`Мамо, аз ще почина ли...`

  • 2 105
  • 25
Книжки, приказки, филми... навсякъде покрай другите теми е засегната и темата за смъртта. До сега не бяхме говорили за това, но ето че от няколко дни дъщеря ми все на там клони и днес ме попита дали и кога ще умре. Аз разбирасе и обясних кръга на живота колкото може на по-достъпен език и че има още много да расте и живее. Тя ме изслуша и накрая пак пита дали ще `почине` и че не иска да става голяма. Вие говорите ли и как за това Thinking

 

 
Виж целия пост
# 1
Дъщеря ми преди няколко години ме питаше за смъртта.От някъде беше научила, че щом е възрастен един човек, то значи че ще почине.Беше много тъжна и през сълзи ми казваше - "Мамо, моля те да не остаряваш".Обясних й, че е така в живота, един се ражда, друг умира.
Виж целия пост
# 2
ние още сме малки за такива въпроси,но си спомням,че когато аз бях на тази възраст,на която е дъщеря ти-зададох и аз този въпрос.много ми беше гадно-спомням си го и до ден днешен.исках аз и моята мама никога да не умрем.каквото и да ми говореше аз си държах на своето.и тогава мамчето ми ми показа хубави места от света от някаква книга и ми обясни,че когато умрат хората отиват на такива места.мисля,че тогава така се поуспокоих и започнах да твърдя,че ще умрем заедно с нея и ще отидем на такова хубаво място.
ако искаш пробвай така.дано да се успокои като мен навремето
Виж целия пост
# 3
Наскоро, 4г. ми син ми зададе този въпрос. Дойде изненадващо и аз толкова се обърках, че дори не помня какво отговорих. След няколко дни пак ме запита. Отговорих горе-долу в духа на маги99. Много ми е интересно кое точно го е провокирало да пита с такава настоятелност точно сега
Виж целия пост
# 4
И Дияна е питала. Г/д обяснявах като Tali Dan. Тя също ме попита дали ще умре.
Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.
Виж целия пост
# 5
М-даа. рано или късно се стига до този  въпрос. Моята дъщеря, чула отнякъде израза, един ден в асансьора изведнъж изтърси : "Мамо, аз умряла ли съм?" Направо се чудех да се смея ли, да плача ли... Истината е, че децата на тази възраст не възприемат смъртта като възрастните и е много важно да им се обясни така, че да не се уплашат.
В тази връзка, много ми хареса в един филм как бащата обясни на децата си, че по-голямото им братче ще умре /беше неизлечимо болно/. Каза им, че човекът е като една ръка с ръкавица, като душата е ръката, а тялото - ръкавицата. и, когато ръкавицата се изхаби или скъса, ние я изхвърляме, но ръката остава. И така, ако на тялото му стане нещо, душата го оставя, но тя самата остава да живее.Звучеше много успокояващо и не толкова безвъзвратно.
Мисля, да приложа това обяснение, когато му дойде момента.
Иначе наскоро се наложи да обясня на дъщеря ми, че прадядо й е починал  и ми беше много трудно. Tired Не знам дали ме разбра..., но...
Виж целия пост
# 6
Децата си живеят малко или много в техен свят, надали приемат смъртта, така както я приемаме ние...надали се плашат толкова, колкото ние (някои, де). Thinking

Като бяхме малки с братовчед ми (с една година по-малък от мен) и като се  разреваваше доста сериозно, когато вуйна ми и вуйчо ми ги нямаше, аз му казвах да не плаче, защото сълзите ще му трябват, когато техните умрат! Crazy
Виж целия пост
# 7
Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.
Taka е наистина... може би и нас ни е страх от смъртта... поне за мен това важи с пълна сила. Опитвам се философски да погледна на нещата, но не ми се отдава съвсем...
Както и да е, и аз преди една година обясних на Йоана, че е нещо нормално, как човек пораства, остарява, и умира. Също така и казах, че още дълго време ще сме заедно, тя ще има свое семейство, когато дойде и нашия ред. След около седмица тя най-сериозно ми заяви: "Когато аз порастна вие ще умрете" - милата, явно много е мислила  Simple Smile, успокоих я, като и казах, че не е задължително това да стане веднага, и че ще и помагам за внуците Wink - оттогава от време на време пак ме пита и отговарям по същия начин.
Виж целия пост
# 8
При нас този въпрос дойде малко по-рано,баща ми почина,когато Дарина беше само на два месеца.Когато беше на около две години и половина ме попита "Защо баба Нели си има дядо,а баба Снежка няма?".Тогава и обясних,че той е починал и е отишаъл на небето при ангелчетата и че тя не го вижда но той я вижда и и се радва.Няколко дни по-късно я чух да обяснява на дядо си за нейните кукли.Когато я попитах какво прави ми каза,че си играе с дядо си smile3518.Стана ми много мъчно,как ли го приема бедното ми малко детенце.И до ден днешен,когато ходим при майка ми тя редовно говори с дядо си.Интерсното е,че го прави само там!
Виж целия пост
# 9
Цвети по-скоро е поставя въпросът така - "Ти ще умреш ли, мамо?" и "Не искам да умираш". Първоначално обяснявах, че всички умират, когато остареят, за да могат да се родят нови хора и животинки и да има достатъчни храна, в-х и вода за тях. Че старите хора са уморени и смъртта за тях е като сън. Казвах й, че аз ще умра след много, много време, когато тя е голяма и вече няма нужда от мен. Аз ще съм много, много стара и ще искам да "легна и заспа", а тя ще има мъж, деца, внуци... Да, но видях, че това не я успокоява. И сега просто отговарям, че нямам никакво намерение да умирам /тя не го възприема буквално, но този отговор й харесва повеча/. Питала ме е дали и тя ще умре. В тази връзка съм й казвала, че никой не знае какво точно става след смъртта. Някои вярват, че няма нищо, други, че човек се състои от две части - тяло и душа. Умира само тялото, а душата продължава да съществува някъде другаде, на едно по-добро място... Направо се стреснах, когато тя ми отговори, че след смъртта нямало нищо, съвсем нищо. Не знам защо, но бях сигурна, че за децата по-логичния и предпочитан вариант е да вярват в живота след смъртта.
Виж целия пост
# 10
Не давам на Дияна да гледа филми с насилие, но се е случвало да прехърчи и да пита "мамо този сега ще го застрелят ли?", "ще умре ли?".
И аз съм обяснявала защо си нямам баба, й защо тя не я познава.
Знам ли по какъв начин е най-добре и безболезнено да се представи. И аз като малка плачех, че не искам мама да умира, и че хич не искам да остарявам.
Виж целия пост
# 11
Моята дъщеря е още малка, но си мисля, че ако ми зададе такъв въпрос това ще е повод да я запозная с думите на Христос: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и всеки, който е жив и вярва в Мене, никога няма да умре..." Разбира се, не по такъв начин, а просто ще и обясня, че има един Човек, който е оживял и обещава, че и ние ще живеем вечно, ако вярваме в Него. Това е доста успокояващо мисля, макар и трудно за възприемане... Може би би породило още въпроси, но те ще са друга тема. Или бих сравнила смъртта с раждането. Бебето не се вижда, докато е в майката, но е живо в нея, а като излезе вече сменя дома си. И ние като умрем излизаме от света, за да влезем в друг свят може би по-съвършен newsm78
Виж целия пост
# 12
Аз си мисля, че един ден, когато моето детенце ме ппита ще се опитам да му обясня по най прост начин нещата такива каквито са. Какво друго може да направи човек? Да крием и да кажем Не, ние няма да умрем, ние сме вечни! Това ще е най нелепото...
Виж целия пост
# 13
И Мадлен не купи варианта с прераждането. Пита ме защо ще ставаме звезди като може да сме си хора! newsm78 И забелязвам че филмите с насилие и убийства (които по принцип се стремя да не гледа) са й страшни и интересни едновременно. #2gunfire Ппеди и казвах, че това е само филм и е на ужким, а тя -да ама хората в жи вота умират. И това е факт. Показвам й че мен не ме е страх( което малко не е така) и се надявам да го възприеме като нещо нормално.
Виж целия пост
# 14
Виж и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=15622.msg289943#msg289943
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия