Само биологичен ли?
Спри да се вторачваш във факта, че си осиновен. Може да имаш чувството, че ти го пише на челото,че всички го виждат и знаят, че това те прави различен от останалите. Не е така и за никого това не е от значение, защото всеки се е вторачил в собствения си свят. Ако кажеш на някого, че си осиновен и затова си депресиран, той с пълно право може да те попита (няколко варианта):
- И какво от това? Нали си здрав и прав? Аз съм болен от рак и ми дават 3 м. живот.
- Вече 5 месеца съм без работа и децата ми гладуват, и осиновените, и биологичните, всички гладуват и няма значение за тях дали съм им биологичен баща.
- Взел съм те да работиш, искам резултати, не ме интересува кой си.
Това са само примери. Ако спреш да се вторачваш в собствената си обида и се опиташ да разбереш света на останалите, ще видиш, че имат много по-сериозни проблеми от твоите. Както приятелката ти не може да е "малко бременна", така и ти не може да си "малко осиновен". Това са факти. Приеми ги и продължавай живота си. Ако искаш да намериш биологичните си родители - направи го. Вече има достатъчно варианти, напр. https://www.facebook.com/TursimSe?fref=ts
Ако някой ти каже, че ще го надживееш - ами няма. Винаги ще се таи в теб. Но от теб си зависи дали ще ти пречи да живееш нормално.