не го разбираше, по едно време даже обмислях развод. Сега се радвам, че не го направих и след няколко срещи със семеен консултант преди месец бях на преглед при Цонка Йорданова в жк. Надежда. Тя ме насочи към ендокринолог и тя откри, че пролактина ми е висок и се учуди как до сега не са го видяли толкова специалисти. След месец лечение с Достинекс сега имам закъснение с 8 дни. Днес бях на лекар и се оказа, че съм бременна в 3 гс. Много е рано, много съм притеснена, че пак ще направя аборт и направо ще полудея. Док ми каза да лежа в нас и да не ходя на работа поне 3 седмици, ще видим и по-натам как ще е. И сега седя и се чудя как ще седя по цял ден сама в нас без да мисля 99% от времето, как може пак да направя спонтанен аборт всеки момент...

Деси.... не съм претърпяла тази ужасия, която описваш и много гадно, звучи всичко !
Нека те радва мисълта, че явно нямаш проблем със самото забременяване и сте открили сега основен проблем !
Аз имам един аборт в 7гс , а сега съм бременна в 20 гс ... повярвай ми няма ден , в които да не си мисля лоши неща и да не се страхувам ! Няма ден, няма нощ, в които да не си мисля за това малко човече в мен и страховете ми са страхотно силни. Утре съм на преглед и естествено си мисля, че ще ми кажат най-лошото... пълно ку-ку ! Знам, че ти е трудно, защото аз съм всеки ден така, но нашите лоши мисли влияят само негативно на цялата бременност. Бъди силна, позитивна  и нека този път бъде твоята успешна бременност... а страховете ще си ги имаме винаги Успех и очаквам да те видя в темата за бременни

Момичета, насълзихте ме. Пращам ви виртуална прегръдка и ви пожелавам най-големия късмет на света, да износите бебчетата си безпроблемно и да ги гушкате след няколко месеца. За себе си също усещам, че следващия път ще съм най-тъжната и изплашена майка на света. Дано ми се случи и дано го преодолея.

Miss_V, никакво ку-ку не си.
Все едно описваш мен с втората ми бременност, за щастие успешна. През цялото време треперех, толкова уплашена никога не съм била. ММ ми казваше, че не мога да се зарадвам, че съм бременна и наистина така си беше.
Донякъде успях да отпусна душата влизайки в 9 месец, донякъде само. Тогава пък започнаха тревогите за самото раждане и ще бъде ли наред всичко...
Но си заслужава всяко едно треперене и всеки един момент на притеснение. Желая ви съвсем скоро да го разберете.

Деси, спирането на развитието обикновено е по-други причини и лежането не се отразява.
Всичко казваш, че е наред при изследванията, така ли ? 

И моите 2 успешни бременности преминаха в страх и непрекъснати нерви. Първата беше сложна, рискова бременност, заради една интервенция, която ми правиха в ранна бременност.Обикновено ако искаш да си бременна не я правиш. И от там навсякъде ме гледаха като извънземно, имах контракции. Отказах амниоцентеза, следящата ме лекарка ме тормозеше едва ли не на тази тема, разни черни сценарии ми предначертаваше.До самото раждане очаквах, че ще му има нещо, въпреки всички прегледи.
При втората успешна пък се страхувах, че ще му спре сърцето, слагах инжекции, правих амниоцентеза(след нея пък не смеех да мръдна, за да не ми се спука мехура) . Беше ме страх също за здравето му след раждането.За щастие нищо му няма засега.
Много бих се радвала да имам още едно дете някой ден, но въобще не искам да съм бременна отново. Ужасни бременности, освен всички тревоги съм и с тежки киселини и повръщане и едва изтраях всички тези месеци.