Бременни на работа.

Аз казах само на две три колежки след положителния тест. После като беше сигурно вече от ехографа, съобщих и на пряката си началничка, тя каза че имам право да ходя на прегледи след третия месец, без това да ми се включва в заработката (ако работното ми време е до 5, а прегледа в 3, мога да изляза, без да се налага да ги заработвам), че не съм длъжна да оставам допълнително  и така.

Ми как... Влязох при директора и му казах, че не се чувствам добре (постоянно повръщам), защото съм бременна и че ще ми е необходимо да си взема отпуската предварително. Че болнични няма да ползвам. Изкарах до 4-тия месец с отпуската + с по 10 дена разпокъсани болнични от личната ми лекарка и през останалото време ходих на работа с торбички, повръщах си в стаята, не можех почти нищо да ям. Постоянно ми беше лошо. Случи ми се да падна на улицата, кръвното ми рязко падна от недохранване и от там още 10 дена болнични от личната и кажи-речи около 2 месеца успях да изкарам вкъщи, без да ходя на комисия и да влизам в болница. След 4-тия месец нещата се пооправиха. А, да, и сватба си направихме и от там изкопчих още 2 седмици почивни. Бебчето като почна да рита повръщанията понамалиха, постепенно и гаденето изчезна, почнах да ям, да се стабилизирам и си ходих всеки ден на работа. Имаше един период в който сутрин едвам си отварях очите - толкова ми се спеше, прибирах се от работа и се чувствах като парцал. Заспивах по време на вечеря (към 21:30 лято време). Бушоните ми просто изключваха. Почнах да ходя на работа с по 1 час закъснение сутрин - не ми направи никой забележка. Всички знаеха, че съм бременна и се отнасяха с много внимание към мен. Дори решиха да ми дават колкото се може по-малко задачи да върша на работното ми място. Гледаха да не ме безпокоят много по телефона. И така докато си взех 45-дневния болничен преди раждането.

Само дето ми стана кофти, като взеха друго момиче да ме замества сега...