Здравейте, детето ми е на 7години и от тази есен тръгна на училище. Първата седмица нямаше проблем, но от втората нещата много се влошиха. Сутрин влизайки в училището, и след това в класната стая изпада в истерия, не дава на никой да му казва нищо и да го пипа, дори на класната му. Плаче и постоянно ме търси, сякаш се отделя от мен за първи път. Той е ходил и на ясла и на градина и лятото на сборни градини без почти никакви отсъствия заради болести. Никога не е имало подобни проблеми с поведението му, а напротив много бързо се приспособява с всички, много е общителен. Потърсихме училищния психолог, който има наблюдение над детето от сутрешните му истерии и той ни посъветва, не аз, а баща му да го води сутрин, че при мен се лигавел и всичко съм му позволявала, а аз просто се притеснявам за здравето му. Баща му го заведе както ни казаха, но всичко се повтори. По няколко пъти до обяд ходи до психоложката в училището и тя успява да го успокои и след като се успокои става друго дете, това което е било до преди 15 , весело, буйно и палаво. След обяд е на занималня, там няма нищо от сутрешното му поведение, и госпожата от занималнята (тя е друга, не е класната му от сутринта) дори не подозира какво става сутрин. Той се справя отлично с домашните, играе си с децата и така до следващата сутрин, когато всичко започва на ново. Много ще съм благодарна за някакъв съвет.
Виж целия пост
Ужас в 1 клас
- Публикувана: 16 окт. 2014, 13:46 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2014, 00:03 ч.
# 1
14 дек. 2014, 00:03 ч.
Здравейте,
Случва се в първи клас някои деца да реагират по този начин. Щом детето Ви е било на детска градина и проблемът не е в това, че се отделя от Вас, най- вероятно става въпрос за тревожност свързана с това дали ще може да се справи, дали няма учителката да му направи забележка, дали няма да му се скара и тн. Тази тревожност бързо ще отзвучи, но трябва да проявите търпение и разбиране. Имайте предвид, че е възможно поради силното си нежелание да стои в часовете детето да започне да казва, че му е лошо, че го боли корем и тн. Възможно е от напрежение наистина да го заболява понякога корема, но това не трябва да е причина да не ходи на училище.
Аз съм работила дълго време като училищен психолог и знам колко им е трудно на децата да се адаптират към правилата и изискванията в първи клас. Това е и една от причините детето ви да се чувства много по-добре когато ходи на занималня. Там заниманията са доста по- свободни. Те пишат домашните си, но не трябва да пазят тази тишината, която е в часовете. Могат да стават и да се разходят. Не се преподава учебно съдържание и всички са много по-спокойни.
Ако имате доброто отношение на учителката детето ще се адаптира. Естествено изисква време, но помислете си дори за нас възрастните не е никак лесно когато сменим работата си и ни се наложи да се утвърждаваме пред нови хора и да се справяме с различни изисквания.
Успех!
Милена Ташкова /психотерапевт/
Виж целия пост
Случва се в първи клас някои деца да реагират по този начин. Щом детето Ви е било на детска градина и проблемът не е в това, че се отделя от Вас, най- вероятно става въпрос за тревожност свързана с това дали ще може да се справи, дали няма учителката да му направи забележка, дали няма да му се скара и тн. Тази тревожност бързо ще отзвучи, но трябва да проявите търпение и разбиране. Имайте предвид, че е възможно поради силното си нежелание да стои в часовете детето да започне да казва, че му е лошо, че го боли корем и тн. Възможно е от напрежение наистина да го заболява понякога корема, но това не трябва да е причина да не ходи на училище.
Аз съм работила дълго време като училищен психолог и знам колко им е трудно на децата да се адаптират към правилата и изискванията в първи клас. Това е и една от причините детето ви да се чувства много по-добре когато ходи на занималня. Там заниманията са доста по- свободни. Те пишат домашните си, но не трябва да пазят тази тишината, която е в часовете. Могат да стават и да се разходят. Не се преподава учебно съдържание и всички са много по-спокойни.
Ако имате доброто отношение на учителката детето ще се адаптира. Естествено изисква време, но помислете си дори за нас възрастните не е никак лесно когато сменим работата си и ни се наложи да се утвърждаваме пред нови хора и да се справяме с различни изисквания.
Успех!
Милена Ташкова /психотерапевт/
Препоръчани теми