Здравейте. Аз съм момиче на 21 години, Юли месец преживях страшна загуба, приятелка на 16 години си отиде нелепо в катастрофа, без дори да е боледувала.. Искам да я върна, а не мога, тази мисъл ме убива, постоянно гледам профила и във фейсбука, колко щастлива, красива и добричка беше, а вече я няма, сутрин се събуждам с мисълта за нея, гледам и снимките, но не знам защо рядко мога да плача.. Искам, но нещо отвътре ме спира, уча в София, но когато съм в Бургас винаги ходя на гробът и.. Остър свят Цветана, но не ми олеква,не вярвам че е мъртва, майка иска да не води на психолог, или психиатър, но аз не виждам смисъл да си характер парите напразно.. На дъното съм от мъка, не ми се живее, често ми минават мисли за самоубийство... Единственото в което виждам смисъл е са забременея от приятеля си и да а имам бебе, което да ми дава смисъла в живота... 
...
Виж целия пост
... 