имам близнаци на 4 год., които според педагозите в детската градина "били проблемни деца". Беше ми заявено, че трябвало да потърсим помощ. Децата са доста буйни и живи. Игрите им стигат често до бой(което не значи бия брат ми , защото ме е яд на него, а просто така си играя с него). Бият се само помежду си. Доста често си крещят един друг, правейки се на чудовища и когато се скарат. Има моменти в които когато им се скараш те започват да ревът, да се тръшкат и да ти казват 'няма да ми казваш така"(т.е.няма да ми се караш). И не спират докато не решат сами. Единият е доста нервен и много чувствителен. Често ляга на земята и отказва да стане, обикновено ако му се скарам или го лиша от някоя играчка. Децата не ги глезим вкъщи, далеч сме от тази мисъл. Като бебета бяха доста ревливи и от тогава са си нервни. На всичко отгоре имат и асма, и лекарствата, които взимат, както при всички астматици ги правят по нервни. Та въпроса ми е има ли за какво да се притесняваме или това ще отмине. Имат доста силно изразен характер. И какво да отговоря на такива хора, които явно не могат да се справят с по- буйни и нервни деца и опитват с намеци да слагат някакви "знаменатели". Едва ли не изкарват децата ми "луди". Далеч съм от мисълта да обвинявам педагозите в некомпетентност, но и не приемам подобни намеци. Все пак аз ги гледам всеки ден и не смятам, че са "невред". Кога е най- ранната възраст в която може да се установи дали едно дете има някакви смущения. Доколкото съм запозната точна психологична картина на 4 годишно дете не може да се даде. Сестра ми е логопед и работи с проблемни деца. Според нея това са пълни глупости и е много рано да забивам децата си на подобни прегледи. Първо, че те ще се притеснят и най вероятно няма да отговорят на въпросите които им се задават. Моля за вашето мнение и съвет.
Благодаря Ви.