Здравейте! Абсолютно нова съм в това, което правя, но бих желала да споделя моето мнение и да чуя мнението на безпристрастни хора, за търсенето на скромна квартирка в гр.София.
Вярно, не от отдавна започнах да търся нова квартира, тъй като старата вече не е удобна за живеене. Звънях тук ,там ,на приятели, колеги , познати , кой с каквото може да помогне с намирането на ново квартира. Доста хора се ентусиазираха и започнех да търсим задружно. Доста квартири се намериха....и тук настъпва кулминационният момент за мен.......когато хората, чиито квартири аз искам да наема, чуят ,че имам куче (ротвайлер) изпадат в паника какво това куче може да стори на апартамента им. Аз естествено започвам да им обяснявам ,че кучето е отраснало в апартамент, има създадени невероятни навици, не лае, не яде мебели ,не тича из апартамента. И така поне 15 души ми затръшкваха вратата под носа. Знам, че всеки пази, безкористно, това, което е придобил по един или друг начин, кой наследство, кой с тежък и честен труд,но кажете ми, каква трябва да е моята реакция. Ние, собствениците на кучета, големи и то, нямаме ли право на дом, който може да си позволим в момента? Лично за мен,кучето ми е като дете, понякога ме разбира най-добре от всички близки хора, които имам до себе си и няма да се откажа от това да се боря да не го подаря на някой човек с двор.
Обръщам се към Вас едновременно с молба да споделите вашето мнение и с апел, ако някой може да помогне, тъй като все още съм принудена да остана в старата си квартира, само защото хората не се доверяват на голямото куче!
Виж целия пост
Вярно, не от отдавна започнах да търся нова квартира, тъй като старата вече не е удобна за живеене. Звънях тук ,там ,на приятели, колеги , познати , кой с каквото може да помогне с намирането на ново квартира. Доста хора се ентусиазираха и започнех да търсим задружно. Доста квартири се намериха....и тук настъпва кулминационният момент за мен.......когато хората, чиито квартири аз искам да наема, чуят ,че имам куче (ротвайлер) изпадат в паника какво това куче може да стори на апартамента им. Аз естествено започвам да им обяснявам ,че кучето е отраснало в апартамент, има създадени невероятни навици, не лае, не яде мебели ,не тича из апартамента. И така поне 15 души ми затръшкваха вратата под носа. Знам, че всеки пази, безкористно, това, което е придобил по един или друг начин, кой наследство, кой с тежък и честен труд,но кажете ми, каква трябва да е моята реакция. Ние, собствениците на кучета, големи и то, нямаме ли право на дом, който може да си позволим в момента? Лично за мен,кучето ми е като дете, понякога ме разбира най-добре от всички близки хора, които имам до себе си и няма да се откажа от това да се боря да не го подаря на някой човек с двор.
Обръщам се към Вас едновременно с молба да споделите вашето мнение и с апел, ако някой може да помогне, тъй като все още съм принудена да остана в старата си квартира, само защото хората не се доверяват на голямото куче!
